Цялата група и цялото човечество първо строят „права форма” (йешер). Аз съкращавам своето желание за наслаждение, изграждам екран и с част от това желание продължавам да работя с вяра над знанието, в отдаване, във връзка с останалите.

Но в определени желания аз не мога да работя в отдаване на останалите и ги използвам само за свое собствено благо. Така, аз просто съкращавам тези желания. Аз искам да събера себе си в една „линия”, да се насоча в една посока – към отдаване.

Затова аз изграждам „линиите на връзка” между себе си и останалите – правилната система за общуване. Ако след цялата своя работа аз успея да обърна своето желание за наслаждение в отдаване, напълно да го прехвърля извън себе си и да го използвам да отдавам на другите, това показва, че съм изградил образа на даващ извън себе си. А самият аз се превръщам в „кръг”.

Аз вече не съм в линия, а във всички свои желания, във всички посоки и възможности аз се стремя да обезпеча другите без да правя различие, без да избирам дали да дам на някого повече, а на друг по-малко.

Всъщност, има много различия и проверки, но аз не проверявам своите възможности, защото аз съм „кръг”, вече не съм ограничен. Но по отношение на мен, те все още не са кръг; затова аз мога по различни начини да им давам повече и повече. И така до края на общото поправяне, когато всичко се обединява в сливане, наречено „зивуг Рав паалим у-мекабциел” и се превръща в кръг (игулим).

С други думи, „кръгът” е състояние на младенец, който все още не се е развил и се намира в ръцете на своята майка. И той няма никакви отговорности освен да отменя себе си. Така Малхут на света на Безкрайността се отменя пред висшата сила, висшата светлина, която я изпълва, и затова има „кръгла” форма. Тя дори остава в сливане, но само благодарение на висшия.

Но в самия край, в състояние 3, когато отново се върнем в Безкрайността, ние изграждаме сами този „кръг”. Затова правим съкращение на изначалното състояние, създаваме за себе си място за работа и в него изграждаме идеалното състояние – сами, вместо Творецът. За това е казано: „Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.07.2011

[49220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение (от The Independent): Националната статистическа служба на Британия се опита да измери феномен, който до сега е бил запазен само за поети и писатели на песни… индекса на щастие…

„Всички възрасти са съгласни, че, като оставим на страна мимолетните наслаждения, има свята тройка, когато става дума за това, колко добре се чувстваме и къде живеем: добро здраве, изправни отношения и задоволителна работа.”

Коментар: За всички хора в света щастието се свежда до задоволяване на следното:

–      Три телесни желания, изхождащи от „животинското” тяло (храна, секс и семейство (приятели));

–      Три „социални” желания, възникващи под влияние на обществото (богатство, власт или слава и знание).

Проучвания във всяка страна могат да определят как жителите и виждат щастието, защото всеки има гореспоменатите шест желания. Но във всеки човек те са изразени в определена пропорция, а във всеки народ – в специфична пропорция за дадения народ.

Има друг вид хора, които освен тези шест желания, имат по-висше желание да разкрият смисъла на живота – неговия корен, Твореца. Задоволяването на всички други желания ги интересува само доколкото е необходимо за тяхното съществуване.

[49691]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Нашето общество е общество на свръх-потребителите. Свръх-потреблението – прекалено, превишаващо нормалните нужди, вредно за човека, водещо до рязко намаляване ценността на употребяемото, е станало норма за широките маси. Жителите на всичките развити държави са свръх-потребители, не е свободен нито един човек.

При това, то не говори за добро ниво на живот. Свръх-потреблението е свързано с неговата противоположност, с непотребността. Парадоксалното е в това, че то лишава не само другите, но и самите свръх – потребители. Човечеството свръх –  употребява, без да усвоява и  лишавайки се, боледува, скучае и умира, защото свръх – употребява. Свръх – употребявайки, човек не получава важното за самия себе си и лишава от жизнено необходимото другите, кара ги да не употребяват. Монополът на развитите технологични страни не позволяват на другите държави да обезпечат собственото си население дори с най-необходимото. Лакомията на развитите държави се превръща в глад за Африка и Латинска Америка.

