Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние се намираме вътре в екран, на който се изобразяват нашите свойства. И ако те са егоистични, то, съответно, се изобразяват пред нас нашите желания за наслаждение на нивата (величините 0-1-2-3-4) на неживо, растително, животинско и „човек” – и ние ги виждаме като обкръжаващия нас, наш свят.

Значи, видимата и усещаната от мен реалност, в която аз живея, – това е отпечатък, изображение на това (на желанията и на мислите), което е вътре в мен .

Ако аз, в добавка към своята обща природа – свойството за получаване, придобия духовна природа – свойството за отдаване, то, като на екран на компютър, ми се отваря още един прозорец, в който аз виждам висшия свят – силите на своята душа. И сега аз разпознавам, че видяното от мен в първия прозорец, се явява проекция на моите получаващи сили, а във втория прозорец аз рисувам формата на своето съединяване с останалите хора заради отдаване.

В тази степен, в която аз съм способен да се съединя с останалите, макар поне на нивото „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, в тази степен аз ще мога да разпозная духовния свят. И сега всичко зависи от моя разчет, как аз всеки път се пробуждам, за да пренеса реалността от материалния свят в духовния.

А най-съвършеното духовно състояние – това е „Пурим”, от думата „пур” – жребий – в него моите желания са поправени, аз съм се обединил с всички души, напълвайки своята с висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Пурим – това е празнуване на крайното поправяне. И, отбелязвайки този празник, ние сякаш привличаме от това поправено състояние, в което искаме да се включим,  поправящата и съединяващата ни сила.

Обичаят да се слагат маски да се обличат характерни костюми в този ден е дошъл до нас, защото Аман (егоистичното желание) се облича в дрехата на Мордехай (алтруистичното желание) – и ние можем да получим в големите желания на Аман, светлината от свойството Мордехай.

Затова на празника Пурим съществува обичай да се ядат сладки с триъгълна форма, наречени „Джобовете на Аман”, защото джобът символизира желанието за получаване.

Необходимо ни е да получим от Аман тези желания и с помощта на Мордехай, посредством светлината хасадим, свойството за отдаване, да ги поправим с намерение за отдаване. И тогава ние можем да получим светлината хохма – разкриването на Твореца, т.е. състоянието на крайно поправяне.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 15.03.2011

[38552]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→