Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос от дете: Творецът обещал на Ной, че повече няма да има потоп. Защо тогава пак е дошло цунами?

Отговор: Труден въпрос. Не съм свикнал да гледам на Тора, като на исторически разказ. Непоправеността, която се случила тогава – прегрешението на Адам и всички останали прегрешения, чак до наши дни – е само една и едва сега започваме поправянето.

Причината за такива бедствия като цунами или земетресения, които е имало в миналото и очевидно ще има в бъдеще се състои в това, че ние предизвикваме дисбаланс.

Нима Творецът обещава, че няма да има удари? Не. Той обещава, че няма да има потоп, помитащ целия свят!

Потоп означава, че прииждат злобни води и остава само точката в сърцето, а всичко останало се отмива. Това наистина се е случило веднъж – трябвало е да се случи такова бедствие – но не повече. Предстоят ни само поправяния. Но ако не се поправим навреме, то сами ще предизвикаме удари.

Надявам се, че ще можем да ги избегнем, но всички трябва да чувстват вина за случилото се. Защото, щом се е разкрила науката кабала и разбираме, че с връзката между нас ще поправим света, тогава сме способни да предодвратим нещастията.

Спомнете си как Творецът казал на Авраам: „Ако намеря в Содом 10 праведници, няма да го разруша, да направя земетресение”. Но не се намерили 10 праведници и станало земетресение.

Ние притежаваме силата, ако искаме да предпазим света от страдания. Всичко зависи от нас. Надявам се, че ще успеем да го направим, защото трябва най-накрая да се отнесем към това сериозно.

От 7-мия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41304]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Грижата за другите някога ще стане ли моя природа?

Отговор: Не, няма. Само егоизмът, който управлява човек, може да бъде естествен. Всички следващи състояния са над него и могат да бъдат постигнати чрез непрекъснати усилия.

Да влезеш в духовното е също като да се повдигнеш над земята в нашия свят. Ти не можеш просто да седиш във въздуха. За това е нужна сила, която да те държи, въпреки силата за гравитация. Гравитацията е силата на нашия егоизъм. Тя винаги ме дърпа надолу; затова веднага щом забравя за целта  падам на земята.

Ако искам да се свържа с останалите, преди всичко, аз трябва да полагам непрестанни усилия, за да се задържа „във въздуха”, в стремежа към свързване. Тук не може да има отпускане: в момента, в който забравя, падам.

Ето защо грижата за другите никога няма да стане навик или втора природа. И ние трябва да сме благодарни за това, тъй като по този начин получаваме възможност да реализираме нашата свобода на волята във всяка следваща секунда.

Ако това беше навик, който ме движи, аз щях да бъда ангел. Ангелът се подчинява на своята природа: природата на отдаване. Той се държи във въздуха, защото е „по-лек от въздуха” и не се влияе от силата на земната егоистична гравитация. Но човекът се влияе.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40988]

Filed under: Без категория - No Comments→

Само чрез съединението може да се постигне разкриването на Твореца и на духовния живот. Но без обкръжение, човек никога не може правилно да си представи духовното, а също така отдаването и любовта към ближния.

Той трябва да си изгради обкръжение, което развива в него това „изкуствено”, неестествено желание – стремежа да се съедини с другите. Защото това е заблуда по отношение на нашия егоизъм, който не вижда в него никаква полза за себе си.

И когато обкръжението започне да отглежда в него новото желание, новите ценности, само тогава човекът ще открие, че има сила, съпротивляваща се на съединяването – Фараонът!

Дотогава той не си е представял, че е толкова трудно да се съедини – не му се е искало много, но се е отнасял към това някак „неутрално”. Но колкото повече се е запалвал от своето обкръжение по идеята за обединението като от добрата реклама, стремейки се към тази изкуствена ценност, която по-рано изобщо не е усещал, толкова по-силно е ставало препятствието по неговия път – особената сила, пречеща само на това съединение.

Тя е съгласна да ти даде всичко, което искаш, всички наслаждения на този живот в този свят само кажи – какво искаш? Пари, почит, власт, знания, пътешествия, всякакви развлечения, каквито пожелаеш. Какви ли не напълвания е изобретило човечеството за себе си в последно време, които не са съществували през миналите векове. Ние произвеждаме 30-40 пъти повече всякакви стоки, от които няма никаква нужда.

