Въпрос: Ако съм паднал, какво трябва да направя, за да продължа да напредвам?

Отговор: Когато си паднал, преди всичко съжаляваш за това и желаеш да излезеш от падението, да се издигнеш над своята природа, която повече не можеш да търпиш. Дори оправдаваш това падение и разбираш, че „Няма никой освен Твореца”.

А после постепенно забравяш за това и се връщаш към обичайното състояние, мислейки, че не е нищо страшно, всичко се случва. И така – до следващия удар.

Колко удара ще са необходими – зависи от това, доколко ще се присъединиш към този разум и от това, колко работиш над своите падения с помощта на групата. Тя трябва да стане резерв за теб, който акумулира целия твой разум през времето, когато напълно се намираш във властта на чувствата, за да го уравновесява.

И обратно, когато попадаш под властта на хладния, сух разсъдък и дори не знаеш как да оживиш чувството в себе си, за да се вдъхновиш от духовното, получаваш чувствени впечатления от групата.

Но никога не можеш едновременно да притежаваш и чувството, и разума. Ето защо ни е така необходима връзката с групата, която може да компенсира липсващата противоположност и някак да ги съедини двете. При условие, че се склоняваш пред групата и си готов да приемеш нейната горчивина, тогава можеш по някакъв начин да съединиш в себе си сърцето и разума.

Макар на практика те да не се съединяват, защото все още не се съединяваш с групата истински, но все пак тя ти влияе отдалече. И това косвено, „обкръжаващо” влияние ти позволява някак да включиш в себе си двете противоположности. А това вече ти помага малко да разбереш какво е духовното и какво означава съединяването на тези два полюса, когато чувствам и едновременно разбирам духовното – на едно и също място.

Това е изключително особено усещане, в което има разбиране. В нашия свят такова нещо почти не се случва.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 08.08.2011

[52735]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Една от водещите маркетингови компании GfK фиксира снижаване нивото на оптимизъм у потребителите. Продължаващият в болшинството развити страни икономически упадък влияе негативно на настроението. Инфлацията и високите цени, икономическият спад и загубата на работа, нивото на личните доходи – ето какво тревожи сега населението на Земята.

Потребителите се стараят да се приспособят към финансовите трудности, 84% са съкратили своите разходи, започнали са да обядват  по-малко или да вечерят извън дома. В Испания хората са се втурнали да икономисват, записват тавана на държавния дълг в конституцията. Италия проявява ефективност в държавното управление в орязване на разходите даже на католическата църква.

Реплика: Може да приветстваме желанието на хората да гледат реално на бъдещите трудности, ако това би ни помогнало в продължителна перспектива. Но законът на природата да приведе цялото човечество към равновесие с глобалната интегрална природа предизвиква в нас все повече страдания.

Ние ще усещаме все повече несъответствието на егоистичното, индивидуалистично човечество с единната природа, докато не осъзнаем, че трябва да станем единни като нея, тоест да изпълняваме условието на „арвут” – взаимното поръчителство.

[52804]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В наше време се намираме в особено състояние, когато за първи път човечеството престава да разбира своето желание. Става много важна промяна – цялото човечество се прехвърля от първото, „неживо” стъпало на второто, „растителното”.

За сега все още е само началото и то е неразбираемо за нас. Но постепенно ще ни дадат да разберем, че природата, нашите желания, висшето управление, обичайният привичен живот – всичко е относително и зависи от някакъв неизвестен за нас фактор, който не сме знаели никога преди, не сме чувствали и не сме взимали предвид.

Този фактор наричаме: общество, обкръжение, глобално и интегрално човечество, новата връзка между нас, която се разкрива днес. Но на практика демонстрират на човек, че се намира в съвършена и тотална зависимост от цялото човечество, изцяло е в неговите ръце.

Искат да ни покажат, че излизаме из под неосъзнатото подчинение на висшето управление, под което безропотно сме съществували преди на „неживото ниво”, мислейки, че такъв е животът и трябва някак си да се приспособяваме към него – няма какво повече да се прави.

Но сега вътре в този живот ни показват още един компонент – фактора обкръжение. Фактически, това не е външно обкръжение, а висша сила, която ни се разкрива под такава форма. Човек започва да чувства, че зависи от обкръжението, а обкръжението зависи от него и те взаимно си влияят един на друг.

Всъщност, става разкриването на управлението на Твореца относно човека. И съгласно с това, човек трябва да се променя, за да се спаси от приближаващите се проблеми и беди, тъй като той остава с желанието за наслаждение.