Информационните потоци заставят населението на цели държави да поглъщат информационния боклук, като ги лишава от необходимите им ценни знания. Многобройните агресивни комуникации не им позволяват да общуват с близките си. Планини от стоки ги лишават от възможността да си изберат необходимото, като им натрапват сурогати. От тук възникват всички болести – както телесни, така и душевни.

В резултат на това, човек става зависим от вещите и стоките, лишава се от идеали и попада под телесно и духовно робство. Обществото на свръх – потребителите е неустойчива социална конструкция, тя не е оправдана нито икономически, нито етично, нито психологически.

Процесите, които произтичат в него, са безсмислени, тъй като е безсмислено да се произвежда, за да се изхвърля, да се ползваш от него, за да останеш неудовлетворен, да общуваш, за да си самотен. А това означава, че в глобалния свят ще се намерят сили, които ще го разрушат, ще доведат социума до ново, възможно още по-неустойчиво състояние.

Източник: www.sociology.net.ru/files/Consum_Thesis.pdf

[49959]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ние трябва да организираме интегрално възпитание около всеки човек, да задължим всеки да влезе в него. Защото общата криза ще завърши с такъв голям удар, че никой няма да има работа. На нас не ни трябват тези излишни стоки, повече няма за какво да ги произвеждаме, всичко има в изобилие, светът произвежда боклук, изхвърля го и само замърсява света.

Ние изведнъж откриваме, че от седем милиарда хора, съществуващи на Земята, 80% -са излишни. Какво да ги правим?… Да ги убием?… Съществуват такива теории, че от ”излишните хора” наистина трябва да се избавим, и тогава за останалите ще има работа. Но за останалите също няма да има работа, тъй като тази война ще бъде такава, че още не е известно, ще се зарадва ли човек на това, че е останал жив.

Затова имаме много просто решение. Работата на всеки ще се състои в това, да влезе във възпитателната, учебна среда. Така както ние обучаваме нашите деца и 100% от децата да учат до 18 години – така и възрастният трябва да се обучава и възпитава през целия си живот, а да работи по 2 часа на ден, занимавайки се с поръчки и дейности свързани с обществото.

Тогава всеки човек принудително преминава вътрешни изменения. Ние не оставяме нито един човек – всеки е задължен да учи във виртуалната система: да гледа клипове, да слуша песни, да чете хумористични разкази, – всичко свързано с глобалността, интегралността, обединението, поръчителството. Всеки е длъжен да изпълнява домашните си задания, да ги изпраща за проверка, да се явява на изпити. Изпълнил ли си всичко? – в края на месеца получаваш заплата. Това е неговата работа.

Въпрос: Кой ще финансира неговата заплата, щом никой няма да работи?

Отговор: Това не означава, че никой няма да работи. Ние всички работим толкова, колкото е необходимо за нашата прехрана. Ние не произвеждаме неща, само за да си ги предаваме един на друг, а след това да ги изхвърлим на боклука, тъй като никой почти не ги употребява. Ние произвеждаме само необходимите стоки, от които се нуждае всеки, за да съществува нормално.

Да се обучаваме на това, как да живеем в рамките на необходимото за нашето съществуване, на ниво човек, в равновесие с природата, съблюдавайки нейните изисквания – по същия начин ще се отнасяме и към системата за възпитание. Тя е задължена да обяснява на всеки човек, че ако употребяваме повече от необходимото, то това ще доведе до дисбаланс с природата.

Така всеки орган на тялото получава не за себе си, а само за да съществува и помага на останалите, за тяхното обслужване. Трябва да се разбере, че ние нямаме избор, ние сме задължени да преминем към такава система. Кабалистите са говорили много по този въпрос, и ние трябва да запознаем всички с тези знания.

Беседа от новата ми книга, 11.07.2011

[49851]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение (У. Баймуратов, академик, дир. НИИ): Концепцията за прогреса е към края си. Духовната криза на индивидите се проявява, когато материалните ценности аномално ни довеждат до нивото на смисъла на човешкия живот. Кризата на духовността се проявява в това, че индивидите се стремят към лесни пари и материални блага, днес и тук.

