Творецът е сътворил всичко и е дал наслаждение на човека. Но ние се нуждаем от съсъд, желание, за да получим доброто, което Той иска да даде. Той иска да даде наслаждението, което Той самият изпитва. Няма друго наслаждение в света!

Но за да почувства наслаждение, творението трябва да притежава противоположното свойство – недостиг на напълване, защото противоположното на желанието за отдаване е желание за получаване на наслаждение. Затова Творецът сътворил желанието за наслаждение – изкуствено творение, което не е съществувало преди – като отпечатък на Себе си.

И сега то чувства тази противоположност в себе си. От една страна, творението чувства, че може да се наслади от напълването на своето желание. Но след това прави разчет и започва да желае отдаване. Тоест то повече не търси напълване.

Отдаването не е напълване, а свойство, желание за даване. В отдаването човек не се наслаждава от полученото, а самото действие на отдаване става напълване за него. А в получаването действието е отделено от напълването. И когато напълването влезне в мен, аз чувствам наслаждение. Тоест моето желание и напълване са две противоположни неща и аз трябва здраво да се потрудя, за да получа напълване, тъй като то е противоположно на мен.

А в отдаването трябва само да чувствам желанието на някой друг и да го напълня. Имено това действие относно другия човек, когото напълвам, ме напълва. Не очаквам да получа нещо в замяна. Моето наслаждение е в действието даване.

Поради тези различия човек, работещ с получаване, винаги трябва да проверя и оценява: колко съм дал и колко ще ми платят? Защото отплатата зависи не от мен, а от другия, колко той би искал да ми плати. Но ако работя в отдаване и искам само него, тогава аз не завися от никого и мога сам да реша къде е моята граница.

Затова този, който върви по пътя на отдаване, сам определя до каква степен иска да бъде в него. И Творецът се съгласява с него! Има само един общ закон на отдаване и любов, който покрива и изпълва цялото творение. Няма никакво ограничение или забрана на отдаването! Затова всяко творение може да определи за себе си на какво ниво иска да бъде по отношение на това свойство, мисъл, намерение за отдаване.

Тук не може да бъде изчислено колко съм направил и колко ще ми платят. Няма нужда да се страхувам, че ако направя по-малко, ще получа по-малко. Аз съм в този общ закон на взаимно отдаване, покриващ и изпълващ цялата вселена, защото „няма никой освен Него”. Аз сам определям на какво стъпало искам да съм. В зависимост от това ниво, аз усещам разкриването или скриването на своите свойства на отдаване и така се наслаждавам.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 29.07.2011

[49673]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →