Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

РАБАШ, том 3, статията „Различните състояния”: „Мъжът и жената се удостоиха – между тях цари Шхина”

Следва да попитаме: „Нима те не се противопоставят един на друг? И как е възможно между тях да има мир?”

Но именно тогава, когато човекът е достоен, т.е. превръща получаването в отдаване, което се нарича получаване заради отдаването, между тях ще се възцари мир.

Иначе, между тях няма съгласие: просто единият се подчинява на другия, а категорията подчинение не се отнася към любовта и съвършенството, защото подчиняващият се винаги очаква да си върне властта.”

В науката кабала, женската част олицетворява получаването, а мъжката – отдаването. Във всяка душа има мъжка и женска част – сила на получаването и сила на отдаването, желание за наслаждаване и екран, и те трябва да бъдат балансирани помежду си.

Желанието за наслаждаване, женската сила е основна сила, творение, но над него трябва да има екран, а екранът – това е мъжката сила.

Ако тези сили са уравновесени помежду си, това се нарича мъж, жена и Шхина – силата на Твореца между тях.

Те работят с висшата светлина, с Твореца и Той ги напълва с помощта на ударното сливане. Възниква съединение между тези три сили: на мъжа, на жената и на висшата светлина, напълваща кли.

Но в нашия свят, силата на Твореца е скрита и мъжът и жената съществуват отделно един от друг – никой не ги задължава да се съединят и ние не можем да намерим връзка между тях.

Ако търсим светлината, силата на Твореца, това ще ни накара – мъжете и жените – да се обединим помежду си, защото без правилна връзка между нас, няма да можем да разкрием Твореца.

„Мъжът и жената – Шхина” (присъствието на Твореца) между тях” – по такъв начин ще ни се наложи по неволя да стигнем до правилната връзка между мъжа и жената, за да могат те да разкрият помежду си висшият свят.

Въпрос: Какво означава да се стигне до правилната връзка?

Отговор: Мъжът и жената трябва да са равни по ниво, по значимост и всеки трябва да допълва другия, както е било преди грехопадението на Адам.

Преди Адам и Хава (Ева) да се разделят, те са били като „едно тяло” и точно така, ние трябва да се съединим отново.

Въпрос: Защо Адам и Хава (Ева) са се разделили?

Отговор: За да почувстваме, доколко всеки от нас, поотделно е несъвършен и че само в съединението помежду ни, ще можем да постигнем ниво, което е наравно с Твореца. И именно за сметка на това осъзнаване ще разкрием Твореца – ще Го принудим да се разкрие в нас.

Ако не се съединим, Той няма да се разкрие – това е условието на поръчителство между нас тримата.

От предаването „Кабала за начинаещи”, 14. 10. 2010 г.

[24516]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява наказанието? Това страданията в този свят ли са, нежеланието за обединение или просто неприятно усещане?

Отговор: Това винаги зависи от човека. Необходимо е да се разбере, че четирите нива – неживото, растителното, животинското и човешкото, съществуват посредством светлината, която се излива върху желанието.

От тези четири вида желания, само човешкото може да откликва на светлината целенасочено.

С нарастването на желанието, кли започва да усеща доколко не съответства на светлината. Природата страда на всички нива, заради липсата на сливане и неспособността за неговото постигане.

И човекът, разбира се, страда най-много от всички. Първо, желанията му са по-големи и по-възприемчиви, второ, краят на нишката е в неговите ръце – той може да се движи към сливане и да повлече след себе си останалите нива.

Страданията на човешко ниво постепенно ще ни доведат до реализирането на нашия избор. И когато човекът е вече близо до разбирането, че проблемите са предизвикани от собственото му бездействие, тогава може да се говори за награда и наказание.

Всичко, което е било по-рано, няма отношение към това, защото истинските категории награда и наказание винаги се съотнасят с целта – поправянето.

Човек започва да разбира, че в света действа Висше управление, което използва наградата и наказанието, за го насочи правилно към целта и да го обучава чрез позитив и негатив – така, както родителите учат децата си в нашия свят.

Тогава, всичко случващо се започва да придобива целенасоченост в моите очи. Както наказанието, така и наградата – в действителност това е поправяне и от мен зависи, как ще го приема.

Аз обаче, ще мога да го приема правилно само в групата – мястото, където трябва да се осъществява Висшето управление.

Наградата и наказанието са неразривно свързани с моето участие в групата, с поръчителството. Аз ги проявявам възможно най-ясно и се отнасям с тях еднакво – и двете са ми необходими, за да мога малко по малко да коригирам курса и да вървя напред. Те двете всъщност са награда.

