Не е възможно да разбере какво означава „вяра над знанието”, докато човек не достигне до това усещане, до разкриване. А разкриването на вярата над знанието идва едновременно със знанието. Сега не знаем какъв е нашият разум, който инстинктивно, подсъзнателно се стреми винаги към добрите състояния и се отдалечава от лошите.

Не е по силите ми да изследвам, да видя, да разбера, да почувствам защо именно така постъпвам. Защото такова поведение предварително е заложено в моята природа – дори преди да достигне моето усещане, разбиране и се вземе под внимание. Това е и моята природа.

Както е казано: „И отделил светлината от тъмнината” – именно това състояние, когато човек започва да усеща, че неговият разум се управлява абсолютно във всичко. Но той вече е способен да погледне на това управление отстрани. И от тази точка на наблюдение вече се вижда друг подход, който постепенно се ражда в човек и се готви да се развие.

Това означава, че той придобива нови желания (духовни съсъди), в които може да се отдели от първоначалната си природа. Там се намира заедно с другите души, с Твореца и там съществува друг, така нареченият „интегрален” разчет, включващ в себе си интересите на всички, доколкото това се е разкрило на човека.

От тази нулева точка тези две направления: „знание” и „вяра над знанието” започват да се развиват заедно – колкото едното, толкова и другото, докато не достигнем края на поправянето в тях двете. Знанието е развитието на моето естествено, природно, егоистично желание, а „над знанието” е развитието на желанието за отдаване.

А светлината ги отделя едно от друго. И едното се изгражда винаги за сметка на другото. Затова смисълът на получаването е в това, да бъде заради отдаване, макар да ни се струва, че тези думи никак не се съчетават и си противоречат една на друга. Но само ако се развива знанието, над него съответно се развива вярата над знанието.

А усещането, че едното се отделя от другото, се нарича „спасението на Твореца”. Защото от този момент нататък човекът започва да чувства в себе си новите духовни съсъди на желанието.

Това изисква чувствено разбиране, защото става дума за желание, а разумът идва по-късно.

Засега все още само се опитваме да достигнем желанието за отдаване и влагаме усилия в учението и в групата – това се смята за „временна подготовка”. Все още нямаме духовни желания и затова още не сме стигнали до тази „нулева точка”, от която започват да растат тези два клона: знание и вяра над знанието. Именно от нея започваме да работим с вяра над знанието, а не в подготвителния период.

И тогава през цялото време преминаваме от едното към другото: от знанието се издигаме в „над знанието” и падаме обратно. Необходимо е да потънеш вътре в знанието, за да се издигнеш от него към вярата над знанието. Знанието е необходимо, за да се издигнеш над него.

Единственото, което имаме, е желанието за наслаждение и трябва да го разкрием, за да се научим да работим с него в обратната форма.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011

[50257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Учените откриха преломен момент за разпространение на идеите: когато 10% от населението притежава непоколебимо убеждение, то болшинството от населението винаги приема това убеждение, убеждението на малцинството става мнение на болшинството.

Това правило работи при всякакви обстоятелства, в различни точки, няма значение къде и как това мнение възниква и се разпространява в обществото – точката на обрат винаги ще бъде 10%.

Реплика: Кабала говори за това, че обществото, подобно на съсъда (духовното кли), се състои от 10 части (сфирот) и затова десетата част на обществото се явява негова единица, а по-малко от 10% не се смята за част.

Ако тази част придобие единно желание – тя става и основната част на строежа (малхут), която абсорбира в себе си всички свойства на останалите, не свързани помежду си части (9 първи сфирот), притегляйки ги и използвайки ги за своето напълване.

[50764]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да се спреш и да не извършваш грешки, когато предварително знаеш, че си ръководен от чувствата си и не постъпваш добре? А от друга страна, сме длъжни да паднем, за да израснем?

Отговор: Наистина: “Хиляда пъти ще падне праведникът и ще се вдигне”. Само от опита на множество падения и разочарования, голяма мъка и неуспехи, за които трябва да си платим, накрая достигаме до крайния извод и разбираме, че трябва да се издигнем над цялата си егоистична природа. В края на краищата, ние осъзнаваме, че вътре в егоизма никога няма да ни се отдаде да съединим заедно разума и чувствата.

Такава картина виждаме днес в света, във всички страни. С разума си всички разбират, че влизаме в страшна криза – но не можем да се спрем. Егото тласка човека напред. Егоистичното чувство се оказва по-силно от разума и затова човек продължава да действа съгласно него.

Той не може да направи нищо със себе си. Колкото и да се обръщаме към света и да го предупреждаваме – никой няма да чуе. Но ние правим това само за да покажем на всички, че съществува методиката на поправянето (кабала). И когато после, пред лицето на фактите, човек практически се убеди, че на всеки ъгъл се сблъсква с проблеми: в икономиката, възпитанието и всичко останало – той ще разбере, че кабала говори за поправяне. А иначе, може да повтаряме хиляди пъти и никой няма да чуе.

