Актуалността на поръчителството
Тази лекция ще бъде посветена на темата поръчителство, през призмата на историята на народа на Израел. Ние говорим за това, че поръчителството днес може да спаси израелското общество и света като цяло. В тази лекция ще се върнем в миналото, за да разгледаме корените на сегашната ситуация.
По същество, нашият свят се подчинява на програмата, според която всички се движим към реализацията на поръчителството. В сравнението с неживата, растителната и животната природа, само човекът представлява изключение: той дотолкова е егоистичен, че се наслаждава от страданието на ближния си, желае да властва над него, желае “да нагълта” целия свят.
Но постепено развивайки своя егоизъм, човекът достига такова състояние, в което трябва да осъществи своето поправяне – да се промени и да стане подобен на Природата, да се слее с нея. Неразривното единство на всички хора в тяхното “взаимно поръчителство” ги довежда до сливане с Природата.
Това поправяне на човешката природа произтича от осъзнаване на злото на нашия егоизъм. В процеса на историческото си развитие, хората започват да усещат, че егоистичната им взаимовръзка руши личния им живот, обществото, държавата, света. Отначалото на тях не им е ясно какво да правят с отвратителна си природа. И тогава през страданията се разкрива методиката, позволяваща им да се сплотят и да станат подобни на глобалната и интегрална Природа, да се обединят като клетките на живото тяло, да се слеят в общата система на Природата.
В такова единство хората разкриват едно необикновено битие, започват да усещат общата Природата, споеността на всичките й части. Те виждат как вътрешната сила на Природата, управляваща и самата себе си, и човечеството, го повежда към съвършенството.
Но не го води по обичаен, принуждаващ, “исторически” път на развитие, а развивайки личното ни осъзнато участие в този процес, разбирането и съгласието с него. Ние трябва да внесем собствен принос в своето израстване, трябва да се стремим към обединение с всички части на Природата, да разберем, че става дума за най-високото стъпало на нашето развитие, определящо “човешката” ни форма. По този начин добиваме интегралната сила на Природата и повеждаме човешкото общество към процъфтяване.
Изворите на поръчителството
В човечеството съществува стремеж към обединено общество, подобно на единно семейство. Защото всички ние произлизаме от неголямо племе/семейство, изникнало в процеса на еволюцията, по неволя продължило я, и развило своя егоизъм дотолкова, че хората престанали да усещат принадлежността си към едно семейство.
За първи път това усещане за раздалеченост един от друг се е проявило в Древен Вавилон (Месопотамия) преди около 3500 години – тези, които са се усещали като едно семейство, изведнъж са престанали да се чувстват един друг като близки и родни хора. Бидейки едно семейство, един народ, говорещ един език, т.е. разбиращи, чувстващи се един друг, те изведнъж за кратко време са усетили проявилото се между тях взаимното отблъскване. Тяхното желание да изградят “кула до небесата” е символизирало нарасналия им егоизъм.
Хората са открили в себе си желанието да властват над Природата, вместо да й се подчинят под формата на идолопоклонничество, поклонение пред дърветата, пред силите на Природата. Дотогава те са усещали себе си като част на Природата, но внезапно в тях се е надигнало мощно желание да властват над нея. И наред с това те почувствали, че вече не са едно семейство: това съм аз, ти, той, тя, ние, чуждите.
Отдалечеността е прераснала във взаимна омраза, вследствие на което са престанали да се разбират един друг. Това се нарича “вавилонското смесване на езиците”: внезапно човекът престава да разбира ближния си и всеки е искал да използва другите за свое лично благо.
И тогава един от жреците, обществен деятел и учител на име Авраам, се е замислил: “Какво става с хората и с обществото?” – и разбрал, че настъпва преходният етап, ражда се новият стадий на човешкото развитие.
