Нашата работа се дели на части, които сякаш не са свързани една с друга – взаимоотношенията между хората, между човека и Твореца, между човека и другарите.

В съвършеното състояние, всички трябва да бъдат обединени помежду си – човекът с големия свят, човекът с групата, човекът с Твореца.

Цялата реалност трябва да бъде неразделно слята, за да няма някой, който има по-голямо или по-малко значение в сравнение с другите. Именно това е подобието на свойствата.

Но засега, ние все още не знаем как правилно да изградим всички тези видове взаимоотношения и каква значимост да придадем на всяко от тях. Винаги ще се объркваме и затова кабалистите ни обясняват, че най-надеждното средство е работата в група.

Защото Творецът е разбил общото кли именно, за да може всяка част да работи над своите лични свойства по отношение на другите и дори, когато е откъсната от светлината, взаимоотношенията с ближния да заменят тези на творението с Твореца.

Това ни позволява да работим, постоянно проверявайки правилно ли действаме.

В крайна сметка, от всички трудове на кабалистите трябва да извлечем главния принцип: няма Творец, творение, човечество, а има само група. Преди всичко, ако аз виждам група, в която мога да реализирам закона за поръчителството, тогава съм длъжен да се обединя с другарите и да направя това.

Нашето обединение трябва да бъде такова, че между нас да не останат никакви различия и разстояния. Ние сме единни по пътя към целта, в усещането на общата взаимна връзка. И разбираме, че само в тази връзка между нас ще се разкрие духовния свят.

Тогава, към същността на нашата връзка, аз присъединявам Твореца – именно Той определя как трябва да се обединим, за да не бъдем сборище на присмехулници, а истинска група.

Ние не знаем какво е отдаването, но искаме от Твореца, Той да бъде за нас свидетел, пример и свързващо звено.

Тогава човекът, групата и Творецът стават едно цяло и всички ние работим, докато заедно не поискаме разкриването на Твореца помежду ни.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Преди Конгреса много хора се оплакват, че всичко около тях внезапно се разпада: домашни уреди, мебели, предмети падат от ръцете им и се разбиват или се разсипват направо в ръцете им.

Създава се такова впечатление, че материалният свят започва да се разпада. Това действително ли е свързано с предстоящия Конгрес?

Отговор: Разбира се, че има напрежение, изясняване на целта, желание за нея, нейната стойност, съзнаването на цената, която трябва да заплатя за нея, съответстват ли моите другари на нея и прочее.

Но това е прекрасно време. Трябва да прочетете как хората са излезли от Египет: в страх, набързо, под ударите на Фараона (егоизма), в тъмнината.

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към другарите от миналото, които са били с нас и след това са ни напуснали? Може би сега имаме предлог да се свържем с тях и да ги поканим да се завърнат при нас?

Отговор: Конгресът е събиране на „точките в сърцата” от целия свят. Точно сега имаме невероятната възможност да създадем едно общо кли.

Много хора са били дълги години заедно с нас физически и виртуално, участвайки в работата на световната кабалистична група. Независимо от причините за тяхното временно отделяне, ние много ще се радваме да видим всеки от тях на Конгреса.

Всеки, който е бил с нас, който е стъпил на пътя на изучаваното на кабала, ни е драг и близък.

Ние ви чакаме! Ще се видим на Конгреса!

[25073]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Изходът от Египет се случва като чудо, защото светлината ГАР де-Хохма, идваща от парцуфа Атик, работи над природата на Второто съкращаване. Затова, тя ни позволява да преминем от състоянието „Египет”, което е управлявано от желанието за наслаждаване, към състояние, в което можем да решим за себе си, че желаем да сме под управлението на Бина. Това вече е началото на „пустинята Синай”.

Всъщност, това е знак, че сме излезли от Египет. Сами сме неспособни да излезем от управлението на нашия егоизъм; само тази огромна светлина създава път за нас, като ни издига над желанието за наслаждаване.  Тя помага на човек да се отдели от определени качества на неговото егоистично желание и от този момент нататък бяга от „Египет” – от свойствата, които го държат в намерението „заради себе си”, които го лишават от възможността да постигне „заради отдаване”. И това е невъзможно в Египет.