Възниква необходимостта от промяна в потребителската психология. Потребностите ни трябва да бъдат удовлетворени, не намалени, а в нормата. Но за това човек трябва сам да достигне до разбиране, какво му е достатъчно, какво е заработил вече за себе си, а сега да работи за обществото. Истина е, че за да узрее за това разбиране е необходимо да бъде духовно развита личност, ръководеща се от принципите на умереността.

[49762]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство” Баал а-Сулам обяснява, че правилото за любовта към ближния както към себе си е формулата за самопоправянето ни. Да се поправиш е възможно само във връзката с ближния.

И обратното, без тази връзка у теб няма възможност, няма място за поправяне. Какво може да направи човек, лишен от връзка с другите? Защото за това се е случило разбиването и за това в нас е създадено злото начало, за да опънем нишки над него един към друг. Това е всичко, което се изисква от нас.

На първия етап се обединяваме, съгласно съвета на Гилел: ”Не причинявай на другаря си това, което ти е омразно.” А след това преминаваме към съвета на раби Акива: ”Възлюби ближния като себе си.” По такъв начин достигаме края на поправянето си и реализираме в себе си това, което изисква от нас замисълът на творението.

„Тора”, т.е. методиката на поправянето, ни се дава при условие, че се съгласим да станем като един човек с едно сърце. Благодарение на тази методика и работата в групата ние можем да изискваме поправяне от Висшата сила, от светлината, от Твореца.

Всъщност процесът на поправяне може да се нарече постигане на поръчителство, т.е. особената връзка между всички души. ”Душите” – това са даващите желания в хората. Ако хората уреждат връзката помежду си, желаейки да извършат отдаване един на друг, тогава и формата на тази връзка се нарича ”поръчителство”.

Има хора по света, у които в желанията се запалва искра – зачатък на алтруистичното желание. Ако те се обединят, за да палят тази искра във всеки и във всички заедно, ако се поддържат един друг, помагат си, за да може растящите в тях сили на отдаване да ги свързват по между им, тогава те формират система, изпълняваща условието на поръчителството. В тази взаимносвързана, интегрална система всички те са като един човек с едно сърце, съгласно това условие, при което са получили методиката.

Така те достигат свойството на взаимно отдаване и в това свойство разкриват Висшата сила. Имено тя им е дала това желание, предизвикала е в него искра и е предоставила способ за поправяне, позволяващ на другарите да станат подобни на нея по свойства. Тя се разкрива в тях, точно съгласувайки се с мощта на това подобие.

И така, в общата работа по поправянето на света, част от хората се пробуждат по-рано от останалите. Тези хора се стремят да поправят себе си, достигайки обединение и поръчителство, сливане помежду си, и съответно с това – и сливане с Висшата сила. Те са устремени право към Твореца (яшар-Ел) и искат да реализират желанието си в отношенията помежду си, а също така и всички заедно пред Него. Затова те се наричат Исраел, те са особени и трябва да станат за пример, възпитателна сила за останалите.

Защото във всички останали хора тази искра, този импулс към отдаване не се проявява. Само нещастията в живота ги заставят да осъзнаят необходимостта от самопоправяне, но и тогава не могат да минат без тези, които се наричат ”Исраел”, които постигат някаква степен на връзка, които реализират методиката на поправяне. И затова в края на статията ”Поръчителство” Баал а-Сулам привежда цитат за това, че синовете на Исраел трябва да станат ”царство от свещенослужители” и ”свят народ”. Свещенослужителите нямат собствено владение, те само възпитават народа, помагат му, организират го.

Ето и ние, хората, устремяващи се към реализация на целта на творението, трябва да разберем, че поправяйки себе си към отдаване един на друг, единствено се готвим за истинската работа, за отдаване на света. В това е предназначението ни и затова са ни пробудили по-рано от останалите.

От урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Съобщение (вестник Times): „Човешкият мозък създава своя собствена версия на реалността и светът, който виждаме около себе си, само ни се струва такъв”, смята водещият британският учен проф. Брюс Худ.