На всеки половин-една година трябва да смениш всичко с ново: от компютъра – до мебелите и дрехите. Така заблуждават човека и всичко това е работа на Фараона, но на материално, животинско ниво.

А когато постигнем желанието за съединяване, тогава в нас се разкрива истинският, неумолимият Фараон, който изсмуква от нас всичките ни усилия и ги обръща в своя полза. Ето тогава се открива силата, която е готова да ти даде всичко – освен съединението!

И тук започваме да разбираме целта на Фараона и защо той така отчаяно се съпротивлява точно на съединяването. Първо, за да изпитаме нужда от помощта на Твореца, на висшата сила! И второ, за да израсне до своята пълна, окончателна степен нашето желание да се съединим и да ни издигне до висотата, до нивото на самия Творец!

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41262]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: На сайта на групата „Кочевники” и на още много други места в Гугъл се споменава, че в средата на 60-те години Михаел Лайтман е бил звукооператор на групата „Кочевники”. Вие ли сте това, Лайтман? Между другото фамилията Лейтман произлиза от лейтн – запояване. По-скоро вашият праотец е бил ковач.

Отговор: Да, аз вече споменах за моето участие в група „Кочевники” в студентските си години. Но с никого от членовете на „Кочевники” не съм се срещал от тогава. Снимката е от годините, когато бях звукооператор:

Що се отнася до произхода на фамилното ми име – аз и сега кова! Пристигайки в Израел в началото на 70-те години, навсякъде слушах как на иврит четат Лайтман (לייטמן). Омръзна ми да поправям хората – и се съгласих с тях…

[41232]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Дали ни харесва или не, във всяко състояние трябва да почувстваме недостиг, т.е. от настоящето състояние да си представим бъдещото. Ако го изградя правилно, тогава въпреки всички свои усилия, аз ще почувствам колко отдалечен съм от него. С други думи, аз действително го искам, но не мога да го постигна.

Това се нарича „недостиг”, подготовка за бъдещото състояние, което винаги се разкрива преди преминаване в ново състояние. Чувството на недостиг е многомерно и неприятно.

Следващото състояние блести над мен и поради това блестене аз започвам да го ценя повече, докато възприемам своето настоящо състояние като неизправно и недостатъчно. Аз чувствам доколко ми липсва сила да се издигна и доколко го желая.

В резултат аз достигам до сходство със своето страстно желание да се издигна и до осъзнаване, че нямам начин да го постигна, и имено тогава изпадам в молитва, вик, и висшата светлина идва да ми помогне. В крайна сметка, този вик (молитва) показва моето голямо желание, което притегля правилната светлината, която ми помага да се издигна до следващото стъпало.

Аз трябва да достигна до вик, който съдържа два компонента: 1) моето голямо желание да достигна до отдаване и 2) осъзнаването, че никога няма да го постигна. Само когато почти ще експлодирам от това напрежение, предизвикано от моето желание и безсилие да го реализирам, светлината реагира на болката и ми повлиява.

Безсмислено е да чакаме светлината сама да дойде. Тя идва в отговор на моето желание за отдаване и ме притегля със сила, достатъчна да ме издигне до по-висшето стъпало.

От урок по статия на Баал а-Сулам „За Юда”, 18.04.2011

[41023]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

И говорил Творецът с Моше и казал: „Аз съм Творецът”… (Берешит, глава 6)

Всъщност, това е най-главният принцип, тъй като науката кабала по определение е предназначена именно за тази висока цел – разкриването на Твореца на творенията в този свят. Тоест това е методика за разкриване на Твореца – висшата сила, единствената сила, съществуваща в природата – самата първооснова на Природата.

Както във физиката, някога Айнщайн е мечтал да разкрие универсалната формула на цялото мироздание, чувствайки, че всичко е управлявано от някаква единна сила, единна формула, една причина и една цел. И той много искал да разкрие тази формула, тази сила.

Именно тази единна сила разкрива науката кабала. Само че не го прави в пределите на този свят, защото не виждайки по-далеч от него, не е възможно тази сила да бъде разкрита докрай. Този свят е само свят на следствията и всичко, което съществува в него, слиза от висшия свят. Науката кабала разкрива единната формула, единствената сила, за която е казано: „Няма никой друг, освен Него” – основната сила на Природата.

