В Тора през цялото време се среща образът „на полето”. Поле се нарича Малхут, Шхина – връзката между нас, както е казано: “Поле, благословено от Твореца”.

Когато се разкрива връзката между нас, човек започва да чувства пробуждането и да търси смисъла на живота. Това се нарича “да се луташ в полето”, защото човек чувства, че се е объркал и не знае какво да прави със самия себе си и с това поле, което изведнъж се е открило пред него. Той пита: „Какво е животът и за какво ни е даден?”.  Чувства пред себе си някакво неизвестно пространство.

В днешно време това поле се разкрива за много хора. Постепенно се разкрива връзката между нас, изграждането на Шхина, общата душа. И затова някои изпадат в депресия, като не разбират за какво да живеят, взимат наркотици, развеждат се – хората не знаят какво да правят с живота си. А цялата причина е връзката, разкриваща се между нас – това е полето, Малхут.

А този, който има по-силна връзка с това поле, по-ясно усеща посоката и започва целенасочено да търси. В зависимост от светлината, която човек получава от Малхут, от построяването на Шхина, може да се чувства или в полето на вечния и съвършен живот, или обратно, в тъмнината. Това е като мрежа, в която се намираме, управляваща всички нас и цялата вселена.

Всичко зависи от това, как човек приема това въздействие: като благословия или проклятие. Усещайки, че пред него e “полето, благословенo от Създателя“, човек мисли, че всичко, което се случва с него, идва благодарение на връзката му с това поле. В това поле действа светлината и подчертава и разкрива на човека тази нова структура, мрежата, в която той пребивава.

И ако човек приема това като благословия, тоест разбира, че Създателят благославя такава връзка, включването в това свързващо поле, то той започва да разбира как да работи с егоизма си, със своите качества.

Основното е да се съединим по-силно с другите. И не да зачеркваме себе си, а напротив, „да преобърнем” свойствата си и да ги използваме с цел да повдигнем всички останали, да ги събудим, да ги подтикнем напред към взаимната връзка, към възвишаването.

От страна на природата, ни се разкрива висшата сила, Шхина, полето – а сега ние, от своя страна, трябва да подкрепим това разкриване, да  вложим своите усилия, за да се разкрие тази връзка, благодарение на нас самите. Това е разликата между “пътя на страданията”, който ни се разкрива по естествен начин, и “пътя на светлината”, когато сами предизвикваме разкриването на това поле.

Това поле свързва всички нас, всички части на реалността, всички светове, включвайки всички вътре в себе си. И ако то ни се отваря от само себе си, това ни носи страдания – и лични, и общи, поражда всевъзможни кризи, войни и проблеми. Затова ни е необходимо “сами да събудим изгрева”, тоест да изискаме разкриването на това поле и тогава то ще стане наистина благословено свише.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Мнение (д.и.н. А. Шубин, С. Забелин): Събитията показват ускорение на всички социално-икономически и политически процеси. Минаваме през социално-икономическа криза и развръзката може да настъпи във всеки един момент. Наблюдава се отчуждение на управленската йерархия от хората.

Монополизирането и бюрокрацията затрудняват реагирането на системите на външните призиви. В резултат, в името на оцеляването, системата на управление се разделя на самоуправляващи се подсистеми. Всяко неефективно решение на ръководството създава изостряне на противоречията на системата и нейния разпад.

Политическо-управленският разпад предизвиква увеличаване ролята на СМИ и информационните технологии в управлението на децентрализираното общество. Управленческите системи са чужди на самоуправлението, бюрократизирани и монополизирани, което определя крайната крехкост на световната икономика.

Неизбежна е демобилизацията на индустриалната икономика. Кризата налага укрепване на държавните граници и бариери, увеличаване на контрола на властта, разпад на света на множество затворени държавни икономически системи, сформират се нови общности – ЕС, Северноамерикански, Латиноамерикански, Евро-Азиятски, Индийски, Арабски, Китайски, спад на влиянието на международните органи – ООН, Световна банка, понижаване ролята на международното право, валутно-финансови институции и др.

Оправдавайки се с кризисната ситуация, държавната власт се освобождава от всички задължения за социална защита на гражданите, съсредоточавайки се над увеличаване на насилието на силовите структури над собственото население.

В случай на поражение на силите на социалното съпротивление на този процес, възникват авторитарни режими, отричане на науката като основа на организацията на живота и управление на обществото, заменяйки я в масовото съзнание със система от постмодернистични митове и религии.

Неравенството във възможностите на организациите със самодостатъчна икономика, предизвиква въоръжени международни конфликти извън новите предели на света, заплашващи да провокират екологични катастрофи.

Друг път: Да се откажем от сковаващите формални връзки, да ценим високо човешките отношения, основани на любовта и дружбата. Повече човешка топлота и равноправни връзки, повече размисъл в общуването с другарите, повече самостоятелност в обезпечаването, повече внимание към децата и природата.

И тогава човечеството ще излезе от кризата не подивяло, а способно на по-нататъшно развитие на духа. Да се опитаме да се обединим на нивото на взаимна откритост, информираност, доверие. Организация на сътрудничество от единомишленици, това е единственият шанс за разумен изход от кризата на цивилизацията.

За да се постигне това, трябва да се обединим. Ако се държим заедно, отстъпвайки си един на друг, може и да не забележим как вълните на историята ще вземат със себе си грешките и заблужденията, мърсотията и прекомерната гордост на нашия свят, една сутрин ще забележим себе си на друг, светъл бряг.

[52749]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кръгооборотите на душите

Няма нови души, а определeно количество души в кръгооборота на изменението на формите, се обличат всеки път в нови тела.

Баал а-Сулам. Мир

Душите не изчезват в процеса на замяна на тялото, а преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение, до своето окончателно поправяне.

Баал а-Сулам. Мир

От гледна точка на душите, всички поколения представляват по себе си един непрестанен живот от няколко хиляди години, от началото на тяхното сътворение до крайното им поправяне. И количеството на сменените от всяка душа тела няма значение.

Баал а-Сулам. Мир

Създадената една душа Адам, се е разделила на множество частни души, които във множество тела и време извършват поправянето и се съединяват отново в една душа.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Паним Меирот, п.22

[53043]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - No Comments→

Мнение (М. Прохаров, лидер на партията ”Право дело”, Русия): Необходими са ”тектонични размествания” в руската икономика и психологията на гражданите, в частност преодоляване на лумпенизацията на осъзнаване. В страната се извършва разрушаване на културния баланс, а социалната политика довежда до обедняване.

Кардиналните преобразования в икономическата сфера е невъзможна без формирането на нова система за национални ценности. Трябва да се откажем от живота на подаръците, в заем за сметка на следващите поколения. Съзнанието трябва да се преформатира, както и икономиката. Живот на границата или под границата на житейския минимум осакатява съзнанието на хората.  Неефективната заетост лишава хората от желанието да работят. Бедността поражда своя субкултура.

Човек предпочита да получи пет хиляди и да не работи, отколкото да работи за повече например за 25. Навика залива бедността със ” социални ” пари които водят до това че тлението се задълбочава още повече. В резултат на това човек отвиква да се препитава от своя труд и като следствие на това не може да пести. Той живее ден за ден. Хляб и зрелище е всичко, което му е нужно.  Това е то лумпенизацията на съзнанието. Това вече се е случвало – с гибелта на много цивилизации.

Реплика: Работа за всички граждани няма и няма и да има (ако техния брой не се намали наполовина). Необходимо е повишаване на общественото съзнание, отговорност, участие, а това е задача на възпитанието – задължително за всички възрасти, за награда.