До голяма степен ние виждаме света  като наужким. Възприемаме само нищожна част от това, което се случва в действителност. Пред очите ни се създава впечатление за широка панорама, но реално виждаме не повече от размера на собствените си пръсти на разстояние една опъната ръка.

Останалото пространство го запълва въображаема реалност, доколкото мозъкът създава стабилни условия. Може и да помислите, че вие сте човек и капитан на своя кораб, но много процеси контролират хората около вас, както и вашата среда. Не можем да имаме доверие на собствения си мозък.

Реплика: Кабала говори за това, че живеем във въображаем за нас свят, който рисуват нашите егоистични свойства. А ако придобием висши свойства, обратни на егоизма, то в тях ще усетим истинския свят, висшия, външния, вечния и ще започнем да съществуваме в придобитите свойства също вечно. (вж. раздел “Постигане на реалността”)

[49868]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Ако се уча във виртуална група и поради това не изпитвам големи спънки, мога ли да постигна молба към Твореца, основана на обичайните ежедневни материални проблеми: в работата, в семейството?

Отговор: Не е необходимо да търсите препятствията – нито във виртуалната група, нито във физическата! Спънките ще дойдат сами от това, че искаме на практика да се сближим и да се обединим един с друг. Тогава започват проблемите! А ако ги няма, то така се съединявайте и започвайте да ги изяснявате.

Пречките ще дойдат в съответствие със състоянието. Ако хората поддържат дистанция помежду си, то при тях не възниква проблем. Виждаме, че нашият свят върви все повече към демокрация. „Демокрацията” е най-голямата заблуда – когато  се отделям от теб, а ти от мен. И сега ние почти не се докосваме един друг и казваме, че у всеки има свобода: това е мое, това е твое, не пипай моето – и всичко ще бъде наред.

Но това не се нарича порядък в отношенията, защото всъщност ние никак не сме свързани! Малкото, което ни е нужно да получим един от друг, ние предаваме един на друг чрез някакъв буфер. Но във всичко останало въобще не се докосваме един друг. А ако не се докосваме един с друг, то няма никакви проблеми – егото ни е готово да се съгласи с това и това за него е по-удобно от всичко. Затова съвременният свят е стигнал до демокрация, в защита правата на личността и т.н.

Но ако започнем да действаме така в групата, никога няма да стигнем до съединяване. Демокрацията не може да доведе до съединяване, ако всичко се прави като „в ръкавица” и всички се държат на дистанция.

До днес това ни се удаваше. Но сега, както и да се съпротивляваме, няма избор – природата ни притиска, като ни заставя да се съединим и да влезем във връзка. И макар все още да се опитваме да съхраним дистанцията и цялата тази демокрация, то природата показва, че сме свързани един с друг. Тук и започват проблемите!

Аз не мога да се отдалеча още повече! Съгласно тази форма, която ми показва природата, по-нататъшно отдалечаване е невъзможно. Тя ми разкрива, че съм едновременно свързан с всички останали – а не искам да бъда свързан. В това, всъщност, се и заключава съвременната криза.

Но в групата трябва да извършим работа в сърцето! Не е важно дали се намираме заедно в една стая или зад екраните на компютрите във виртуален клас. Главното е да не лъжем самите себе си, че сме постигнали връзката. А това е голям проблем, защото човекът, чрез силата на защитната способност на егоизма, убеждава себе си, че всичко е на ред и той достатъчно се е съединил с останалите. Той, въобще, забравя за това и изпитва много препятствия.

Но ако искаме да изясним това и го правим заедно, то започваме да работим и над това, да разкриваме силата на злото, която ни разделя – тоест нашите сърца. А това не е проста работа.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[49532]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Взаимните отношения с Твореца и взаимните отношения с другарите трябва да бъдат за нас едно цяло. В такъв случай защо те се различават в нашите възприятия? Защо външната реалност се раздробява в моите очи на близки и далечни, на непосредствено обкръжение, общество, човечество?… Защо хората се делят на групи: семейство и роднини, съседи и познати, общности и народи? За какво е тази прескачаница, външни детайли на възприятието?

Не стига това, че тях поне ги виждам, чувствам, но освен това има още и Творец…

Моята реалност се дели на две: едната част задържам като усещане, а за другата само чувам, независимо от това, че не съм уверен в нейното съществуване.

Наистина осезаемата действителност и реалността е скрита за сега от моите органи за усещане – това е едно цяло. Обаче на мен са ми предоставили възможността да играя, да се упражнявам, да тренирам в придобиването на нови усещания, ”да се заострям” като осъзнавам доброто и злото.

На мен са ми дали въображаема реалност, която сега възприемам като въображаема и другите като въображаеми – и на този виртуален полигон, благодарение на въображаемата игра, аз мога да се тренирам. Мога да извършвам тези или онези действия, независимо дали са добри или лоши, за да се уча на тях.

Имайки предвид как поетапно завършвам тази игра, в моите усещания се проявява истинската реалност, за сега скрита от очите ми. Тя се изявява в мярката на правилното ми включване в нея, без да си навредя. Така ние следим израстването на малкото дете, постепенно му предоставяме все по-голяма свобода в зависимост от това, как то възприема самостоятелното си развитие. Ние го пазим от всичко,за което виждаме, че не му достигат сили – разум, чувства, всичко, което още е не достатъчно развито в него.

В духовното се случва същото. Отгоре е спусната покривало – охрана, скриващо от нас огромния свят с безкрайните възможности, които ние можем да използваме за добро или зло. И ни се разкрива винаги само онова състояние, онази област, онези желания и онези напълвания, с които ние вече можем да работим, да се обучаваме с тяхна помощ и да напредваме в нашето развитие. Всъщност всичко зависи от самия човек.

И така, в разкрита ни днес реалност има две области: Взаимното отношение между хората и взаимните отношения на човека с Твореца. Всъщност това едно и също. Ако аз обгръщам със своето намерение всичко, то тогава напредвам правилно.

Тук трябва да се разбира, че става дума не за благотворителност и добри дела, както е прието да се разбира, а за поправка на душата, за разкриване на скрита от мен област, която се явява моя душа. И изначално трябва да осъществявам всичките си действия, които са явни и въображаеми в този свят, изключително като упражнения.

Моята действителност е мнима, нереална, тя съществува в моето възприятие само за да може посредством нея да достигна целта. И тогава тя ще изчезне. Тя се рисува само в моето въображение като имитация, като учебен тренажор.

Обаче ако се отнасям към този тренажор с цялата си сериозност, то аз напредвам към целта. Затова този свят е важен, както и духовният. Нещо повече, моите взаимни отношения с другите са по-важни, отколкото взаимните връзки с Твореца – та нали именно те ме водят към Него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49649]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ю. Чайковски (Зигзагите на еволюцията): В стресова за организма ситуация, се включва механизъм за автоматично генетическо търсене. Генетическата система реже и съшива генните фрагменти, докато не си избере вариант, произвеждащ антитяло, способно да свърже със съответния антиген.

Този процес се осъществява за две денонощия. Създаденото по този начин антитяло, се размножава интензивно (клонира се), за борба с инфекцията, и се запаметява от организма за цял живот. Това се случва в четири (стадия) степени:

1. Антигенът се пренася през имунната клетка.
2. Там в другия и край, той се установява и се изнася за презентация.
3. Създават се варианти на антитела, различаващи се едно от друго само с един или два елемента (нуклеотида). Заготовките за антителата се прилагат към разтегнатия на презентацията антиген, и тук се извършва тяхната накладка.
4. Намерения подходящ лимфоциден вариант се клонира и се запаметява в генетичната система за цял живот от организма.

Този целеви подбор провежда самия антиген. Той сякаш отива на шивач, където по неговия размер му ушиват ново облекло, което се пуска за масово производство. Извършва се формирането на антитела, напълно противоположни на антигена.

Формирането на антитела довежда до изкуствен антиген. В този случай възниква нова генетическа информация, по рано не съществуваща в Природата.

[49682]

Filed under: Uncategorized - No Comments→