Тя се нарича „Творец”, Елоким, Кадош Барух Ху, Зеир Анпин на света Ацилут – тази висша сила има много имена, които й даваме, съгласно нашето постижение. Тези „десет незаличими имена на Твореца” даваме на една единствена сила, която ни се представя в 9 основни форми, наричащи се „9 първи сфирот” (тет ришонот) – а ние ги възприемаме, усещаме и разкриваме в своята десета сфира – Малхут, в степента на нейното съответствие с деветте първи сфирот.

Затова, основната „заповед” е да разкрием формулата: „Аз съм Творецът!” – тоест да усетим Твореца, благодарение на своето подобие на Него. И тогава творението постига равенство, сливане с Твореца, с Неговото ниво и реализира целта на своето създаване. В резултат, ние уравновесяваме и привеждаме в хармония цялата природа, доставяйки по този начин удоволствие на Твореца.

Всеки път, когато правим някаква крачка по посока на духовното постижение, трябва да разберем, че напредваме, за да постигнем Твореца – силата на отдаването и любовта, която ни се представя в такъв вид. Всички наши действия трябва да бъдат насочени в една посока – към разкриването на Твореца на творенията в този свят.

И макар в нас да се редуват много различни мисли, намерения, разчети, представи за духовното, в крайна сметка, всяко намерение, действие, мисъл, трябва да се сведат до една цел – разкриването на общата формула на мирозданието: „Аз съм Творецът!” – единствената сила, освен която няма нищо друго.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41265]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Именно заради съпротивата на Фараона ние все по-силно и по-силно се стремим към съединение, а той всеки път ни води до отчаяние заради неспособността да направим това. А ние отново се опитваме и отново нищо не се получава. Така непрекъснато се издигаме като по стъпала в желанието си за съединение, което расте все повече.

Защото ние се издигаме над постоянно нарастващите трудности, над разкриващия се все повече Фараон, който не ни позволява да се съединим – към 10-те египетски наказания, появяващи се в самия край. Разкриваме все по-ясно, че нашата природа е зла и егоистична и че е невъзможно да се откъснем от нея. А онези единствени мигове, когато все пак ни се отдава да се отделим от нея, идват само благодарение на ударите…

И накрая ще постигнем такова огромно желание за съеднинение, а Фараонът ще стане толкова огромен, че с него нищо няма да можем да направим – и тогава разбираме колко ни е необходима помощта на Твореца. Затова е казано, че Фараонът „приближил” („кирев” – „приближил” или „принесъл в жертва”) синовете на Израел към Твореца.

А дотогава човекът не крещи към Твореца. Той продължава да воюва със своя Фараон… Това е направено нарочно, за да му се струва, че няма своя сила, с която да напредва и някога да победи Фараона!

Тоест Фараонът ни довежда до такова състояние, когато чувстваме пълно отчаяние и безсилие и не ни остават никакви шансове да излезем от неговата власт и да се съединим. Не забравяйте, че го разкриваме именно „срещу” съединението. На онова място, което Творецът после трябва да напълни и да ни съедини в една система –именно там се намира Фараонът, отделя ни един от друг и ни обещава срещу това всичко, което поискаме – всичко освен съединение.

И тогава сме принудени да избираме: или едното или другото – Твореца или Фараона. До такъв окончателен избор ни довежда Фараонът и затова, трябва да видим в целия случващ се с нас процес, че той изпълнява заповедите на Твореца, реализира Неговата програма, която ни води към целта.

А накрая ще разкрием, че Творецът е управлявал всичко: „Аз съм Творецът!”, тоест ще разберем, че Фараонът е бил само обратната страна на Твореца и ще разкрием Неговото Лице.

Само стигайки до пълно отчаяние, до пълна реализация на вътрешната програма за развитие, заложена в нашата природа, ние ще станем способни да искаме помощ свише – помощ свръх нашата природа. Тогава в нас се появява потребност от вика към Твореца и нашият вик е правилен – ние знаем към кого се обръщаме, благодарение на цялото свое разочарование от Фараона.

