Творецът е сътворил всичко и е дал наслаждение на човека. Но ние се нуждаем от съсъд, желание, за да получим доброто, което Той иска да даде. Той иска да даде наслаждението, което Той самият изпитва. Няма друго наслаждение в света!

Но за да почувства наслаждение, творението трябва да притежава противоположното свойство – недостиг на напълване, защото противоположното на желанието за отдаване е желание за получаване на наслаждение. Затова Творецът сътворил желанието за наслаждение – изкуствено творение, което не е съществувало преди – като отпечатък на Себе си.

И сега то чувства тази противоположност в себе си. От една страна, творението чувства, че може да се наслади от напълването на своето желание. Но след това прави разчет и започва да желае отдаване. Тоест то повече не търси напълване.

Отдаването не е напълване, а свойство, желание за даване. В отдаването човек не се наслаждава от полученото, а самото действие на отдаване става напълване за него. А в получаването действието е отделено от напълването. И когато напълването влезне в мен, аз чувствам наслаждение. Тоест моето желание и напълване са две противоположни неща и аз трябва здраво да се потрудя, за да получа напълване, тъй като то е противоположно на мен.

А в отдаването трябва само да чувствам желанието на някой друг и да го напълня. Имено това действие относно другия човек, когото напълвам, ме напълва. Не очаквам да получа нещо в замяна. Моето наслаждение е в действието даване.

Поради тези различия човек, работещ с получаване, винаги трябва да проверя и оценява: колко съм дал и колко ще ми платят? Защото отплатата зависи не от мен, а от другия, колко той би искал да ми плати. Но ако работя в отдаване и искам само него, тогава аз не завися от никого и мога сам да реша къде е моята граница.

Затова този, който върви по пътя на отдаване, сам определя до каква степен иска да бъде в него. И Творецът се съгласява с него! Има само един общ закон на отдаване и любов, който покрива и изпълва цялото творение. Няма никакво ограничение или забрана на отдаването! Затова всяко творение може да определи за себе си на какво ниво иска да бъде по отношение на това свойство, мисъл, намерение за отдаване.

Тук не може да бъде изчислено колко съм направил и колко ще ми платят. Няма нужда да се страхувам, че ако направя по-малко, ще получа по-малко. Аз съм в този общ закон на взаимно отдаване, покриващ и изпълващ цялата вселена, защото „няма никой освен Него”. Аз сам определям на какво стъпало искам да съм. В зависимост от това ниво, аз усещам разкриването или скриването на своите свойства на отдаване и така се наслаждавам.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 29.07.2011

[49673]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във връзка с движението на протеста в Израел трябва да обясним на хората какво се крие зад тези искания, които днес те предявяват пред правителството. Всъщност им даваме разумни, реални определения, за да разберат същността на своите призиви.

Каква е ползата само да викат за равенство? Защото то може да бъде само сравнително относително.

Каква е ползата думите да призовават към обединяване? Защото сме егоисти и се ненавиждаме един друг. Следователно, трябва да се обединим над своя егоизъм. А за това трябва висока цел. Така, както по време на война, желаейки да се спасим, чувстваме някакво сближаване, макар все още да не е единство.

Каква е ползата да хабим много сили за взаимно поръчителство? Какво означава то? Банкова гаранция ли? Не, това означава, че в нашето общество всички са споени заедно и да избягат от това е невъзможно. Тогава, по неволя, от безизходност, за да не се пресечем един друг, създаваме такава взаимовръзка, която се и нарича поръчителство.

Природата вече е заложила тази връзка вътре в системата, но човечеството все още не осъзнава това. Ние, от своя страна, вече чувстваме и разбираме, че всички се намират в едно котле и нямаме други варианти освен спазването на единния закон за поръчителство.

Обаче поръчителството изисква от нас на първо място да проявяваме отговорност: всеки отдава на другите и зависи от тях. Така, както в общото семейство: аз завися от децата, а те – от мен. Свързва ни силата на любовта, взаимната зависимост – за радост и за беда.  И ето сега, хайде да направим тази неразривна връзка между нас добра, приятна, за да разтвори тя пред нас бъдещето. Както и да усукваме, вече се намираме в тази ситуация – така че да я направим желана.

Ако съжалявам, че зависим един от друг, то ми е по-лесно да оставя всичко и да избягам. Но ние се повдигаме на друга степен – искаме тази връзка и дори ако не би я имало, ние сами, от нулата бихме изградили помежду си взаимно поръчителство.