По-рано хората са били включени в Природата, намирали са се вътре в нейната обща система. Заедно с неживото, растително и животинско ниво на Природата те се чувствали като нейна интегрална част. Но изведнъж са се усетили не като част от Природата, а себе си не като общо глобално и интегрално цяло, а всеки “сам по себе си”, отделно съществуващ.
Но ако ние не желаем да бъдем взаимосвързани, тогава ставаме противоположни на Природата, нежелаещи да спазваме нейния закон за всеобщата взаимовръзка. Този закон, който е необходимо да бъде спазван заради нашето съществуване, заради равновесието и хармонията с всичко, което ни заобикаля. Ако нарушаваме това задължително условие, попадаме в отношения на борба, войни, разделение и Природата се разкрива по-жестока спрямо нас.
И тогава Авраам се е впуснал в търсене: “Какво да правя? Длъжни сме да се обединим така, както по-рано! С помощта на какво можем да поддържаме единството? Как, без оглед на случващото се, да останем едно семейство, един народ, една малка цивилизация?”
И тогава Авраам призовал: “Хайде да не се съгласяваме с това, което става! Хайде да не обръщаме внимание на ставащите с нас промени, да останем едно семейство!” – Той е обяснявал на хората, че растящото в тях зло начало е новата сила на Природата. В еволюцията си, развивайки се като човешко общество, те са се отделили от неживата, растителната и животинска природа. Защото човекът започва да става такъв именно от момента на прояваа на егоизма в него, който желае да го издигне над Природата.
Но от друга страна, Авраам разбрал и обяснил, че този растящ егоизъм представлява помощ, защото издигайки се над егоизма, запазвайки предишните връзки с другите въпреки него, хората още по-силно ще се обединят и ще създадат новата връзка с Природата.
За успеха на това обединение е необходимо “взаимното заричане” между нас: ние осъзнаваме взаимното отблъскване, но вземаме решението “да играем против разделящия ни егоизъм”. Да се обединим над него, да създадем “чадър” (екран), да се издигнем над този “чадър”, ще строим нашето общуване, обществото, живота върху него. Така ще изградим вместо егоистичната кула, правилната “кула до небесата “, всеки път издигайки се над растящия в нас егоизъм.
Извършвайки този подем, ние постоянно ще изследваме растящия си егоизъм, своето зло начало, и ще се научим взаимно да го преодоляваме помежду си. А освен това, по този начин ще се запознаем със самата Природа, с нейната обща сила. Ще разберем, защо тя точно по такъв начин расте и развива човечеството, за разлика от всичките останали свои части, в които омразата и силата на разделяне не се увеличава.
Така Авраам е разкрил, че от страна на Природата действа особена програма, която внася в нас злото начало под формата на взаимното ни отблъскване, за да се обединим над него и да постигнем замисъла на Природата. Тогава ще придобием разум, ще станем мъдри като Природата, ще се сдобием със силата, която е създала материята и която я движи по установен път към предопределена цел.
Корените на поръчителството в Природата
Откъде у нас ще се вземе такъв подход? – Изучавайки себе си разкриваме, колко мъдро сме устроени: всичките ни органи и системи се намират в пълен синхрон, във взаимовръзка. Нито една система, орган, клетка на организма не съществува самоцелно – всичко е насочено само към общите нужди на тялото. Въпреки че частите на тялото се отнасят към животинското ниво на природата, при своето обединяване те създават по-високо стъпало на развитието – “разумен човек”. Когато всички тези части работят в хармония помежду си, те се издигат до нивото, което е по-високо от животинското, по-високо от просто живо тяло.
Ако направим аналогия с човешкото общество, то и ние трябва да постъпваме по същия начин. И в нашето тяло всеки орган е егоистичен, той иска да съществува самостоятелно, но “разбира”, че животът е възможен само при пълно взаимодействие с останалите органи, когато всеки се грижи за другите. Затова сърцето доставя кръв, а белите дробове – кислород, бъбреците и черният дроб чистят кръвта, а мозъкът “наглежда” всички. По същество, всеки орган се грижи, за да подсигури другите, а не себе си. За него мислят и останалите. В това се състои “взаимното поръчителство“, действащото в нашето тяло.