Когато окончателно ни се разкрие цялото зло и егоизъм, всички препятствия към съединението тогава, от обратната страна, започваме да виждаме Лицето – втората, противоположната страна на Фараона, тоест Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41258]

Filed under: Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок - No Comments→

Реакцията на душата от преминаваните от нея състояния намира израз в думите, записани от кабалистите и събрани в Молитвеник, който се нарича „Сидур” (сидур/„ред” на преминаване на състоянията). Ние не разбираме за какво е написано в молитвеника и за какви впечатления на душата говорят тези наименования, букви, съединения на буквите, свързването на думите в изреченията.

Целият молитвеник е организиран така, че за всяка душа, която усеща измененията, през които трябва да премине в определено състояние, този процес се изразява с едни и същи думи на молитвата. Не е задължително тези думи се казват на глас – душата ще ги почувства отвътре – тази молитва ще стане нейната вътрешна структура.

Всяка буква – това е определен ред, последователност от сили за получаване и отдаване. А в буквите има също така „огласявания” – напълвания, цялата ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот – светлини, точки, коронки над буквите, букви), тоест преминаваните от нас състояния.

Вътре в нас, желанията се променят и приемат всевъзможни форми, които предизвикват различни усещания. А тези усещания, прехвърлени на хартия, получават такива форми на духовните елементи като: букви, думи, изречения.

Тоест молитвата е външният израз на вътрешните духовни усещания. А в действителност, не е задължително човекът да има молитвеник. Ако преминава вътре в себе си през такива състояния, то те и ще бъдат неговата молитва.

Молитвеникът е необходим, за да видим формата на буквите и да си представим (ако вече сме способни на това), през какви състояния трябва да преминем – да си представим, какво ни очаква занапред. Ако вече се намирам в духовния свят, от онова, което чета в молитвеника, мога малко да разкрия това, което ще се случи с мен – в какви състояния ще навляза.

Както в този свят, където съм запознат с човешките преживявания и затова, докато чета някакъв роман, мога да съпреживявам ставащите в него събития и да ги преживявам в себе си. Същото е и в духовния свят.

От урока по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 21.04.2011

[41128]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Нашето желание започва да приема правилна форма.

Ние искаме да се обединим, да разкрием във всеки влечение към единството, независимо от егоизма. Това е много важно: въпреки егоизма, полагам старание, за да се устремя вътрешно, да се приближа до другарите и да удържам всички в тясна връзка – като хора, близки по дух и цел.

А главното сега е, да разчитам на тях: ако вече сме единни, то те ще се погрижат да не забравям за нашия път и да се укрепвам в общото сплотяване.

Стремя се да се слея с другарите и се надявам, че моят стремеж ще ми позволи да получа от тях неизчерпаемото желание за единство. Това е всичко, което ни е необходимо. От самото начало и до края на поправянето, от нас не изискват нищо, освен това.

Затова е и казано, че любовта към ближния като към себе си е общото, обобщаващо правило на цялата Тора. Няма нищо повече и само в тази посока трябва да следваме пътя – без значение колко ни отвращава това. Ако искаме да изпълним програмата на творението по ускорения сценарий, има само една възможност: от противното, от най-ненавистното и отвратителното, да правя крачки към любовта към ближния.

Е, какво друго ти остава да направиш…

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41140]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №6

Темата за възпитанието е особена тема. Удивително: през всичките хилядолетия на своето развитие човечеството почти не е мислело за възпитание. Малкият човек растял сред големите и се е учил от тях. Не се налагало родителите да преминават специални курсове, за да знаят как да възпитават децата си. Подобно на животните ние сме практикували обичайното, естествено възпитание.

Детските градини и училища се появили през епохата на индустриализацията, когато хората започнали да работят по фабриките, а след това и на майките се наложило да ходят на работа. До тогава повечето от децата растели в домовете си, както дойдело.

Всъщност няма нищо по-важно от възпитанието. Не е случайно, че кризата днес се проявява именно в тази област. Хората никога не са мислили, че трябва да възпитават децата по някаква система, че към подрастващото поколение е нужен осмислен подход.

Да вземем самите себе си: кой ни е възпитавал? Съгласно какви критерии, по какъв метод, по каква програма? В училище ние получаваме не възпитание, а образование.

Въобще, училището се е появило тогава, когато е възникнала необходимостта да се преместят селяните в града, за да ги обучат на елементарна грамотност и на прости аритметични действия за работа с не толкова сложните промишлени станове и машини. Трябвало е да се обучат хората да четат и да разбират инструкциите. Оттам води началото си 200 годишната история на училището за масите.