В кабала това се нарича: „като един човек с едно сърце”. Ако нашите манифестанти искат такова единство – моля. Но отначало трябва всичко да им се обясни. При поръчителството всеки получава необходимото, а всичко останало отдава на обществото, като без това отдаване обществото не може да съществува. Ето какво е взаимното поръчителство, ето как ние трябва да се грижим за околните.

Реплика: В част от протестиращите има точни изисквания. Под „социална справедливост” те имат предвид безплатно образование, жилище на нормални цени, грижа за всеобщото благосъстояние, достъпно за всеки медицинско обслужване, достойно заплащане на труда на медиците, прозрачност в дейността на правителството…

Отговор: Много добре. Но това трябва да повдигне целия народ на такова ниво, че хората да разбират как действа законодателната и изпълнителната власт, как се приемат законите и как се привеждат в живота. Всеки трябва да разбира какво означава това: да се анализира ситуацията, да се вземат решения и да се реализира те на практика.

Моля, привличайте народа. Някога така и са се решавали проблемите – както се казва, от целия свят. Обаче милиони не могат да се съберат на събрание и затова хората дали мандат на отделни представители или приели властта на господря, като хвърлили от себе си товара на отговорността.

Ако искаме да повдигнем хората към смислени решения от социален, държавнически характер, трябва да въведем съответстващо възпитание. Днес не е достатъчно просто да имаш знания за структурата на властта – човек трябва да бъде приобщен за приемането на решения в рамките на поръчителство и единство между всички.

Искате справедливост – моля: обединете се, както тя го изисква. Само тогава ще можете да проанализирате и да изясните ситуацията, само когато вие разберете и изпълните закона за справедливостта.

Така или иначе, стигаме до необходимостта от възпитанието. Да се надяваме, че хората ще разберат това.

От урок по статията „Мир”, 01.08.2011

[49955]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир”: В своето възприятие хората разделели и разложили всяко от общите действия на части, тоест на сила, богатство, надмощие, красота, глад, смърт, объркване и т.н. Те определили за всяко управител и разширили системата както пожелали.

Аз искам да постигна всякакъв вид неща в живота. За да ги постигна, аз претеглям всяко качество, което е добро за мен, и търся подкрепата на природата, когато се опитвам да го придобия. Аз приписвам на природата определена сила, която ще ми помогне. Например, на мен не ми достига доблест – значи ми е нужен бога на войната. За да имам много пари, ми е нужен бога на парите. Така „намирам” спомагателни сили в природата за себе си.

Ако не успея в нещо, тогава очевидно има лоши божества в природата, които трябва да се поглезят и поласкаят, за да отвърнат по същия начин.

Егоистичното желание непрестанно расте и ми носи повече и повече разочарования, докато в отговор човек развива този тип „митологично” отношение към природата, приписвайки независимост на нейните различни сили и наричайки ги божества.

Човечеството вече е преминало през този етап до някаква степен посредством религията, но все още е потопено в суеверия. Хората вярват във всякакви сили, знаци на щастие и нещастие. Как купуването на червен конец се различава от принасянето на жертва на някой бог чрез „свещено” дърво? Това е същото нещо, същото ниво.

Тук човечеството се намира в нашата „прогресивна” епоха. Хората са започнали тази практика преди хиляди години и не са се променили и до днес. По същия начин както преди, те все още вярват в помощта на определени предмети, които им се продават, и в ефекта на моментни приноси, които, очевидно, директно ще идат в сметката на определен бог, така че той да се отплати с чудодейна помощ. Всички вярвания и религии са изградени върху такива схеми.

Без вътрешното поправяне на човек, което ще го доведе до ниво на връзка с висшата сила на природата, всичко друго по същество е „почитане на идоли” в терминологията на науката кабала. В крайна сметка, аз не искам да променя себе си, а някаква външна сила, за да стане тя по-милостива към мен.

Ето как ние успешно сме преминали от материализъм към вярвания, които приписват една мисъл, едно желание и един план на природата. И аз като че ли мога да променя всичко това чрез определени външни действия. Излиза, че една проста церемония ми позволява да „изменям” целта и програмата на творението.

Значи какъв е този бог, който може да се променя? Що за „могъщество” е той, ако неговото добро отношение може да се купи с „пари”? Ето колко ниско е сегашното ниво на човечеството.

Само ако човек придобие сили и използва цял комплекс от средства, за да промени себе си, издигайки се до нивото на Бог, Всесилния, висшата сила, тогава този метод е практически, автентичен и правилен. И е наистина реалистичен. Просто няма никакви други пътища освен него.

От урок по статията „Мир”, 01.08.2011

[49946]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→