Въпрос: Как изглежда правилното в духовен смисъл семейство?

Отговор: Казано е: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Ако ние живеем заради духовното постижение, ако ние поначало сме заложили това в основите на своето единение, ако такава е нашата цел на всеки етап, ако и на двамата ни е ясно, че именно за това ние и съществуваме в света, че това е „венецът” на семейството, че заради това ние раждаме деца и работим, ако чувстваме, че нишката, която ни свързва един с друг и с децата ни, минава през Твореца, ако искаме Той да царства между нас, в цялото семейство да се усеща Неговото присъствие, – такъв подход поправя всички наши взаимоотношения. И тогава ще имаме успешно семейство.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37313]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В групата мъжът скланя глава пред другарите си. Но може ли да напредва духовно, ако вкъщи се държи като мачо?

Отговор: Аз мисля, че в крайна сметка едното ще поправи другото. Защото, обединявайки се с групата, човек привлича светлината, връщаща към Източника. А това все пак създава в него някакво усещане за това какви искания предявява природата. Като следствие, ще се измени неговото отношение към семейството – по необходимост.

Въобще, човечеството няма да успее да се поправи в нищо: нито във възпитанието, нито в културата, нито във взаимоотношенията в дома, на улицата и на работа – докато не започне да се съединява все повече и повече с висшия Източник. Тогава висшата светлина ще дойде към всеки и ще му даде правилното чувство и разбиране, за да се разбере с близките си, с домочадието, с колегите си в работата и т.н.

Възпитанието не може да бъде принудително. Списъкът на задълженията, закачен на стената, тук няма да помогне. Правилното възпитание се заключава в това, че ние привличаме светлината посредством обкръжението, – и тя ни възпитава. Истинският възпитател е Твореца. А в нашата материална плоскост Министерството на просветата може само да мечтае за промени към по-добро.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37316]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Темповете на развитие стремително набират обороти. Как да пробудим в себе си желание, за да осъществим промените в съответствие с тези етапи?

Отговор: Сами ние не можем нищо да изменим, можем само да се подготвим за промените. Както в духовното, така и в материалното. Трябва да работим над обединението между нас – това е единственото действие, благодарение на което ние ще бъдем готови за големи и бързи промени, за да се окажат те в нашите усещания добри и желателни.

Нужно е да се разбере: светът все повече се приближава към глобалното и интегралното обединение. Ако в съответствие със случващото се ние обсъждаме това, тревожим се, готвим се, ако пожелаем да приемем това, то в нас ще се сформира правилната основа за промените, и ние ще изпитаме по-малко беди. А в идеалния случай те ще ни се сторят като подарък.

Но ако ние поемем друг курс, ако се занимаваме с протекционизъм, ако всеки се опита да се обособи от другите, тогава градящите промени за нас ще се окажат бедствия.

Тъй като ние се стремим към изолация, нямаме работа един до друг, или пък в ход са силовите принуждения. Егоизмът ръководи балът, но в същото време светът е скован от неразривни връзки. Свише се установява все по-тясна връзка между всички части, а ние отдолу се опитваме да ги „разделим”.

В крайна сметка това ще доведе до взрив – но не към безпорядък в малък мащаб, а към световни войни.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37602]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Принципът на възпитаване си остава неизменен. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като средство за неговото поправяне“. Първо трябва да се разкрие злото, а после то да се поправи. Такава е нашата работа, такъв е процесът, който трябва да  преминем.

Ние вървим напред от поколение в поколение, и във всяко от тях се появяват хора, считащи, че знаят как да възпитават децата и обществото. През 17-18 век е възникнала пресата, а след това – и другите средства за масова информация: радио, телевизия, интернет.

И ето че днес става ясно, че това са разрушителни инструменти, заради които нашето общество е разпокъсано, объркано и безпомощно. Ние не знаем как да стане, а нашите деца и не искат да се възпитават – дори и по начина, по който това е ставало по-рано, – и си създават алтернативи в интернет. Ако не днес, утре всичко ще се разпадне.

Къде е решението?

Както и целият свят, и системата на възпитание също трябва да формира от човека, Човек, подобен на Твореца. А ние получаваме нещо противоположно. Да отгледаш Човека, да повдигнеш всички нас на духовното стъпало – ето това е възпитанието. В това ние трябва да възпитаваме себе си и подрастващото поколение.

Кабалистите ни обясняват, че възпитанието се реализира само посредством правилната среда. Затова постъпвайки към възпитанието според съветите на кабалистите, ние трябва да организираме за себе си обкръжението, т.е. учителя, групата и книгите. На всичко това и се учим.

Учителят – този, който само те направлява към целта и постоянно се грижи ти да си устремен към нея. Обкръжението – такива хора като теб, готови да вървят ръка за ръка в устрема към целта. Всичко това заедно съставлява голямото обкръжение, изграждащо всеки.

В статията “Свобода на волята“ Баал а-Сулам обяснява, че човекът е длъжен през цялото време да “се продава“ на обкръжението, “да плаща“ на приятелите, за да му влияят те – да плаща с усилия, самоотрицание, така че те все по-вече и повече да възвишават целта в неговите очи.

Това касае взаимоотношенията на човек с обкръжението, но също така това се отнася и до възпитаването. Човек не може да се възпитава сам. Толкова доколкото той се свежда пред правилното обкръжение, дотолкова се прониква от неговото въодушевление, именно чрез групата получава светлината, възвръщаща към Източника.

Така и човек се движи напред, докато не достигне до подобие с Твореца. Преминавайки през многобройни действия, той постепенно разкрива своята противоположност с Твореца в цялата ѝ степен и необходимостта да се уподоби на Него. Като следствие човек изпитва падения и подеми – и посредством такива точно “радикални“ действия придобива подобие с Твореца.

Всъщност това е нашето основно занятие. Ние трябва да станем наставници на самите себе си, а освен това, да организираме цялата група за разпространение в Израел и в света, за да станем “светлината за народите“, т.е. да им покажем, как чрез обкръжение се привлича светлината възвръщаща към Източника. Така всеки ще достигне степента на Човека.

В програмата на Природата е записано да ни придвижва към това или по пътя на Тора, или по пътя на страданията. “Тора“ – това е учене (ораá). Цялата система на възпитание е включена в нея. И затова, както е казано в нея, ние трябва да станем “царството на свещенослужителите“, т.е. възпитателите, учителите на народа.

От 3-я урока на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37546]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока аз постоянно мисля за предстоящия конгрес и ми е трудно се концентрирам. Губя ли нещо в резултат на това?

Отговор: Разбира се, че не. Ние винаги усещаме натиск в процеса на подготовка за такива масови събития. Веднъж в годината се събираме заедно на конгрес в САЩ и трябва да видим това като неповторима възможност да се обединим един с друг. Няма друга възможност да получим повече обкръжаваща светлина, подкрепа и сила да напреднем освен на подобни събирания като това.

Имено това аз лично очаквам. Спомням си как в началото, когато започвах да уча с Рабаш, буквално няколко месеца по-късно пътувахме заедно до Цфат. В не много голям двор с малка къща се събрахме заедно всички ученици на Рабаш, които са учили с него по различно време и изведнъж са поискали да се присъединят към нас. Около 40 човека се събраха, което беше доста голяма група преди да доведа при него нови ученици.

Аз виждах колко е развълнуван той от това пътуване и от това да бъде там. Аз го попитах: „Какво има толкова особено в това?”. Той ми обясни, че тези събирания са най-ефикасното средство в нашия свят за духовно предвижване, когато човек идва, за да се обедини с другите, работи заради това, прави усилия и желае да получи силите на другите, да ги събере и да ги поеме вътре в себе си, буквално да изпие тази мощ. Това зависи само от него и от неговата чувствителност.

Ако се подготвя за конгреса по правилния начин, тогава отивам там и получавам всичко, което мога. Всичко зависи от мен. Това е така, защото сме изправени пред Безкрайността. Аз мога да дойда на конгреса и да не получа нищо, да презра другите и да си тръгна от там с още по-голяма хладина отколко преди. Или аз мога да отида там и да бъда впечатлен, трогнат и вдъхновен. Аз мога да попия толкова много сила и обкръжаваща светлина, която не ще получа по време на години на учене. Всичко зависи от моята подготовка.