Ние си представяме всеобщото образование като продължение на древната мъдрост на човечеството, а по същество, едва в 19-20 век хората започнали малко по малко да се издигат над животинското ниво.

Но за истинско възпитание човечеството никога не се е замисляло сериозно. Какъв трябва да стане човек, когато порасне? Правим ли от него Човек? Досега тези въпроси са били игнорирани. Изпращаме детето в училище с математически, физични или компютърни наклонности, без да се замисляме над това, каква личност се формира от него. Какво общо имаме ние с личността? Само да се устрои в този наш „буржоазен“ живот.

А освен това, причината за случващото се е в това, че човечеството не е достигнало до консенсус, не са се разбрали в мнението какво е да „бъдеш Човек“. „Отнасяй се с другите добре – казваме на детето – за да се отнасят и с тебе добре“. Това по принцип е и цялото ни възпитание.

Проблемът е в това, че на обществото не му е нужна взаимовръзка между хората. И днес когато достигнахме до всеобща криза, в нея особено се откроява кризата във възпитанието. Защото младото поколение – това са нови души, които имат нови изисквания към новия свят. Ние ги наричаме „деца индиго“, тъпчем ги с риталин и мислим, че те не ни разбират. В действителност ние сме тези, които не ги разбираме, ние изоставаме от живота. Нас не са ни възпитали, за да можем да разберем тези деца.

Те искат развитие на ново ниво. Така, както човек, в който се е пробудила точката в сърцето, престава да разбира другите хора, живеещи прост, „земен“ живот. Така и нашите деца гледат на нас с неразбиране: „За какво живеете? Ние не сме съгласни с вашия живот, не го искаме, неспособни сме на такъв живот“.

Ако искаме да намерим връзка с тях, трябва да въведем ново възпитание. И макар и да не съответстваме на тази роля, олицетворявайки преходния етап към новото поколение, въпреки това трябва да изминем този етап докрай.

От 6-тия урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40961]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Какъв е методът за обучение на деца в науката кабала?

Отговор: Всяко явление може да бъде обяснено на децата много лесно. На нас само ни се струва, че е много трудно, но това не е вярно.

Написано е, че този, който учи детето, сякаш пише на бял, нов, чист лист. Ние сме длъжни да пишем на листа хартия, изписан с нашите завъртулки. Трябва първо да неутрализираме своите мисли, желания, предразсъдъци и превзети мнения, да изтрием много от това, което е в нас и едва тогава да се опитаме да напишем каквото и да е. А с децата е леко – това се вижда и от опита.

Аз видях това със своя син. Когато започнах да уча при РАБАШ, то у дома повтарях материала, който четяхме на урока. Моят седемгодишен син седеше до мене и аз му преразказвах текста, за да усвоя по-добре материала. Аз видях, че той възприема и помни по-добре от мен. Задавах му въпроси и той отговаряше правилно.

Тогава разбрах, че колкото по-чист е човек, докато е още дете, толкова по-естествено той възприема науката кабала. Тъй като в действителност тя е наука за природата, и ние виждаме това по децата. Аз просто им завиждам за това как те възприемат всичко по естествен начин!

Много неща се запечатват в тях в резултат на просто повтаряне, без усещане, тъй като техния апарат за усещане все още не е развит. Чувството ще дойде по-късно, в периода на хормонално изригване. Но тогава те ще бъдат вече напълнени с различни закони и формули. Затова, когато в тях заработят хормоните, изплуват желанията, те ще знаят как и под каква форма да ги поставят в правилен ред.

От 6-тия урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41087]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Книгата „Зоар”, глава „Бо”, п. 169: „… Нима в Песах вече светят мохин де-гадлут (светлината хохма), макар Исраел (устремилите се към разкриването на Твореца), още да не са направили „прия” (поправяне на своето егоистично желание?

Тъй като тук става дума за пробуждане отдолу (от човека), а в нощта на Песах, светенето мохин (светлината хохма) било предизвикано само с пробуждането свише (от Твореца).” 