Всички на чиновете: в детската градина, на училище, във вузовете, на работа и в къщи –всички са задължени да преминат през образотаелната програма ”Новото човечество – за новия глобален, интегрален свят, за закона за подобие на природата, правилата за взаимното поръчителство, за необходимостта те да се спазват, като закони на Природата – за да оцелеем.

С възпитанието да издигнем нивото на познанието за света, в който живеем. Знания за онова, как да построим човешкото общество, което да съответства на природните закони, структурите на властта и управлението, обществените и семейни взаимоотношения.

Задачата за възпитанието да се смята на първо място. За нейната реализация да включим СМИ и всички останали държавни структури. Да се привлекат доброволци. Да се създаде културно просветна база (кино, театър, музика и др.), ново отношение към природата и обществото, към което ни задължава природата.  (См. Баал а-Сулам ”Последното поколение)”. Който не се приспособи към новите условия на природата – ще умре …

[52861]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Преди всичко, трябва да разбираме особената ситуация, в която сме се оказали. Знаем от науката кабала, че някои действия се осъществяват отгоре, а другите трябва да изхождат отдолу, от страна на творението – иначе няма да бъдат творения. Не е възможно да родиш дете и да се отнасяш към него така, все едно че още се намира в корема на майка си. То е излязло навън, за да става все по самостоятелно, да се изявява, да проявява своите желания, свойства, действия, да се изгражда като човек.

Така е и в духовното развитие. При разпространяването на духовните светове, действията се осъществяват свише и всички те включвайки разбитите съсъди, са насочени натам, за да може творението отдолу от тъмнината, от подготвителния етап, противоположен на съвършенството, да проверява и сравнява своите състояния със съвършените състояния и да направи своя свободен избор.

Трябва още да изясним, какъв е този свободен избор, каква е тази ситуация, в кои случаи творението прави анализ и предпочита съвършенство за своето его. Това никак не са прости неща, свързани са с разнообразни прояви, разрези, детайли, възприятия, координатни оси и т.н.

Но като цяло, съществуват два подхода: Първият се осъществява свише, за да се подготви за човека всичко което е необходимо, духовните светове и парцуфите, а също така този свят с всичко, което се намира в него. Вторият подход се осъществява отдолу, когато човек го тласкат напред, за да се развива, докато изминавайки хиляди еволюционни години на развитие в качеството на социално създание, той не достига до повратната точка, която се ознаменува в кабалата като 1995 година. Тази дата е като жалон на върха на етапите, знак, че човек вече е задължен да разбира къде се намира и какво се изисква от него.

Тъй като реалността му не е случайна, и той не е хазяин в нея – съществува система, с която е длъжен да постигне съответствие. А затова трябва да я изучи, да я опознае.

Процесът се осъществява свише, отнел е хиляди години за развитие, включвайки изгнанието на еврейския народ и неговото завръщане в земята на Израел. Тези събития, изобщо всичко, което се е случвало до сега, е било подготовка, която дори не обсъждаме. Нашата задача е отсега нататък осъзнато да участваме в случващото се: да издигаме МАН, т.е. молитва за поправяне, с други думи казано, да издигаме сфирата Даат към висшия и т.н.

И така, свише са поставени определени условия, а ние от своя страна трябва да задействаме правилното желание за развитие, да искаме сили, да анализираме, да се учим – всичко. Тъй като няма какво да вземем нагоре, освен исканията си, но те трябва да са насочени към отдаване. И признак за това е – насочване към единство с ближния. В такъв случаи не допускам грешки и се устремявам към отдаване.

Този свят ми е даден – като външна, мнима картина. Но освен нея, нищо друго не ми е дадено. Ако с помощта на моята въображаема реалност мога да поема по верния курс към истинския свят, намиращ се от другата страна на тази илюзия – толкова по добре. Нека мъглата се разсее след това – важното е, че още отсега, промъквайки се през него, аз държа вярната посока към целта.

От урока от вестник „Народ“, 30.08.2011

[53094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→