Книгата „Зоар”, глава „Бо (Ела при Фараона)”, п .196: Египтяните щели да дойдат и да видят костите, които кучетата разнасяли от място на място и чупели, и те щели да ги заровят в земята, така че кучетата да не ги намерят. Това е най-голямото отказване от идолопоклонството от тяхна страна – когато те скрили костите на своите богове в земята.

Въпрос: Какво се подразбира под „Египтяните скрили костите на своите богове в земята”?

Отговор: Обикновено човек иска да „погребе” своите усилия, които счита за неуспешни, и да забрави всичко за тях. Ние обаче трябва да устоим на този провал: „Аз се поддадох на злото; не можах да се справя и се провалих. Така е! И сега, основавайки се на това зло, все пак правя добро отново.”

Ако знам, че не погребвам нищо от своите усилия, аз си заслужавам подкрепата на групата и на Твореца, за да продължа. Иначе се връщам към нулата отново и само поради необходимост, като не намирам нищо добро в този свят, аз предпочитам да остана в групата. С други думи, какво наистина ни мотивира? Какво е нивото, където човек прави своя разчет? Винаги е на нивото на материалния свят. И затова той не се движи напред.

Но ние винаги трябва да правим разчети, основани на непрекъснато растящото зло. Въпреки факта, че съм загубил пред него и виждам всичкото вредно изпарение от моето его, цялото ми зло, аз продължавам напред. Но как мога да продължа? Тук се нуждая от подкрепата на групата, от Твореца, за да ми даде Той сила.

Така с всяка нова стъпка човек напредва. Иначе той остава на същото място сякаш тъкмо се е спуснал в Египет. Ние трябва да се стремим да усетим всички тези вътрешни състояния, свойства и желания. Знам от личен опит, че е невъзможно да излезеш от Египет, ако не си ги разпознал, преминал и изживял самият ти.

Не е нужно да бъдеш умен, за да направиш това. Просто искай обединение с другите, взаимно отдаване, подкрепа и поръчителство – всички тези признаци на единство. В отговор на тези усилия, ние ще придобием правилните вътрешни определения.

От урок по книгата „Зоар”, 21.04.2011

[41112]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Разкриване на педя – скриване на две педи“: Като правило, когато великите кабалисти възнамеряват да разкрият нещо, което има дълбок смисъл, те започват с думите: «Аз разкривам малкото, като при това скривам два пъти повече». Нашите предшественици са се предпазвали много от излишните думи, както са ни указали мъдреците: «Думата е сребро, а мълчанието – злато».

Кабалистите от всички поколения са се пазели изключително много «да не си отварят устата», за да не разгласят нещо извън пределите на позволеното. Те са били длъжни да получат «разрешение свише» в предаването на мъдростта. С други думи, от собственото постижение им е било ясно, че те постъпват правилно. Те винаги са предпочитали скриването и да премълчават разкриването и обличането в думи.

Очевидно, за това е имало причина.

Преди всичко възниква въпросът: защо е нужно да се скрива мъдростта? В «Предисловието към Паним мейрот» Баал а-Сулам привежда като примери Аристотел и Платон, които също са се предпазвали от масово разгласяване на научните знания.

Мъдростта можела да се разгласява само на този, който я обича, който е готов да се «сроди» с нея и грижливо да я пази, да не я предава на никой. Тъй като в ръцете на егоистите, на които науката е нужна не като такава, а като средство за удовлетворяване на всевъзможни страсти, тя ще стане предмет на покупко-продажба заради наслаждението в този свят и ще обслужва човешкото себелюбие.

Хората могат да искат пари, почести, знания. И само тези, които искат знание, може да се открие мъдростта, защото те ще я пазят и няма да я изтъргуват. Затова дори учените, изучаващи външните науки, са получавали знания от учителя при условие, че ще я разгласяват изключително само на тези, чието сърце жадува единствено постигане на мъдростта и нищо повече: нито пари, нито слава или разни такива въжделения.

Ако това правило са спазвали до наши дни, ние бихме живели днес така, както сме живели преди хиляда години – обикновен живот на земята. Разбира се, че щяхме да сме по-малко от 7 милиарда. Подобно на животните, населението на земята би варирало по естествен начин в зависимост от обстоятелствата.

Но в света има друга програма: по пътя на осъзнаване на злото той трябва да достигне до целта на творението. И затова напредваме през «пробойни», предизвикани от продажбата на външните науки.

Тези пробойни разбира се са целенасочени. Тъй като, когато недобросъвестен човек овладява тази или онази научна дисциплина, той не я отделя от съответните си желания. Над тях властва егоизма и ако днес жадува дори само за знание, утре вече ще го прелъстяват богатството, славата, властта. И тогава той продава своята наука за нещо, което е по-скъпо за него в дадения момент.

Така науката е започнала да служи на човешкия егоизъм и е задействала научно техническия прогрес, който се е превърнал в ценна стока. Ако не я продавахме, ние и сега бихме живели патриархален живот.

От друга страна науката кабала е била пазена в тайна. Тук и там са станали отделни «изтичания» – като напримет книгата Зоар, но досега кабалистите са пазили знанията си, докато не са получили «разрешение свише».

С други думи, в своето развитие ние сме достигнали до такъв етап, когато е нужно с всички сили да използваме всички възможности, колкото се може по-бързо да разпространим науката кабала. Днес е дошло време да се възползваме от нея, за да поправим себе си и сега не трябва да чакаме повече.

От урока по статията “ Разкриване на педя– скриване на две педи», 26.04.2011

[41576]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава понятието „тайните на Тора”?

Отговор: „Тайна” е онова, което не мога да открия, макар да знам, че съществува. Стоя на прага на нещо ново – преди да отворя вратата, изпитвам усещането за „тайна”.

А освен това, независимо от мен, „тайни на Тора” се наричат светлините, които скрил Атик. Те се намират в главата на Арих Анпин във вид на скрита мъдрост. Тези светлини са скрити, защото сега нямаме никакво покритие, което би ни позволило да ги проявим. Но за мен те не са тайна, защото не ги чувствам.

Истинската тайна е завесата, която усещам. Например изгнанието е предвуксване на спасението, което е толкова необходимо, но още не е придобито. В самото усещане на тази празнота вече се очертават контурите на бъдещото напълване. Ето какво означава да чувстваш, че си в изгнание: аз разбирам, чувствам, какво искам и не ми достига само осъществяването.

Същото е и с „тайната”: чувствам, че не ми достига свойството отдаване, за да може в него светлината хасадим да разкрие светлината хохма. От мен е скрито знанието, което носи тази светлина.

От урока по статията  „Разкриване на педя – скриване на две педи“, 26.04.2011

[41573]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е неизменен, то защо всеки от нас Го усеща по друг начин?

Отговор: Всеки усеща Твореца по различен начин според степента на развитие на своите желания и свойства. Тъй като самият Творец ние не можем да разкрием. Аз никога не Го чувствам, а усещам себе си по отношение на така наричаната «проста висша светлина». И по отношение на тази проста висша светлина аз разкривам себе си.

А къде съм аз? – Целият свят – това си ти. Усещаш ли го?– Да. Съществуваш ли едновременно с обкръжаващите те? – Да. Така че, целият този свят – си всъщност ти. Това е твоето желание, в което ти усещаш всичко. Струва ти се, че това е на повърхността? – Грешиш, всичко е вътре. Целият свят е вътре в тебе. Ти така усещаш своята реалност на фона на висшата светлина. Ти не усещаш тази висша светлина, но тя съществува – и също не е извън теб, а вътре в тебе.

Всичко, което само можеш да си представиш се намира вътре в теб. Също така и висшата светлина. Но какво е това висша светлина? Всичко това е вътре в човека.

И така, докато действително не разкрием висшата сила.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41534]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Работейки в група, аз получавам от нея най-силното желание, аз жадувам да се освободя от егоизма. Но какво мога аз? Самото желание не е способно на нищо. А и то, с цялата своя мощ, е егоистично.

Аз искам не самото отдаване, а изгодата, която то обещава. Значи, че се намирам под властта на Фараона: имам много силно желание за отдаване вътре в желанието за получаване – аз предвкусвам огромната изгода от отдаването.

Като следствие, в мен расте разногласието, разривът, полярността, „сблъсъкът на интереси“: искам да отдавам, за да напълня своето егоистично желание. Тъй като отдаването ме прави вечен, съвършен, необятен, неограничаван от нищо, неподвластен на никакви кризи. Никакви цунами, никакви борсови крахове – всичко е чудесно! Кой не желае това? Моят егоизъм го иска, и още как!

Но заедно с това, той не може. И тогава идва висшата сила, която пробива моята „черна дупка“, като ми позволява да избягам от нея.

Всъщност, макар че това може да се представи като бягство, аз от никъде не бягам. Аз си оставам пак там, но изведнъж се чувствам освободен от своя егоизъм, от желанието за получаване. Това е.

Изведнъж се оказва, че черната дупка не поглъща светлината в себе си, а става прозрачна. Сега всичко преминава през нея, и тя пропуска от други измерения всевъзможни въздействия, които аз наричам различно: светлина нефеш, светлина руах и т.н.

Така ние вървим напред.

Главното за нас е да прекрачим прага, да започнем обновление (хидýш). На иврит това се нарича „начало на месеца“ (хóдеш). И нашето обновление се състои в това, че с помощта на висшата сила ние получаваме своето първо свойство отдаване.

Но затова трябва да предизвикаме действие от страна на висшата сила, поради което трябва да се обединим. Нека това да бъде егоистично обединение – не е важно, успешно ли е то, или не. Само когато изградим правилно обкръжение, между нас ще повее вятърът на духовните промени.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Не е ли по-добре, на курсовете за начинаещи, в началото да се използват само термини, свързани със законите на природата, а едва после, постепенно да се включва терминологията на кабала?

Отговор: Не. Ако при нас идват хора с точка в сърцето, можем да говорим с тях открито, да напредваме постепенно. А ако започнем да говорим с тях за законите на природата,  ще си помислят, че ги обучаваме на физика или социология. Те трябва да слушат за структурата на духовния свят – към това се стремят, това трябва да им се даде.

От 7-ия урок на конкреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41458]

Filed under: Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че всичко зависи от обединението между нас. Но какво представлява това обединение?

Отговор: Ние започваме духовното си развитие от точка, която се намира извън духовното. И през цялото време стоим в тази точка извън духовното, наричана още „този свят”, в който сега съществуваме.

Защо? За да сме независими от духовния свят. Духовният свят е сякаш огромна сфера, а сега сме извън нея, встрани. И тогава, аз мога да вляза в нея, а мога и да не вляза. Все едно, че съм самостоятелен.

Когато в мен пробудят точката в сърцето, започвам да се стремя към тази сфера, въпреки, че все още не си се представям като миниатюрна точка край огромната потресаваща сфера, в която искам да вляза. Но ме влече към нея.

С това желание, със стремежа към духовното, стигам до някаква група. Какво представлява тази група? Седят заедно мъже, учат, разговарят, впечатляват се, обсъждат, пеят, ядат. Някакъв клуб, който е доста странен – но по света има много подобни места.

Гледам на тази група, като на обикновено събиране на хора в този свят. Тогава ми казват: „Ти трябва да се съединиш с тях, да се включиш в групата, да участваш във всички мероприятия, дежурства, да поемеш определени задължения, защото имаме обща работа”. Аз съм готов – какво да се прави… Защото виждам някаква полза от това.

Така се съединявам с тези момчета, защото разбирам, че заедно, явно ще постигнем нещо. Освен това, не виждам друго място, където да мога да правя това – затова се подчинявам.

Постепенно, с годините, установявам, че на мястото, където се намирам, наистина има вътрешно съединение. Разкривам го след няколко години. И тези години не са минали напразно. Това са годините на моята вътрешна работа, когато не съм чувствал, но висшата светлина ми е въздействала и е извършила в мен множество действия, с огромна скорост. Тогава започвам да чувам… Какво означава „да чувам”? Изведнъж започвам да обръщам внимание, да придавам ценност на вътрешното състояние между нас – на единението в чувствата, в сърцата.

Просто е дошло времето – и аз започвам да се впечатлявам от тези думи, да им придавам важност. Това е резултат от светлината, която е работила над мен през висички тези години, прониквайки все по-дълбоко в сърцето ми – и сърцето е започнало да откликва на тези думи: „обедиенение”, „поръчителство”, „любов”, „отдаване”, „като един човек с едно сърце”. Започвам да чувствам някакви вътрешни отклици на тези думи. От всяка дума, в мен възниква определена реакция – усещам вътрешната същност на думата.

Така минават още няколко месеца, и още, и още… Защото по този начин, ние поправяме своите основи – Малхут на Безкрайността вътре в нас. Докато започна действително да се приближавам към своите другари. В тях, вече виждам съратници по моя духовен път и разбирам, че този път минава вътре в нас, в нашия вътрешен център, в нашето вътрешно съединение. И там, ако се съединяваме – постигаме всичко.

И ако преди съм си представял духовния свят като огромна сфера извън мен, вероятно някъде далече зад пределите на Вселената, сега, все повече свързвам духовното с моето вътрешно усещане, което се разкрива в единението между нас.

Това място сега не съществува, но ако започнем да се съединяваме помежду си, то ще създадем нова реалност, която ще се нарича „Място”. От тези общи желания ще стигнем до Мястото, в което ще се разкрие Творецът.

От урока по книгата „Зоар”, 24.04.2011

[41396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Фараонът и всичките му министри са верни роби наТвореца, „ангели“ – т.e. сили, реализиращи програмата на творението. Те изпълняват заповедите на висшата сила, Твореца – освен когото нищо повече не съществува.

Но докато Творецът поставя Фараона да царствува – т.е. с цялата си преданост да работи за Твореца и вместо Него да властва над човека в този свят, за да му даде усещане за тъмнина и да го доведе до необходимостта да разкрие противоположната сила – отдаване и любов.

Сега в нашия свят започва да се разкрива самият Фараон. Преди ни са се разкривали само неговите помощници, министрите му. Ние не сме чували за Фараона до самия край на „Египетското изгнание”, когато изведнъж се казва, че е „станал нов цар над Египет”. А до тогава са действали някакви негови управляващи и министри.

Така се случва и в историята на човечеството. Въздействали са ни всевъзможни по-дребни сили, насочвайки ни към развитието на човешкото общество, към нови изобретения, към откриването на нови континенти, нови технологии, докато не достигнахме глобалния свят.

И точно тук започва да се разкрива самият Фараон – силата, която пречи и не ни дава възможност да се съединим. Вече много хора по света чувстват, че спасението е само в съединението. Ние виждаме, че при такава взаимозависимост нямаме друг избор – щом светът е толкова глобален. Единственият път да подобрим живота е да се обединим.

Защото при такава зависимост един от друг нямаме друг изход. Не можем да се разведем като в несъстояло се семейство и да тръгнем в различни посоки. Ние се намираме на малко Земно кълбо и няма къде да отидем – затворени сме като в клетка.

А ние не можем да се договорим помежду си в този свят, да организираме някакво общо световно правителство, да достигнем някакво общо мнение и през цялото време спорим. И тези разногласия няма да свършат – те само ще растат.

Много ще е странно да видим това,  та нали всички толкова много зависят един от друг: Европа, Америка, Арабските страни, Азия, Росия, Япония, Китай – нима не може да се съберат някъде на едно място, да проведат поредните „G-50” и дойдат до съвместно съглашение? Иначе светът просто ще се върне към първоначалния „хаос и тъмнина”.

Но хората няма да могат да се договорят. Силата на злото през цялото време ще застава между тях и те няма да могат да разберат кое ще ги обедини. Те ще разкрият само своята неспособност към съединение, но така и няма да разберат как да го достигнат.

Защото да разкриеш „как” да се съединиш – вече значи да разкриеш висшата сила – единственото средство, способно да ни съедини. Към това състояние вървим.