До излизането от Египет ти си длъжен да използваш всички свои сили, доколкото е възможно. Но нямаш никакви шансове да стигнеш до самото излизане и да го осъществиш, тъй като това е вече висше стъпало. Тук трябва да дойде светлината Хохма, която ще направи за теб това преминаване (на иврит Песах – от думата „пасах”, да престъпя, да прескоча), ще осъществи този скок. И затова той става само чрез пробуждане свише.

Подготовката е възложена на теб, а реализацията – на Твореца. И същото се случва със състоянието, наречено „събота”. Защото то не настъпва според календара. От една страна то е предизвикано от пробуждане свише. От друга страна е казано: „Който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в събота?”. Тоест ако не си извършил поправяне през всичките шест дни на седмицата, няма да стигнеш до седмия – съботата.

И винаги е така. Трябва да изпълниш на своето стъпало всичко, което зависи от теб и ти е възложено да направиш, а после свише идва светлината – и те издига на следващото стъпало.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.04.2011

[41029]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Съобщение: “Колайдер “Теватрон” (САЩ) е дал признаци за съществуването на нова елементарна частица. Това е нова частица, не бозон на Хиггс.

Откритието може да отвори пътя към разбиране на непознатата досега фундаментална сила. Известни са ни четири сили: електромагнетизъм, гравитация, силно и слабо ядрени взаимодействия. Това може да бъде пета сила. Ще се наложи всички учебници по физика да се напишат наново “.

Реплика: На учените остана да открият не самата висша единна сила, Твореца – нея те не могат да открият, защото, според закона на подобие, тя не може да се прояви в нашия свят: тя е свойството отдаване, а нашият свят и ние сме свойството получаване. И поради нашата взаимна противоположност, ние не можем да я усетим.

Но, ние, в нашия свят, бихме могли да открием необходимостта от нейното присъствие. А по-нататък вече ще разберем, че кабала ни обяснява по какъв начин ние трябва да се изменим, така че да можем да усетим тази сила, т.е. да изпълним условието за подобие на свойствата.

 [41035]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац” (измиване на ръцете), „карпас” (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац” (разчупване на маца), „магид” (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Известно е, че много социални модели за изграждане на справедливо общество претърпяха провал.

Възможно ли е този резултат да е предизвикан от провала във възпитанието, и как можем да сме сигурни, че кабалистичното възпитание и духовната награда, ще позволят да се създаде устойчива система?

Отговор: Не можем да знаем това и няма да го узнаем, тъй като то се отнася до стъпало, което е по-високо от сегашното, на което се намираме. Имам пред вид цялото човечество, а не конкретно нас. Човечеството няма избор – то ще затъва във все по-дълбока криза, която ще донесе страдания и ще го застави да проумее, че е необходимо обединение.

Природата ще започне методично да ни избива, както само тя умее да го прави, унищожавайки ни без никаква милост и състрадание. Ще получим екологични и климатични удари, проблеми на човешкото общество, 3-та и 4-та световни атомни войни – според науката кабала може да има четири световни войни – докато не се съгласим.

Хората са слаби и чувствителни, и затова чрез страдания могат да бъдат докарани до каквото искаш състояние. Сега се гордеем със себе си, а по принцип е лесно да накараш човека да направи каквото е необходимо.

Всъщност, ние представляваме желание за наслаждение, и ако нямам нещо, започвам да мисля. Ако недостигът е по-голям – плача, а ако е още по-голям, то тогава крещя и съм готов на всичко, само да се избавя от болката, нещастието, страха, несигурността.

Нямаме избор: реализирайки заложената в нея програма, природата с удари ни придвижва към правилна, добра връзка помежду ни. Така сме се движили и по-рано, но сега ударите ще станат по-енергични.

Досега, човечеството се е развивало егоистично, а днес трябва да се включи в интегралната глобална система. Ние не съответстваме на тази система заради своето его, но страданията ни тласкат напред според програмата, която действа в съответствие с времето.

Тъй като вече трябва да се включим в интегралната система, то усещаните днес страдания са начало на проявяване на несъответствието между двете системи.

Затова, никой по света не знае какво да прави: нито управляващите, нито отделните страни, нито обществата имат някакъв план. Ако по-рано разчетите се правеха според финансите, военната сила и егоистичното желание, то сега това не функционира. Стоим срещу глобалната система, а нейните закони коренно се различават от законите на егоистичното общество.

