Въпрос: Какво значи да съществува такава връзка в семейството, за която е казано: „Мъжът и жената и Твореца (Шхина, Божественото присъствие) между тях”?

Отговор: Това означава, да желаем, всички връзки помежду ни да се осъществяват чрез висшата сила и да съзираме в съпругата – партньора, който ни е дал Твореца.

Както е попитал Адам след грехопадението: ’’Нима не Ти самият ми даде тази жена!’’ Затова в отношенията на човека с неговата жена присъства Твореца, и ние тепърва ще разкриваме това.

Ако мъжът и жената са така взаимно свързани – това е мощно средство за разкриване на Твореца. Голям успех е, ако на човек му е предоставено такова поле за работа.

И за да я реализира, не се изисква много време – нужни са само няколко минути на ден, а цялото останало време човек трябва да посвети на работата в група и учението.

Всяка връзка се осъществява на своето ниво, но всички връзки ги обединява едно – всички те се случват заради това – да разкрием в тях Твореца.

И сред приятелите в групата, ние също желаем да се случи това – да се възцари помежду ни Твореца. Това е целта на обединението в групата или в семейството.

Това са различни нива на връзка, все със същата Шхина, и всички, които за мен са от другата страна на Нея: жената, групата, приятелите, целия свят – това всъщност са части от моята собствена душа.

За жената така е и написано – че Твореца е взел част от душата на човека и му е направил от нея помощник против самия него.

Така и целия свят, в резултат от разбиването, се оказва срещу мен, като ’’помощ от обратното’’ – и той също е част от моята душа.

Сега аз чувствам това като изцяло извън мен, отделено от мен, но заради Шхина, присъствието на Твореца, всичко това се обединява за мен в едно цяло. Ако аз привличам висшата светлина, Твореца, средната линия, то Той обединява всичко това заедно.

И ако потърсим, къде се достига най-дълбокото и обстойно обединение: между мъжа и жената или между приятелите в групата или въобще в цялото човечество и мироздание – то най-вътрешното съединение е между мъжът и жената.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и творенията’’, 28.09.2010

[22126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Творецът скрива себе си. Но вместо да отклоня скриването и да Го разкрия, аз изграждам образа Му в себе си.

Екранът, поставен от Него между нас остава, но аз извършвам в себе си такива изменения, които създават в мен свойствата на Твореца, образа на Твореца.

Само по такъв начин мога да Го видя – единствено изграждайки Неговия образ в мен, защото сам по себе си, Той е извън образа.

В мрака на своя егоизъм, аз изграждам сияен образ на свойствата отдаване и любов, образа на светлината. Творецът остава все така скрит от екрана, но под този екран, аз създавам Неговия образ, сякаш Той стои пред мен.

Аз формирам светлината на отдаването (на вярата, хасадим) и пребивавам в нея, не разкривайки Твореца от тази страна на екрана.

Моля Твореца да не маха скриващия екран, а да ми даде възможност да съществувам в сянката, в тъмнината, за да стане тя за мен подобна на светлината – за да мога да оценя нейната важност.

Защото именно благодарение на нея, аз съм способен да създам от себе си подобие на Твореца, да стана самостоятелен. Тъй като, скривайки Себе си, Той е създал място за моето подобие на Него. А в зависимост от степента на подобието, екранът, който ни разделя става прозрачен и нашите образи съвпадат.

Тъмнината ми помага. Защото, ако светлината ме бе напълнила, щеше да прекрати всички мои стремежи. Аз не бих почувствал нужда от нищо и не бих могъл да направя никакво свое лично движение. За разлика от това, тъмнината създава необходимост от търсене.

Ако тъмнината просто се резсееше, аз бих се върнал към обичайния си, материален живот. Затова се моля тъмнината да остане.

Тя помага много на моя егоизъм – нищо не го напълва и успокоява, за да може намирайки се в мрака да пожелае светлината. Аз искам да придобия свойствата на светлината, но не просто с разкриването на Твореца пред мен, а като създам Неговия образ в себе си.

Самият аз поддържам разделящия ни екран – Творецът постепенно го сваля, но аз веднага издигам скриването до 100%.

По този начин изграждам навес, „покрив на колибата”, не желаейки да приемам пряко висшата светлина. Отхвърляйки я, аз намирам свойството отдаване и пребивавам в тъмнината, както в светлината. За моя егоизъм това е тъмнина, а за отдаващите намерения – това е светлината.

От урока по статия 8 от книгата „Шамати“, 28.09.2010

[22218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е намерението – мисъл или чувство?

Отговор: Намерението е моята връзка с края на действието. Аз трябва да опъна конец от себе си до края на действието: сега възнамерявам да открия мястото, в което ще разкрия Твореца, като придобия подобие на формата.

С други думи, точно сега възнамерявам да разкрия силата на отдаване в себе си до степента, до която мога, и в силата, която придобия, ще разкрия Него. Тогава от мен ще се отдели силата на отдаване и Творецът ще се разкрие. Между нас ще възникне връзка, наречена „съвкупление” (Зивуг), съединение или сливане.

Аз си представям това желано състояние и това се нарича мое намерение. Това е точно онова, което възнамерявам да постигна, бъдещото състояние, което си обрисувам, и което желая да се случи.

От урока по книгата Зоар, 26.09.2010

[21970]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→