Светът няма да приеме това решение, докато окончателно не се отчае и не разбере, че неговите разум и чувства се намират на два полюса, които никога няма да се съединят, а ще правят все нови грешки. Дотогава нищо няма да помогне. Единственият изход е да се издигнем над своя материален разум и чувства – заради духовната цел. И там ти ще можеш да съединиш своите разум и сърце – в средната линия и тогава ще успееш. Защото те ще започнат да работят заедно във взаимовръзка. Сърцето ще разбере!

А тук, в този свят, не се случва така и винаги трябва да се избира: или сърцето, или разума, разбирането. Едно от двете!

С всеки изминал ден все повече потъваме в кризата. Днес започва нов кръгооборот и скоро ще се забележи. Удар, още един удар и още – и в края на краищата човек ще разбере. Същият този фараон – нашето желание да се насладим, нашето его, по този начин ни доближава до Твореца, задължава ни да разберем, че трябва да се скрием от него.

Фараонът като че ли знае, че синовете на Израел накрая ще избягат от него. И защо му е да се поставя под ударите? Но той така е устроен, сам да се подлага на удари. Човек страда и не му остава друг изход освен да бяга от тази сила на злото.

Фараонът – това е обратното отражение на Твореца вътре в нас. Въпросът е в това, до какви размери ще му се наложи да порасне, за да решим да избягаме от него. Това вече зависи от разпространяването на кабала, от осъзнаването, от нашето обединение в групата.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 08.08.2011

[50651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (А.Овруцки, к. на пед.н): Глобалната криза е криза на свръх потребление. Свръх потреблението е деструктивен процес, масов феномен, характеризиращ цялото общество. В рамките на новия морал добродетел е не труда, а потреблението.

Място има инфлацията от категория ”щастие”, която привързва към материалните фактори, а завистта става механизъм, иницииращ съвременния човек към вечна гонитба на постоянно изплъзващи се норми на живот и потребление.

Реплика: Но това е последният стадий на еволюиращия, растящ егоизъм, след който той не расте вечно, а излиза на хоризонталната линия на насищане и след това пада, тъй като човек открива в гонитбата за потребление не напълване, а опустошение, депресия.

Така завършва последният етап от развитието на егоизма, който предизвиква в човека усещане за смърт, защото без наслаждение, без напълване не може да живее. По този начин нашата цивилизация ще осъзнае необходимостта да измени своето отношение към заобикалящото я от получаване на отдаване – защото в отдаването може да се получава неограничено напълване и наслаждение.

[50495]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В нашия свят, любовта и ненавистта са две различни чувства, идващи поотделно. Не можем да съединим тези две противоположности и не разбираме, че обичаме нещо само защото ненавиждаме нещо друго.

Но в духовния свят те са едно. Двете противоположности се съединяват и се получава, че в това място аз и обичам, и ненавиждам – т.е. в него произтичат и получаването, и отдаването, отдалечаването ми от ближния и стремежът ми към него. Всичко това произлиза от едно условие, от едно стъпало, от едно мое състояние, в което усещам ненавист и любов в едно и също място. Тези две противоположности възприемам като едно цяло.

Подобно на електричеството, което не би съществувало без ” плюс” и ”минус”. В духовното ”плюс” и ”минус” работят заедно над един материал, над едно осъзнаване. От едната страна ”плюс”, от другата страна ”минус”, а аз – по средата. Духовният свят е особен с това, че в него противоположностите се съединяват!

Затова, нека още сега се обединим във взаимно поръчителство, въпреки различията и разногласията. Няма значение кой с какви качества се е родил и какво мисли – главното е да се обединим над всичко. Точно така, както в духовния свят работата върви с вяра над знанието.

Затова с такъв подход и ще дойдем в духовното. А там вече нашите различия няма да ни пречат, за да разкрием мощта на съединението именно с тяхна помощ.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50867]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам пише, че за всяко случайно явление в света си има място. Затова трябва да не го унищожаваме, да не го ликвидираме, а да го използваме.

Но по този начин трябва да се действа последователно, без да се страхуваме и без да се крием. Светът навлезе в такъв стадий на развитие, че трябва да открием всички карти: целта ни, кредото, нашите основи, първоизточниците ни.

Нека хората да не приемат това сега, но от ненавист към нас те ще се запознаят с нашата методика. Тяхното неравнодушие ще си свърши работата. А през това време световният темп на развитие ще е толкова голям, че след няколко месеца той ще открие нашата правота и ще започнат да се присъединяват към нас.

Струва си да се използва този период, когато те са настроени срещу нас. Тъй като който е против, не е безразличен, а това вече е връзка – нека да е отрицателна, но е връзка. Знаем, че противопоставянето с когото и да било ни кара да мислим през цялото време за него: Искам да го изуча и да намеря възможност да му надделея – но през това време съм свързан с него, съпричастен съм.

Проблеми възникват само с равнодушните, а онези които са против нас – всъщност се явяват наши бъдещи партньори. Това трябва да се разбера: в такъв вид пред мен се проявява егоизмът – за да го поправя.

От третия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение (М. Зайцев, аналитик  ”Норд Капитал”): Интеграцията в ЕС се явява като преимущество, но и като проблем – единната валута дава много преимущества на страните със силна икономика, но усложнява положението на слабите държави, тъй като отсъства възможността за девалвиране. В такава икономическа система ЕС следва да измисли механизъм за взаимопомощ, която да позволи да се избегне рухването на икономиката на някои от членовете на Съюза.

Реплика: Тоест, независимо че ни се струва, че например Германия помага на слабите страни, но с това тя фактически им връща дължимото, онова което е спечелила и заграбила от тях.

Разбира се такова егоистическо образование няма да просъществува дълго, особено сега, когато нищо индивидуално в света вече няма да има успех, защото общият закон на природата, интегралността на всичките и части, в това число и ние, става все по задължаващ за изпълнение.

[50453]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Страданието, скръбта, стъпалото на разбиването трябва да се разкрие. Но то може да се разкрие направо така както си е, без каквото и да е подслаждане от страната на светлината. А може и да бъде съпроводено от осъзнаване на необходимостта от нея, когато сам я очакваш, така, както болен, който отива на преглед при лекаря.

И макар той да се страхува че у него ще намерят болест, желае да я разкрие, за да получи след това лечение.

А има хора, които не желаят да знаят за болестта си, но това не ги освобождава от проблемите след това.

Затова през цялото време ние трябва да се стремим към дясната (правилната) посока – към съединението, любовта, към разбиране целта на творението и неговата изначална замисъл, така ще помогнем на злото по-бързо да се разкрие! Това означава, че “Исраел ускорява времето”, което означава, че тичам напред, преди да ме настигне пръчката, за да ми нанесе удар.

Но това е възможно само за сметка на това, че всеки път получаваш важността на целта и важността злото да бъде разкрито. По тази причина го наричам зло, целенасочено, а не защото го усещам като страдание. Не ме вълнува как ще се чувствам, важно е злото да се разкрие относно доброто, което ме очаква в бъдеще и което се нарича отдаване, любов.

Ако в такава форма ще разкривам пластовете на егоизма, страданието, то ще премина всичките му стадии 0-1-2-3 до най-последния 4-ти пласт и там ще разбера, че всяка вещ е изградена от разкриването на лявата страна. Защото само по пътя на разкриване на празните, на ненапълнените си желания, ние ще можем да разкрием истинската реалност, в която вече се намираме.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50743]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Желанията, които сега се проявяват в цялото човечество, са желанията, разкриващи общата, заобикаляща светлина. И затова вътре в себе си човечеството няма да намери отговор за това, което става, единствено остава само да избухват в протести на различни места, но не повече от това.

Никой няма отговор, никой няма разбиране за това, как да се загаси този все повече разпространяващ се пожар, който обхваща целия свят. И няма да има никакво решение за това, нито един “пожарогасител” няма да помогне, а само светлината, връщаща към източника на доброто.

Защото сега светлината се разкрива под формата на несломими ограничаващи сили, съдът (гвурот), започва да изгаря цялото човечество. И ако ние не се подсладим с нейното свойство милосърдие, отдаване (хесед), като пожелаем тези свойства да се възцарят помежду ни, и ако не се обединим, ние няма да загасим този пожар, няма да превърнем  всепоглъщащия огън на съда в пламъка на любовта.

Това е възможно единствено за сметка на нашия устрем към единство. Затова всичко зависи от разпространяването на знанията ни за възможното решение, но още повече от нашата вътрешна работа, нашето желание да се съединим помежду си, с цел да се прегърнем с целия свят и да му предадем светлината, която ние привличаме за него. И всичко това е, за да насладим Твореца, като станем подобни на Него.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение (Х. Солан, бивш Генерален секретар на НАТО, президент на глобалния икономически център ESADE): Доколкото взаимозависимостта се разпространява върху всички нас, управлението на глобалните проблеми са призив към човечеството.

Тук се отнасят: изменение на климата, риск от използването на ядрената енергия, риск от разпространението на ядрени оръжия, икономически последствия от финансовата криза, епидемии, внезапно възникване на панически настроения, взаимозависимост, всеобща зависимост.

Нищо не може да бъде изолирано, „чуждестранни работи“ вече не съществуват – всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите хора сега са наши проблеми, вече няма да гледаме на тях с безразличие или да се надяваме да извлечем от тях лична изгода.

Трябва да изучим новите закони за власт в света: всичко се състои от общи блага или обща беда, а не от личен или национален интерес. Те не са изчезнали, но не можем да ги защитим извън международната система, способна да се справи с общите световни заплахи и да използва общите световни възможности.

Стара игра (с позиция на силите в защита на собствените интереси, без отчитане интересите на другите) ни принуждават към взаимен обмен на рискове, развиване на колективни методи, обмен на информация и стратегии, ефективно глобално управление.

Реплика: Милиони умни аналитици в света правят днес правилни изводи – светът може да бъде управляван, само ако отчитаме неговата пълна взаимосвързаност. Но как да я отчитаме? Кой е в състояние да поведе обществото и света към поправяне, към интегрално (взаимно свързано) състояние. Самият човек или групата от хора трябва да се намират в такова състояние, т.е. да бъдат поправени. Когато светът има нужда от такива водачи, той ще ги намери….

[50789]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - No Comments→