Това несъответствие ще се усети от човечеството по най-драматичен начин и то ще ни принуди да направим всичко: хората ще се обединят и ще са като послушни деца – само и само да избегнат бедствията.

А тук, ние получаваме методика – как с помощта на разума да включим в процеса нашето осъзнато участие и разбиране, за да напредваме към глобалната система като Човек.

В крайна сметка, науката кабала е физиката на бъдещия свят, а не нещо нереално. Казано е: “мъдрецът вижда бъдещето”, вижда крачка напред. Анализирайки ставащото, той предварително се подготвя за напредването, за да премине в новите условия спокойно, мирно и меко.

Именно това ни предстои: или да напредваме съгласно времето – това се нарича път на страданията, или според разума, т.е. възпитавайки се, подготвяйки и приемайки глобалната връзка помежду ни като желателна, като хубаво бъдеще.

На човечеството говорим просто: ако искате – вземете, ако не искате – не вземайте. Който чувства и разбира, че си струва да се приеме тази методика, той ще започне да се променя. Всеки прави това лично: тук няма задължения, няма насилие, възпитанието е много меко.

Искам да подготвя децата си за това, защото вярвам в такова бъдеще и виждам, че светът се движи в тази посока. А който не мисли така, ще се научи от опита си. В крайна сметка, съществуваме в природата, а науката кабала ни разкрива нейните вътрешни, естествени закони. Но това са закони!

От 6-тия урок на Конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40910]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Каква е същността на работата на мъжа и жената от гледна точка на анулиране на желанието за получаване на наслаждение в духовния свят?

Отговор: Няма никаква разлика в работата на мъжа и жената, защото те и двамата са желание за получаване на наслаждение – те и двамата са егоисти. Всеки един от тях трябва да издигне важността на целта, т.е. разкриването на висшата сила и нейното съединение с всички хора, за да разкрие висшия свят.

Чувствайки важността на целта, аз анулирам своето его и отблъсквам различни неща, които се появяват като препятствие за достигането и. Аз не спирам да получавам наслаждение от храната или от живота, аз не отхвърлям нищо в този свят, а работя само над важността на целта.

Казваме, че нашият свят е важен за нас и е изпълнен с големи наслаждения, но духовният свят е дори по-важен и по-привлекателен. Излиза, че до степента на тази важност, аз привидно не забелязвам всичко, което ме възпрепятства от достигане на духовното. Това е начинът, по който напредвам.

От лекцията пред аудиторията „Кабала на народа”, 08.03.2011
[40830]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Всемирен конгрес “We!“, Ню Джърси, урок №6

В рамките на масовото разпространение на науката Кабала, темата за възпитанието се оказа много необходима. Този канал изведнъж се откри широко пред нас: всички са готови да установяват контакти, и да се вслушват:  “Само ни посъветвайте какво да правим с подрастващото поколение, към което ние не сме в силите си да се обърнем“.

В работата с нашите деца става нещо съвсем друго:

по техните въпроси и отговори, по тяхното отношение към живота се вижда, че те представляват съвършено друго поколение. Ние сме вложили в тях големи усилия – ще се надяваме, че това ще послужи на всички нас.

Текущата година, ние обявихме за година на възпитанието. Третата част от сутрешните уроци посвещаваме на разработката на принципи, на чиято основа по-късно ще сформираме методиката. Материалът вече започна да се оформя, така че всички вие скоро ще го получите на всички езици.

Освен това, много е важно да включим децата към нашия детски сайт, да се стараем де ги подтикваме, давайки им различни призиви за участие. За нас е нужно да развиваме връзката между тях – и това обезателно ще донесе успех. Ние ги приобщаваме към кабалистичните източници, и така по много лесен начин и в проста форма ги обучаваме на обединение, а в това време от тези източници струи светлина – и така разкриваме колко са се развили всичките чеда.

За пример ще кажа, че в Израел, ние записваме 13-14 годишни деца в университети. Тях все още не са готови да ги приемат на курс по психология, предполагайки, че те са нормални деца – така че те ще се изучават в  специалности като образование, комуникация и други. По такъв начин на 17-18 години младите хора вече ще са получили атестат за зрялост и университетска диплома. И те са готови за това.