Като резултат, ние установяваме едно просто нещо: наказания няма и всяко състояние се дава, за да може максимално да бъде използвано за сближаване със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише в статията „Обвинителите”, че състоянието ло-лишма е лъжовно и води към смърт.

Обаче ние знаем, че ло-лишма е задължителна, много важна степен, от която преминаваме към алтруистично намерение. За какво става въпрос тук?

Отговор: В състоянието ло-лишма моите намерения още са устремени към лична изгода – материална или духовна.

Това само по себе си е смърт. Аз не отивам към смъртта, а съм в нея – в желанието за наслаждение заради себе си.

По-ниско от това състояние аз се намирам на животинското ниво и не съществувам в духовен смисъл. От друга страна, ло-лишма – това вече е отношение към духовното: аз искам да спечеля от него.

Става въпрос за етапи на придвижване: този свят, подготовка (ло-лишма), алтруистично намерение (лишма) в категорията хафец хесед и, накрая, степента на любовта.

Намерението ло-лишма в периода на подготовката – това вече е хубаво. Ние го придобиваме, започвайки от нулата и до 100%, докато не се подготвим напълно.

Тук е нужно да разбера, че доколкото се оставям в зависимост от групата, дотолкова и напредвам към лишма.

Нито от самия себе си, нито от книгите, нито свише човек не получава нищо наготово, което би могло да го доведе до правилната молба.

Защото лишма – това е молитва за единство. И само в единението, от подобие на свойствата, човек моли за контакт със светлината, с отдаването, с Даващия.

Тук се крие възможност за ясна и точна проверка: дали ние гледаме на нещата през призмата на групата, обединението, поръчителството – там ние намираме Тора, тоест светлината, възвръщаща към Източника.

Именно там на всеки се дарява Тора и тогава човек влиза по-дълбоко, приближавайки се по свойства към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

И сега само на нас е възложено да поправим това ужасно заблуждение (отхвърлянето на Кабала от широките маси), затова всеки от нас е длъжен да поеме върху себе си, с цялата си душа и разум, и да възвеличава отсега и завинаги, вътрешната част на Тора (Кабала) и да ѝ предостави достойно място (в своето сърце), в съответствие с нейната истинска важност (за нас в достигането на вечност и съвършенство) по отношение на външната част на Тора (разказваща единствено за външното изпълнение на ритуали).

Баал аСулам. Предисловие към книгата Зоар, п.71

И тези тайни (на Кабала) не само, че не е забранено да се разкриват (на всички), а даже напротив, да се разкриват – това е велика заповед (защото чрез това Творецът се разкрива на човек). И възнаграждението за този ,който умее да ги разкрива и ги разкрива (на всички) – е много голямо. Тъй като от разкритието на тази светлина много, и наистина много зависи избавлението (на човечеството от всички страдания) в наши дни.

Баал аСулам Предисловие към ТЕС. п.30.

[24383]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

На всяка крачка трябва да изграждам балансиран подход към случващото се и да не се залъгвам за това, как възприемам света (за да не възприемаме света по лъжлив начин).

Ако сега Творецът или Висшето управление не съществува в моите очи – това също е едно от задължителните състояния по пътя.

Защото Тора е практически метод, основаващ се на това, което виждам със собствените си очи. В своите усещания аз мога да видя или да не видя управлението, но от мен не се изисква да вярвам на чиито и да е думи.

Ако в човека властва ново егоистично желание, той поставя себе си на челно място, точно както Фараона: „Кой е този Творец, че да го слушам? За какво изобщо говори? Защото аз никого не виждам”.

Без да се залъгвам, аз съм длъжен да призная това състояние, а след това да проверя: кои са средствата, които в проявилите се обстоятелства ми позволяват да разкрия Висшето управление? Да разкрия с цялото си същество, така че поправеното ми желание да породи в мен образа на Твореца.

Тогава аз от първа ръка научавам, че управлението съществува и също че Творецът предварително ми е подготвил такова състояние, в което аз да не забелязвам друга, освен собствената си власт. По закона на подобието на свойствата ще ми се разкрие Висшата власт.

И ако благодарение на желанието в мен се прояви Висшата власт, то ние с Твореца се намираме в сливане.

Аз виждам, че Той е първият и Той е последният – и тогава съм уверен, че съм завършил действие, чрез което съм поправил своето погрешно желание, което, разбира се, не ми е дал никой друг, освен Той.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→