Само че в тялото ни това се случва естествено, а в обществото трябва сами да формираме такива отношения. И затова не бива да отстраняваме в себе си каквото и да е зло, а е необходимо само да го трансформираме за добро използване за благото на обществото като цяло. Ние само демонстрираме на всеки човек, на всяка група, на всеки сегмент от обществото, на всяко обществено течение как правилно в полза на цялото общество, да използваме своите свойства, тогава хората ще видят, че те пълноценно реализират себе си, като помагат на другите.
При това нашите противоположности се съединяват в едно и се повдигаме до следващото измерение, започваме да разбираме цялата Природа, нейния замисъл, програмата и целта. Така разкриваме науката от най-високата степен.
Похожденията на Авраама
Постигайки всичко това, Авраам започнал да работи с народа. Вместо предишната грижа за народа според принципа “национално осигуряване”, той започнал да обяснява, какво е истинското благополучие. Как отново да станат едно семейство.
И тук Авраам открил, че го разбира само неголяма част от народа. Хората, изумени от пламналия в тях егоизъм, не са могли да разберат, че той изобщо не е техен, че се явява при човека като чудодейна сила. Напротив, те са започнали да го усещат като своя природа – както ние днес. Ако мисля лошо за някого, значи той е лош, а аз съм добър, и това е всичко. Не чувствам, че някой отвътре като че ли ме командва, настройва ме така, че да мисля лошо за другиго. Нямам обективен поглед, за да видя себе си отстрани и да разбера по какъв начин тази “чужда” сила на природата ме движи. Не мога да се разделя от своите мисли и чувства – “да се отстраня” и “да се погледна “- да погледна на своето поведение, на характера си, на своята природа “отстрани”.
Да се видят обективно, отстрани – така както гледаме на другите, не са способни всички. Човекът е длъжен критично да се анализира, да стане съдия на самия себе си.
Авраам е започнал да обяснява на хората този “независим” подход към собствената им природа: хайде да “излезем” от самите себе си, да погледнем какво става с нас. Защото проявяващото се сега зло начало ми показва, че съм откъснат от другите. Тогава защо да не се отделя по същия начин от себе си и да не се обединя с другите? Днес тези похвати са част от арсенала на съвременната психология.
Започвайки да обучава вавилонците за същността на материалистическа, приложна психология, Авраам намерил само няколко хиляди души съгласни да го чуят. Хората още не били усетили злото, вредата от развиващия се в тях егоизъм.Видели, че с негова помощ могат да печелят, да преуспяват, да процъфтяват, изграждайки по-хубаво общество, по-успешно и по-прогресивно, позволяващо на всеки да постига по-големи успехи. Нека всеки има своята “вавилонска кула до небесата”.
Тогава Авраам със своите съмишленници във “взаимното поръчителство” се вдигнали и си отишли. За това е споменато у И.Флавий, в Големия Мидраш. Рамбам (12 в.) посочва, че заедно с Авраам от Вавилон тръгнали хиляди хора. Така те са пристигнали в Ханаан – днешния Израел.
В своята група Авраам продължавал да изгражда взаимното поръчителство. И макар че техният егоизъм се е увеличавал постоянно, те са полагали усилия, за да се придържат към своята връзка над егоизма. А децата си от най-ранна възраст обучавали на взаимно поръчителство. Така са поддържали равновесието и единството помежду си и с Природата.
Това продължило дотогава, докато егоизмът не е пламнал в тях с нова сила, със скок до такава степен, че не са имали сили да го възпрепятстват, веднъж попаднали под неговата власт. Това се нарича падението в Египет.