Когато ГАР де-Хохма се появи, тя работа като прожектор, който осветява желанията на човека така, че да види кои от тях са толкова лоши, че не може да избегне и да не ги докосва. Това се нарича „бягство” – човекът се издига над тях и вече е защитен от това да ги използва.

Светлината ГАР де-Хохма съкращава тези желания и те вече не се появяват по пътя на човека, тъй като са погребани в него. Разбира се, впоследствие, те ще се събудят отново, за да бъдат поправени, и тогава ще се появят всякакви проблеми, докато той не излезе от „Египет” напълно.

Но всичко това става благодарение на светлината ГАР де-Хохма, която осветява и изяснява нашите желания, позволявайки ни да се издигнем над тях, да ги поправим или да ги използваме частично.

От урок по книгата „Зоар“, 27.10.2010

[25057]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Бейт Шаар аКаванот” (Входът към намерението) е книга от Баал Сулам, която повече от всяка друга е предназначена да ни подготви за „молитва”, молба за поправяне. Затова тя не описва вселената в частни детайли; не анализира, а търси да синтезира, да свърже отделните части заедно и да покаже цялата вселена като една глобална, хармонична система, чиито части са взаимносвързани и взаимнозависими.

Когато човек наблюдава същите форми, и в частното, и в общото, той вижда как всичко е взаимносвързано. Това означава, че наблюдава от гледната точка на „игулим” (кръгове) на системата, които се отнасят към последното поправено състояние, където частното и общото са равни.

Частното не може да съдържа повече или по-малко от общото, а общото не може да съдържа повече или по-малко, от която и да е от неговите части. Такъв е законът на съвършенството. Затова такъв подход към света като към глобална, интегрална и хармонична система е необходим, за да постигнем молитва.

Причината, поради която тази книга е толкова важна за нас, е защото тя постоянно ни насочва към общата система като ни показва, че ние сме само малки части от нея, всяка от които е толкова важна, колкото и цялата система.

От урока по „Бейт Шаар аКаванот”, 26.10.2010

[24947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Колкото повече напредваме, толкова по-объркващи и непредсказуеми стават световете. Виждаме, че има процес, но не разбираме накъде води.

Изследвания показват, че нашата реалност пребивава в едно свойство: желанието за получаване, или за наслаждение. Всички изчисления, на всички нива, се извършват само въз основа на личната изгода. Дори отдаването се използва с цел получаване. Ние нямаме сили за действие, което не е насочено към личната полза. Какво  да направим?

Кабалистите ни казват, че има друга противоположна действителност, която е управляване от всеобхватната сила на сътворението. Можем да я наречем природа или Творец – едно и също е. Говорим за абсолютно, универсално свойство на отдаване. Можем да се издигнем от степента на получаване до степента на отдаване само с помощта на тази глобална всеобхватна сила, която е създала цялата реалност. Можем да предизвикаме влияние върху себе си чрез действия, така че тази сила да промени природата ни.

Тези действия са прости: опитваме да се обединим, да си представим себе си във взаимно отдаване, и заедно с това изучаваме законите на действителността, която е напълно скрита от нас. Благодарение на нашите усилия и учене, ние сякаш приближаваме себе си до свойството отдаване, или обратно, привличаме го към себе си, така че то ни влияе и ни променя.

Така, пробуждаме сливането на свойствата, докато се люлеем на вълните на променящите се усещания. Понякога се чувстваме добре, че се приближаваме до отдаване и виждаме напредък. Друг път, обратно – чувстваме се зле от това.

Така вървим: понякога с десния крак, понякога с левия, понякога с увеличаване на отдаването, друг път с увеличаване на получаването. Ако не оставим метода, получаването се разкрива в нас до състояние на омраза, а любовта се разкрива над нея все повече и повече, докато злото, заложено в нас, и всичкото добро, което можем да привлечем от свойството отдаване, се разкрият.

Тогава създаваме правилната комбинация от тези свойства: средната линия. Обединяваме два свята в себе си, и съществуваме в двата като непрекъснато повдигаме силата на отдаване над силата на получаване. Това се нарича „получаване заради взаимно отдаване”.

От урока по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→