Очаква ни нелеко време. Засега на човечеството някак си му се отдава да продължава да живее по старому, все едно че светът не е вече глобален и може да се съществува без да се отчитат интересите на всички останали. Но нашето развитие непременно трябва да ни доведе до обединение. А сили за това обединение няма да има – ето тук ще се разкрие Фараонът, който ще ни раздели.

И тогава, както е казано в историята за Египетското робство, „ ще закрещят/ този път синовете на целия свят/”, не знаейки какво да правят. И ето тук ще им се разкрие, че има методика, науката кабала – разкриваща Твореца на творенията в този свят.

Защото без да разкрием тази сила, ние не ще можем да подредим даже най-обикновен живот този свят, ние просто няма да можем да съществуваме – ще се изядем един друг. Така ще се разкрие необходимостта от науката кабала като средство за разкриване на Твореца и ние ще разберем защо светът е бил създаден в такава форма и е преминал през такова развитие – само за това, стремеийки се към Неговото разкритие да се уподобим на Твореца и да се слеем с Него. С това ще се реализира цялата програма на Сътворяването.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Покрива ли силата на поръчителството всички желания на човека или само едно желание – да излезеш в духовния свят?

Отговор: Поръчителството е единство, но такова единство, което показва интегралността, единството на всички части.

Машината е механизъм, който също представлява единна система, но на нея не приписваме поръчителство. Защото машината е неподвижна, тя не работи и затова не се намира в поръчителство.

Поръчителството означава, че всяка част се съобразява с работата на всички части и се задейства съобразно с тях. Тук става дума за действие, за резултат от обединението, за степента на нашата интегралност, съвместната ни работа, взаимодействието, общото движение към целта.

Поръчителство е, когато сме взаимосвързани, когато предаваме един на друг информация, сили, разбиране, желание, подем, пробуждане …

И затова, ако се намираш в поръчителство с другите, няма от какво да се тревожиш – те ще ти усигурят всичко необходимо. Всички подсигуряват всички, и никой – сам себе си. Всеки действа само за благото на другите. Доколкото аз осигурявам другите, дотолкова те ме обезпечават с всичко необходимо.

Същото условие е закон за живото тяло: всяка клетка получава хранителни вещества от организма. С други думи, ако тялото, органа, клетката умее да отдава, да освобождава сили за общността, то в нея се появява възможност да получава живот от общността.

Иначе всяка част остава изолирана, затапена. Само отдавайки себе си на другите тя може да получава от тях жизнени сили. Тя работи като бутало: получава – дава, получава – дава, оставяйки за себе си само толкова, колкото е необходимо за извършването на тази работа. Това е животът.

„Що за живот е това?” – ще кажеш ти. – Та аз само предавам сили, прекарвайки ги през себе си нататък”. Обаче в тази работа ми се разкрива Твореца и аз се приобщавам към Него. В самите желания и действия няма нищо, но те откриват нова дълбочина на постижението.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41413]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Раждат ли се децата с точка в сърцето, напълнена с безусловна любов?

Отговор: Не. Нито един човек не се ражда с точка в сърцето, пълна с любов към ближния. Напротив, той се ражда с порочна точка в сърцето. Именно тази черна точка се нарича „точка в сърцето”. Той трябва да я развие, да я разшири, поправи, напълни по пътя на съединението с другите.

Има деца, които се раждат с точка в сърцето и има такива, които в това им земно превъплъщение още не е „изплувала отгоре” – в неговото усещане на въпроса за смисъла на живота.

Въпрос: Съществува ли в малкото дете контакт с Твореца и трябва ли от ранни месеци да му се създават условия, в които то би развило своята духовност?

Отговор: Ние започваме да работим с децата след като те навършат три години. Дотогава те не възприемат нищо, освен своето животинско състояние.

Трябва да формираме в децата правилно отношение към ближния. До 3 годишна възраст те не разбират какво е това ближен. А след 3 и повече години в тях възникват начални „обществени отношения” с другите деца, те вече играят с тях заедно. Затова може да се започне работа с тях.

Из 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41478]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→