Те са се спуснали там, защото повече не са могли да се изхранват в Ханаан: нито земята, нито добитъкът не са им предоставяли храна, защото в разделянето си, без взаимното поръчителство, те вече не постигали взаимност, която е създавала в обществото разцвета. И гладът ги е довел в Египет.
В Египет те преживявали процеса на допълнителен растеж на егоизма, до такава степен, че почти се отказали от взаимност. Колкото повече се изключвали от взаимното поръчителство, толкова по-далече се отдалечавали един от друг, толкова по-голям натиск са усещали – както от страна на египтяните, така и отвътре. Всеки усещал трудности и омраза към всички, всеки чувствал себе си самотен, не принадлежащ на народа си, на всеки било тежко: защото вместо обичливото обкръжение са го заобикаляли мразещи го хора. Не стига че в народа е липсвала сплотеност, ами и египтяните са ги поробили и са им вгорчавали живота. Всъщност те са усещали двоен ярем: от една страна тежката разединеност, а от друга – робството.
Всъщност, усещали такива страдания, че били решени да платят каквато и да е цена, за да се избавят от тях – само и само да се върнат към взаимното поръчителство. Защото само така те биха могли пак да се почувстват едно семейство. Разбрали, че ще имат сили за бягство, ако се обединят. Животът в Египет се е превърнал за тях в египетската тъма – и вземайки решение, излезли оттам.
Техният водач е бил Моше. Човек милосърден, като Авраам, който ги е обучавал на това свойство. Моше се е изявил с това, че един път е пренесъл през цялата пустиня на раменете си агънце, отклонило се от стадото, и така му е спасил живота. Именно такова свойство трябва да има един народен водач.
Моше е бил възпитаван до 40-годишната си възраст в двореца на Фараона, а след това, до 80 години – в дома на Итро, мидианитския жрец. Той не е имал никаква религиозна или национална скрита същност, но по свойството милосърдие се е превърнал в предводител на народа. Оттук виждаме, че е достатъчно само свойството милосърдие, за да вървим по правилен път и да повеждаме след себе си.
После довежда народа до подписване на договор за взаимно поръчителство на общото събрание “при планината Синай”, което означава “при планината на омразата”. Хората усещат, че ако не приемат този договор за взаимното поръчителство, то ще измрат, защото ще останат противоположни на законите на природата, която изисква да й се уподобят. Необходимо е да се издигнат над взаимната омраза – да създадат “чадър” (екран), който някога са имали, и да се издигнат над него. Само при това условие животът би продължил.
Подписвайки договора, народът пристъпил към работата върху себе си. Защото те са обещали да станат като един човек, с едно сърце, спазвайки условието да обичат ближния като себе си във взаимно поръчителство. А егоизмът между тях, междувременно, продължавал да расте.
През този период, който се нарича “40-годишното бродене в пустинята”, те са били длъжни постоянно да се издигат над своя егоизъм, да го “покриват”. Във всеки е кипяло злото начало, пламвали са импулсите срещу другите, но хората взаимно се подкрепяли един друг.
Намирайки се във взаимно поръчителство, аз се задължавам постоянно, неизменно да те подкрепям за да не забравяш: нас ни движи егоизма и сме длъжни да бъдем по-високо от него. А ти се грижиш да не забравям за това. Така си помагаме един на друг: всеки полага усилия, но основното е обществото, обкръжението, което постоянно изграждаме така, че то да вгражда в нас основополагащ принцип – поръчителство, грижа за това всички да мислят за всички. Това е “чадърът”, който ние разкриваме над себе си.
Такъв е единствения ни свободен избор: да продължаваме по пътя над егоизма или да си останем в неговото подчинение. Тук е необходимо само едно – да изградим обкръжението. Това представлява взаимното поръчителство. Всички заедно формираме общата сила и тя въздейства на всекиго, и не позволява на човека да се отдръпне, да избяга от тази задача, от това послание, от тази методика. Той постоянно трябва да се държи в единство с другите като орган на тялото, функциониращ в пълно взаимодействие с останалите.
А тялото междувременно расте, в него се раждат и се развиват другите части и органи и всеки трябва да се включва в общата система. Тя на свой ред трябва да се грижи за това, никой да не мързелува и да не се крие. Защото егоизмът продължава да бушува под “чадъра”, обаче човешкото ни ниво в своето осъзнаване и разбиране се намира над него. Така ние постоянно пребиваваме над силата на съпротивление на нашия егоизъм, която се нарича “екран”.
На дадения етап методиката се състои в това, че ние със своя растящ егоизъм да не вредим един на друг и да съхраняваме единството: “Не прави на другия това, което ти самият ненавиждаш”. Не прави добро, ти още не си способен на това, но поне не причинявай зло, каквото не желаеш за себе си. Такова поправяне като цяло се нарича “40-годишното бродене из пустинята”.
След това преминаваме на следващия етап от историята – “приближаваме земята Израел”. Сега сме готови да станем истинският народ. И затова трябва да се обединим помежду си според новия принцип. Условието “Не причинявай зло на ближния” е постигнато. Целият си егоизъм сме поправили чрез взаимно поръчителство, взаимовръзката, която ни държи заедно. Никой от нас, беусловно, не причинява зло на друг.
Тогава навлизаме в “земята на Израел” и започваме да я завладяваме. Иначе казано, започваме да работим със своя егоизъм, превръщайки го в добро, в любовта към ближния, както към себе си.
Така се движим напред постигайки свойствата отдаване, поръчителство. Благодарение на това сме строили “Храмът” – буквално “Домът на светостта”. “Святост” – така се нарича отдаването, взаимната любов. В определен момент от своята история наистина сме постигнали такова състояние: били сме обединени един с друг като едно цяло, като един човек. В такова състояние сме се усещали обединени с Природата, с нейната вечност и съвършенство.
Но програмата на Природата се състои в това цялото човечеството да достигне единството, взаимното поръчителство, единственната общност. Авраам е могъл да се погрижи само за няколко хиляди избягали от Вавилон – а за поправянето на останалите вавилонци, т.е. за цялото днешно човечеството, сега може да се погрижи само народ, постигнал “взаимно поръчителство”.
За целта той трябва да се намира в същите условия, в каквито Авраам се е намирал във Вавилон. Това означава, че той трябва да падне от своето напълно поправеното стъпало на предишното стъпало – т.е. от “любовта към ближния, както към себе си” в обикновен егоизъм. Но и при такова падение в него си остава искрата на свойството милосърдие, взаимното поръчителство.
И така, народът преживял разрушаването на Първия храм – изгнанието, падението от стъпалото “любовта към ближния, както към себе си ” на стъпалото “не причинявай на другите това, което ненавиждаш” – и изградил в това свойството в себе си Втория храм.
Мъдрецът рабби Акива, живял във времената на Втория храм, призовавал отново да се издигнем до “възлюби ближния, като себе си”. Но той знаел, че с този апел само ускорява разрушаването на Втория храм, което също е необходимо. Нарасналият егоизъм, довел до разрушаването на Втория храм: народът потънал в егоизъм, загубил връзката помежду си, което се и нарича изгнание. Това е изгнанието от взаимното поръчителство, не географското и не историческото, а вътрешното. Били изгонени от свойството, което е обединявало народа, след което Авраам е изградил от тях единна общност.
Оттогава народът се намира в изгнание. Това изгнание трябвало да бъде дълго и тежко, защото най-накрая заедно с целия свят ние трябва да се озовем в същото състояние, както и Авраам във Вавилон. И ето в наши дни, в нашето поколение, се намираме точно в такова състоянии – тук и сега. Живеем в Израел, но още не сме народ. И сега трябва да се обединим, за да достигнем свойствата на Авраама, когато е събирал народа между вавилонците.
Ние сме получили всичките необходими условия, за да достигнем взаимното поръчителство, пак да станем народ по своята същност, а не сбирщината от изгнанници, да станем като един човек с едно сърце, пребиваващ в любов към ближния, както към себе си, във взаимно поръчителство, което се явява средството за достигане любовта помежду ни.
Защото взаимното поръчителство означава въздействието на обкръжението, което трябва да градим по такъв начин, че то да държи всекиго над неговия егоизъм. А след това, благодарение на това получено свойство, ще можем да се погрижим за останалите вавилонци, които не са тръгнали след Авраам и са се разпространили междувременно по целия свят.
Ние, без всякакво съмнение, ще можем да го направим. Защото и те се намират в разбиването, в състоянието на опустошение и безпомощността, без да знаят какво да направят. Днес те вече започват да разбират, че целият изминат път не ги е извел от Вавилон. Той не се е променил, само сега се явява в истинския си вид, по-явно и по-отчетливо. В крайната сметка настъпва огромното опустошение, нашият егоизъм буквално ни умъртвява, а ние сме принудени да го поправим. В противен случай няма да имаме и най-малкото право на съществуване, защото човечеството само се изяжда отвътре, а отвън го притиска природата, която не желае да ни търпи, досущ чужд орган в нейното тяло. И затова от ден на ден получаваме все повече удари.
Така че друг изход нямаме –длъжни сме да реализираме взаимното поръчителство помежду си. Да се надяваме, че с помощта на тази методика и на тези сили, които имаме и които са ни предавали от времената на Авраама, ще можем да изпълним задачата. Тогава светът ще разбере в какво се състои нашето предназначение и до каква степен сме специални. Нищо че сме омразни на народите, омразни сме им затова, че досега не сме успели да им предадем методиката за поправянето на егоизма – първо е трябвало да усетят злото, за да имат възможност да се съгласят с нея от безизходица. Ето защо и ние, и те е трябвало да чакаме до наше време, за да разкрием методиката на взаимното поръчителство и да разберем как да я реализираме, как цялото човечество да достигне хармония с вътрешната Природа.
Като направим това, всички ще се издигнем над общия ни егоизъм и ще постигнем още по-високо стъпалото от преди. Защото сега цялото човечество ще бъде като едно цяло. Подобно на органите на едно тяло, ще достигнем “човешкото” съществуване, стъпалото “човек” (Адам). Ще проумеем целта на Природата, ще разберем целия процес и ще проникнем отвъд хоризонта – към съвършенното състояние.
Защото вървим към съвършенния живот, към усещането за вечността, която се крие в самата Природа. Пред нас е най-прекрасната цел, даваща възможност на всеки човек да се реализира по един съвършенен начин, като влага в другите и като се съединява с тях, като прилага в живота всичките си естествени свойства и способности. Тук няма никакво потискане, никакви ограничения, никакви условия освен едно: давай на другите всичко, подобно на клетката в тялото, и ще бъдеш достоен за живота на цялото тяло.
От беседа за новата книга, 11.08.2011
[51475]
Filed under: Древен Вавилон, Криза, глобализация, Поръчителство -
No Comments→
Връзката между един човек с друг винаги включва трети компонент – степента на свързаност, обща за тях двамата. Връзка може да възникне само при условие, че има две различни неща, които се различават по свойства, по състоянието си едно от друго. Но ако те са различни, то как могат въобще да се съединят?
Кабалистите са ни оставили точните указания какво да правим с разкриваща ни се омраза – да я разглеждаме като средство за работа и всеки път да я поправяме. Следователно върху тази омраза трябва постоянно да строим мост между нас.
Въпрос: 
Само опитвайки се да се приближи към ближния и да се съедини с него, човек разкрива своите 613 непоправени желания. Само тогава започва да разкрива разбитата си душа и разбира какво трябва да поправи.
Абониране чрез RSS