Изследване: „Организацията за въпросите на бъдещето” (Stiftung fur Zukunftsfragen) публикува статистка за щастието на европейците. „Най-позитивни са датчаните – 96% от интервюираните казват, че са щастливи. За разлика от тях, немците заемат едно от последните места, защитавайки своята репутация на песимисти.”

68% – Европа (средно),
96% – Дания,
80% – Гърция,
79% – Италия,
77% – Франция,
72% – Холандия и Великобритания,
63% – Австрия,
61% – Турция, Германия,
37% – Русия.

Реплика: Как може Гърция, с всичките си дългове и проблеми, да бъде по-щастлива от Турция и Германия? Виждаме, че всичко е относително и щастието не е в излишък, въпреки че най-общо казано, жените, селяните, двойките, добре платените са по-щастливи отколкото мъжете, гражданите, необвързаните и ниско платените. Ако дадем на човек „всичко необходимо за съществуването му” и радостта от взаимност, топлина и справедливост, то той ще бъде щастлив!

[52179]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Предлагате да се вземат решения за подялбата на “Държавния пай” на открита “кръгла маса”. Но сега всички мислят за собствените си проблеми. Какво ще накара хората да променят мисленето си?

Отговор: Желанието да се постигне успех. Защото той не може да бъде постигнат по друг начин. Хората изискват преди всичко усещане за справедливост, усещане за единство, връзки, когато  имам не по-малко от другите, когато постигаме общо решение.

Защо в днешния свят никой не достига успех? Тъй като не владеят тази методика. При днешната егоистична ”връзка” между нас нито едно решение няма да се задържи. А народът по целия свят днес излиза на улицата. Такъв е подходът им, те чувстват, че по този начин стават управници.

По целия свят правителствата са се отдалечили от народа и обсъждат нещо помежду си, все едно той съществуват отделно от тях. Но днес ситуацията се променя и хората започват да се чувстват не по-долу, а по-горе от правителствата, защото светът става “кръгъл”- интегрален.

Тази интегралност се усеща от народа ясно. В правителствата заседават индивидуалисти, всеки от които действа по своему. Това не е в съответствие с природата и следователно не е успешно. А хората чувстват, че сега имат повече сила, защото инстинктивно се съюзяват в “кръгове”, а природата също е “кръгла”,  взаимосвързана. Народът имат вътрешна подкрепа и увереност, затова във всички страни те излизат на улиците и това е само началото.

Въпрос: Смятате ли, че силата на желанието да се постигне успех ще надделее над всички останали разчети на “кръглата маса”?

Отговор: Няма друг изход. Дори по чисто егоистичен начин, всички трябва да разберат, че успехът зависи от това дали решенията ще създадат у хората усещане за справедливост. Справедливият съд е като семейството. Такова усещане създават тези, които организират дискусии на живо в ефир: как да поделим това, с което разполагаме, между всички нуждаещи се. Събираш всички проблеми – самотни майки, пенсионери, студенти, лекари – и  организираш обществен дебат.

Но тази дискусия трябва да покаже, че проблемите са решени справедливо. По този начин хората се приближават до единството. Тук присъстват всички групировки, всички мнения, както е и в семейството. И в тази дискусия се включва целият народ.

На първо място, хората трябва да са сигурни, че дискусията е конструктивна. Засега всички говорят, че различните хора се нуждаят от различни неща. Но постепенно се изгражда поредност на предпочитанията, скала на ценностите.

Въпрос: Решението за реда на предпочитанията трябва да се предлага от специалисти или от самите хора?

Отговор: От хората. Трябва да има общ консенсус, буквално както на референдум, чиито резултати се демонстрират по телевизията в прогресивен ред. Шоуто е в реално време. Ако това не бъде направено, никой няма да вярва в почтеността на резултатите. А откритата дискусия обезоръжава всички врагове, възпитава и обединява хората.

Тоест, подходът към всички дейности в икономиката и разпределението на бюджета трябва да бъде като в семейството. Държавата не е ли едно семейство? Това се нарича социална справедливост. Но социалната справедливост означава, че живеем в едно семейство с взаимно поръчителство.

[52016]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Можете ли да опишете накратко понятието поръчителство?

Отговор: Поръчителство е, когато всеки разбира, че неговото благо зависи от благото на ближния. Не може да ми е добре, ако на него не му е добре. Не мога да нахраня сам себе си – аз храня теб, а ти – мен. Само така можем да живеем, иначе ще умрем. Избирайте, няма други варианти.

Ето до каква степен трябва да почувстваме общата взаимозависимост. Най-важното нещо за един човек е насъщният хляб, но няма да можем да си набавим дори и тези най-необходими неща, ако не изпълним условието за взаимно обединение. Всеки ще обезпечава другите, а не себе си. Само така Природата ще ни принуди да се обединим помежду си.

От това усещане следва всичко останало. Така както в сплотено семейство се грижим заедно за децата и помагаме на родителите. Ще захвърлим ли болен дядо в беда? Не, разбира се. Самото състоянието на поръчителство ни задължава да не го оставяме, не е необходимо да се въвеждат специални закони. Важно е да има подходяща среда в обществото, която чрез медиите и обкръжението ще осъжда или одобрява дадени взаимоотношения и прояви между хората.

Но днес, докато израелското общество не е приело принципа на поръчителството, трябва да помагаме, особено на тези, които не могат да се справят сами. Нека да обсъдим как бихме могли да закрепим положението на хората, живеещи под прага на бедността. Това е първата ни грижа, зашото в семейството никой не бива да пада по-ниско от това ниво.

Нека, както казват, “потушим пожара”, а междувременно да работим върху всеобщото възпитание на хората, за да се движим в посока на поръчителството – днес самата Природа изисква това от нас. Висшият свят се спуска към нас и се проявява именно под формата на поръчителство.

Ще отнеме от половин до една година, докато хората започнат да си дават сметка и да осъзнават смисъла на случващото се, но още сега трябва да помогнем на нуждаещите се, които нямат пари да се изхранят до следващата заплата. На тях трябва да им дадем необходимото още сега – а след това ще обсъдим и останалото..

От урока за поръчителство и обществена справедливост, 22.08.2011

[52165]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Мнение (Ангела Меркел, канцлер на Германия): Не виждам никакви признаци на възможна рецесия в Германия. Независимо от това, задача на политиците в дългосрочна перспектива трябва да стане възстановяването на доверието към финансовия пазар. Стабилността на еврото не се гарантира от политическия съюз на европейските държави.

Затова трябва да се укрепва единната европейска валута, за сметка на по-тясно икономическо сътрудничество и норми от задължителен характер. Изходът от днешната криза с помощта на евро-облигации е невъзможен. Появата на евро-облигации сега е неправилен подход.

Мнение (Барак Обама, Президент на САЩ): Не мисля че ни заплашва нова рецесия. Но се сблъскваме със заплахата, че процесът на възстановяване на икономиката не се извършва достатъчно бързо, за да решим въпроса с истинската криза по отношение на безработицата.

Реплика: Трябва да зпомним тези “мнения”, за да ги сравним в недалечно бъдеще с реалността.

В Пекин гледат по-реално на случващото се, като сравняват кризата в еврозоната с „черна смърт“:

Мнение (“People‘s Daily” – вестник на Китайската Комунистическа партия): „Черната смърт“ на кризата, погълнала 17 страни от еврозоната, се отрази негативно на експорта на Китай. Кризата с дълга в еврозоната продължава две години. Тази криза се разпространи из Европа като „черна смърт“ (епидемия от чума), която в края на XIV век, погълна европейските страни.

[52337]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→