Затова ние трябва вече да се подготвяме за предстоящия конгрес. Преди такова огромно събитие, когато човек планира да се съедини с другите, той трябва да изпита вълнение и страх, усещане, че стои на прага на голяма вътрешна промяна. Това напрежение на очакване и подготовка се усеща дори физически.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 08.03.2011

[37452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Женското желание е разгърнато на 360 градуса. Жената е като мултисистема, способна да се съсредоточи над многобройни неща – как тогава мъжът се фокусира само над едно нещо? Защо е така? И за какво е предназначено това?

Отговор: И това също произтича от Малхут, която съдържа в себе си всичките разбити келим от световете БЕА. Тя е готова да получава от тях всички желания, да ги напълва и да поражда целия свят, надарявайки го от щедрост. В нея има място за всички души, и затова жената е способна да се справи даже и с двадесет малки деца.

А мъжът ще полудее и с едно единствено. И това също е вследствие от духовната природа, защото той трябва да е загрижен за децата чрез жената, а не направо – докато не започне тяхното възпитание.

И изобщо всички наклонности са заложени в нас само за да създадем ние правилното семейство, да се обезпечим и да достигнем целта на творението. В сегашната епоха ние се объркахме от собствените си играчки, но природата си остава неизменна.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37463]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Задачата на творението е да върви към нови неочаквани и предварително неизвестни състояния, организирайки си всички нужни  условия за привличане на висшата сила, която може да го промени.

Затова тези действия се наричат “чудодейно средство“ (сгула). Има точно определини действия, които творението трябва да изпълни: само да възбужда своето желание, да го подготвя,  да влезе в групата и “да си купи другари“ с това, че отдава на групата и принизява себе си.

Нужно е да се вдъхнови от тяхното величие към целта, “да си направи висшия“, тоест учител, при когото да е готов да се учи заедно с другарите, и да се съедини в едно общо желание, в един съсъд (“кли“), така че да поправи разбиването.

А вътре в разбиването ни се разкрива нашето поправяне – поправеното състояние и висшата светлина, напълваща нашия възстановен общ съсъд. Тоест тук има действия, които можем точно да опишем и да изпълним практически, оставайки в нашата егоистична природа, във все още не поправеното състояние. И такъв етап съществува на всяко стъпало на подема, дори и на духовните стъпала.

А действието от страна на висшия – това е висшата светлина (светлината АБ–САГ или обкръжаващата светлина), приходяща по непонятен за нас начин и въздействаща ни неусетно и незабележимо. Ние чувстваме само последствията от нейното въздействие.

И затова съществува този разрив между действията на творението и въздействието на Твореца в отговор на тези действия на творението, ако те са правилно организирани. Тоест от страна на творението не се проследява никаква причинно-следствена връзка, и ние не разбираме как и кога става този пробив. Затова цялата тази работа се нарича “чудодейно средство“.

Но всичко това става, защото творението възнамерява да получи нова природа, каквато сега то няма. И затова ние не можем да видим и чувстваме тези изменения, които трябва да станат в нас. Ето защо това се нарича чудо.

Когато човек получава свише тези изменения в себе си, на него му става понятен целия порядък действия, през които той е преминал, и тогава за миналото той може да каже: “Аз прилагах усилия и намерих!“

И точно находката означава чудо (сгула). Всеки път трябва да се стараем да направим всичко възможно, както е казано: “Направи всичко, което е по силите ти!“ – и ще намериш! Точно с това и се определя несъответствието между двете стъпала: моето днешно стъпало, над което аз властвам – усещам го, разбирам го, всичко устройвам сам – “правя всичко, което е по силите ми“.

А след това “намирам“ съвършено ново състояние, което идва като чудо. Защото аз получавам съвършено нова природа, която по-рано не съм могъл да очаквам и предчувствам.

От урока на тема „Чудодейната сила на ученето“, 08.03.2011

[37438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→