Започват да му се разкриват различни явления, в които той се усеща получаващ. Чувства, че има някой даващ, и той зависи от този даващ: от обкръжението, от света. Така става разкриването на светлината, висшето управление спрямо човека.

И когато човек разбира, че изцяло зависи от обкръжението, преминава на втория стадий от развитие – „растителния”. Той е заставен да отдава на обществото, от което получава, като разбира, че тук действа законът за взаимност и не е възможно да е добре за мен и за обществото, ако само ще получавам.

Човек вече спира строго да дели света на „себе си” и на „тях”, тоест всички останали. Намирайки се на „неживото ниво”, се е стремял само да получава, но тъй като го е правел инстинктивно, неосъзнато, то това не се е считало за получаване! Просто се е подчинявал на своята природа.

Но сега, когато се издига на „растителното стъпало”, трябва да извършва осъзнати действия и да отдава в отговор. Тоест да измени това поведение, което на 100% се е смятало за правилно на неживото ниво, даже без да гледаме, че е вземал за себе си и е крадял – но на това го е задължавала природата му.

А сега му дават малко свобода от самия себе си, от своята природа и съответно трябва да действа, като отдава на обкръжението. Сега целият свят трябва да достигне до това – освен да получаваме от обкръжението, трябва да му отдаваме.

С това изпълняваме неживото стъпало на своето развитие. Всички следващи стъпала: растително, животинско и човешко ще допълват първото неживо стъпало. Колкото ми се разкрие над неживото стъпало, че се намирам в своя егоизъм – толкова ще поправя това егоистично начало и ще се върна обратно на неживото стъпало – към робското изпълняване на законите на природата, но вече осъзнато и доброволно.

Затова, всичко се основава на неживото ниво. Вътре в тази АВАЯ е затворено цялото творение, цялото отношение към него от висшата сила.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.08.2011

[52675]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Мнение: САЩ и Европа ги заплашва дългогодишно падение на икономиката и виновни за това са изключително политиците. Зоната на еврото изцяло може да рухне. Ако правителствата на съответните страни не приемат съответните мерки, ще им се наложи още много години да се борят със стагнацията.

Такава прогноза направили 17 лауреати на Нобелова награда по икономика, интервюирани от изданието”Die Welt”.

“В последните десетилетия Западът не живееше от приходите си и по такъв начин погълна част от бъдещето си,” според професора от Колумбийския университет Едмонд Фелпс, Нобелова награда 2006г. за изследване на дългосрочните ефекти на икономическата политика.

“Проблемите с дълга ще разрушат западната система. Бездействието на политиците може да доведе до дългогодишни икономически проблеми”, според проф. в амер. Инст. на прогресивните изследователи Ерик Маскин (Нобелова награда през 2007 г).

“Вероятността, западният свят да се окаже в продължителна дълбока фаза на стагнация, е много висока”, според политикономиста Джеймс Мирлис (Нобелова награда през 1996 г).

“Европа и САЩ могат да повторят съдбата на Япония, преживяваща ”изгубеното десетилетие”, според Майрон Шоулз (Нобелова награда през 1997 г).

“Зоната на еврото ще оцелее само в този случай, в който националните особености отстъпят място на централизирана бюджетна система”, според Маскин (Нобелова награда през 2003 г).

“Единното валутно пространство със 17 самостоятелни финансови министри е нежизненоспособно”, според Шоулз (Нобелова награда през 2001 г).

Всички икономисти призоваха европейските политици за скорошни решителни действия, защото проблемите на евро зоната само се множат, както потвърждават последните застрашителни данни.

Впрочем и ситуацията отвъд океана не е по-добра. По мнение на интервюираните експерти, политиците на САЩ не толкова решават икономическите проблеми, колкото си пречат един на друг, за да ги решат. Доларът, като водеща световна валута постепенно отстъпва от позициите си. Всички икономисти по света са уверени, че китайската йена ще увеличи значението си.

[52703]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос от английския блог: Отчитайки страданията и ударите, с които светът се сблъсква, от кой момент ние като група, ще започнем физически да се готвим за масовата, глобална криза? Не е ли време да помислим за закупуване на обща земя, където ще сформираме кабалистична община, ще живеем и ще произвеждаме продукти за изхранване?

Отговор: Не бива да се отделяме от света, напротив, да бъдем с него, за да го увлечем към поправяне. Освен това, за да създадем правилно селище е необходимо болшинството от нас да са придобили свойството на отдаване и любов, иначе ще създадем кибуц, колхоз, а не обществото на бъдещето – кабалистична община.