Освен това и нашите наставници и някои от родителите също ще се изучават заедно с тях. Тъй като става въпрос за диплома за преподавател,

а образованието – това е и нашата специалност. Ние трябва да станем учители, възпитатели на целия свят. Надявам се, че вие ще приемете това като добър съвет.

Ние обсъждаме съвместни програми с ООН и Юнеско. В течение на една година вие ще получите от нас множество книги, филми и игри по възпитението. Ще се постараем да създадем в интеренет голям детски портал, разпределен за поетапното напредване, а също и виртуално съобщество, което ще позволи на децата да почувстват себе си много по-сплотени, отколкото сме ние. И целият свят ще бъде на тяхно разположение, така че те да се сплотят по цялото Земно кълбо, въоръжени с методиката, знанието, образованието и да станат хора – в пълния смисъл на думата.

От 6-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 02.04.2011

[40955]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №5

Въпрос: Не може ли едно от препятствията в напредването по духовната стълба да стане самото обществено устройство?

Отговор: Иначе казано, как да преминем от егоистичния свят в духовния или в свят с уравновесено потребление?

Тук има много нива. Ние сега стоим пред първото от тях, когато човечеството започва да разбира, че то трябва да се ограничи, защото богатствата в земните недра и природата като цяло не принадлежат нито на отделните хора, нито на държавите.

Но за да се направи съществуването на 7 милиарда души възможно и да не се „изядем” един друг, на нас ни е необходимо да достигнем до равновесие, както между себе си, така и между нас и природата. Това вече е ясно на всички здравомислещи хора. Проблемът се състои само в това, как да достигнем до това?

Самият преход всъщност е егоистичен. Може би ние ще съумеем да помогнем в това, но аз смятам, че такъв преход ще се случи подобно на това, което се случи в много страни. Защото ние сами виждаме, как на улицата излизат милиони хора, и сменят обкръжението, обществото и правителството.

Ние тепърва ще видим какво нашествие от емигранти ще има в Европа, и как те напълно ще я погълнат. Мислите, че САЩ се намира далеч от Африка или от Южна Америка? Съвсем не. И доколкото природата ни задължава да установим равновесие помежду си и равновесие с нея самата, – то няма друг изход за нас. Природата се стреми към хомеостаза – нищо не може да се направи с това.

Засега това все още няма отношение към духовното поправяне, а самият процес е необходим за нашето съществуване: за да не изпитвам страх пред съседа, че той може да дойде и да ме убие, а следователно, аз трябва да споделя с него безизходността.

И надеждата за това, че въоръжението и силата, които имат развитите страни, ще им помогнат – е илюзорна. Рим е паднал, бидейки по-силен. Въпросът е в това как да достигнем до следващия етап, когато ние ще открием, че не е по силите ни да постигнем справедливото разпределение, което изисква природата?

Каква компенсация ще дадем на човека, на неговото егоистично желание да стане по-голям, по-силен, по-богат? С какво ще го поддържаме? Хората не могат през цялото време да останат на животинското ниво на развитие, защото нашето его се развива и ще изисква още повече.

Човечеството няма решение на въпроса: Какво възнаграждение ще получат хората, дошли до разпределението, основано на исканията за справедливост, с какво ще напълнят своето его?

Получава се, че ако искаме всички да останат животни, еднакви – с това сами разрушаваме човека, защото нивото „човек” е по-високо от нивото „животно” във всеки от нас. Тук е задължително да има духовна компенсация, и това е подвластно само на науката кабала.

Преди 90 години, това са искали да постигнат в Русия, извършвайки революцията. На всички е известно, какво се получи три тях, в резултат. И всичко е, защото обикновеният човек не получи компенсация за това, че е трябвало да бъде равен с останалите. Защо трябва да се удовлетвори със стандартна квартира, със средна заплата, обезпечаваща му пенсионните отчисления, отпуск и нормално съществуване? Защо трябва да се задоволява само с това?

А засега, ние напредваме в съответствие с програмата на природата, за да може постепенно да я представим на човечеството в тази степен, в която то започва да разбира, че няма друг изход, и стигне до относително равно разпределение.

Затова, ако ние не дадем на човека духовна компенсация, то няма да можем да реализираме закона за равновесие с природата. И за това, на нас ще ни потрябва знанието на науката кабала.

От 5-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40864]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→