[52443]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Баал Сулам, вестник “Народ”: Ясно е, че свойството егоизъм, заложено във всяко създание е условие, неотменимо произтичащо от самия факт на неговото съществуване. Без това изобщо не би могло да бъде обособен самостоятелно съществуващ обект.

Едновременно с това, то никак не противоречи на свойството алтруизъм в човека, но възниква необходимост да се издигнат между тях трайни граници. Законът за егоизма е длъжен да съхрани цялата си действеност единствено, в степента, в която обезпечава минимални потребности, а от целия излишък над тази мяра е дадено правото да се откаже в полза на ближния.

Всъщност,обезпечаването на минимални потребности не е егоизъм. Тъй като човек съхранява себе си чрез насъщната необходимост, за да може в останалото да извърши отдаване на ближния. С други думи, поради алтруистичното желание той се задължава към необходимото обезпечаване с желание да получава.

Разбира се, всеки, който постъпва по този начин, трябва да се счита за голям алтруист. Ако някой отстъпва и най-малката своя част за благото на ближния, подлагайки по този начин собственото си съществуване – това вече е абсолютно неестествено. И може да го направи само веднъж в живота си.

Тора говори за това много ясно. Например, ако двама човека са се оказали в пустинята и единият от тях има вода, която стига само за него, той е длъжен да я изпие сам и да не я даде на другия. Не трябва да я подели с другия, за да умре заедно с него. Такъв е закона и няма място за чувства.

Желанието за получаване трябва да се съхрани и само над него строим отдаването. В основата лежи насъщната необходимост – това, което съм длъжен да получа, без да изпадам напразно в „праведност“. А над него лежат всички степени на духовен подем: от абсолютна ненавист към ближния до абсолютна любов към него.

Ние развиваме желанието за получаване според степента на неговия ръст: колкото то е по-голямо, толкова по отдаващи ставаме. При това всичко  тук се оценя изключително по отношение на ближния – това е нашия съсъд. А напълването е екран и отразена светлина или просто светлина, Творец, свойството отдаване.

Ето защо при външно отдаване не е важно ближният ли е той или Твореца. А вътрешното отдаване се прави само там, където съм длъжен да напълня себе си, за да поддържам собственото си съществуване. Долу – съм длъжен да получавам, а горе трябва да отдавам. Долу – аз съм „животно“ и не трябва да се стесняваме от термина. А горе съм човек – адам, подобен (доме) на Твореца.

Така строим себе си – много просто, ясно и отчетливо, без излишни съмнения и объркване.

От тук става ясно, че народната любов е основа за всеки народ, така както и основа за всяко самостоятелно съществуващо творение е егоизмът, без който то не би могло да съществува в този свят. И народната любов, свойствена за индивида е основа за самостоятелността на народа, съществуването и унищожението на който зависят само от нея.

От тук можем да разберем принципите на отношение на човек към себе си и обкръжението, на народа към себе си, към съседите си и към целия свят, а също на цялото човечество към себе си и към Твореца. Тук действат ясни и непреложими закони: ако някой иска да ме убие – аз трябва да го убия. Ако имам храна достатъчна само за себе си, то никому не я отдавам – за да съхраня живота и да продължа да отдавам.

Алтруизмът започва над насъщната необходимост. За да се постигне мир с другите народи, аз трябва преди всичко да обезпеча своето съществуване – само тогава ще бъда готов за света. Отначало трябва да се уверя, че ни е обезпечен живота, здравето и всичко необходимо, а след това всичко останало. Не трябва да се хвърляме в безпочвени авантюри със закрити очи.

Обезпечи си надеждно съществуване – а след това проявявай любов, но отново съгласно ясни закони: започвайки с най-близкото обкръжение и разширявайки постоянно този кръг. Трябва да действайме съобразно своя егоизъм. „Близките“ – са най-чистите желания, които е най-лесно да бъдат поправени през първия етап. Такъв е редът: човек се грижи за себе си, за семейството, за своя град, за страната си и накрая за всички в света.

От урока по вестник “Народ”, 28.08.2011

[52846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (О. Исинг, икономист в Управителния Съвет на Евробанката): Издаването на единни облигации в ЕС може да се превърне в катастрофа. Аз не си представям  немските политици да тръгнат на подобна стъпка – това би предизвикало високи данъци в Германия или съкращаване на държавните разходи.

Реплика: Внимание: обединяващи действия без намерение действително да се обединят, ще предизвика обратна реакция – както видяхме това в Съветска Русия и ще доведат до още по-голяма криза. Необходимо е изключително бавно да действаме и много бързо да въведем всеобщо глобално възпитание.

[52746]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→