Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.

И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.

Именно средната линия изразява нашата мярка за подобие на светлината.

Това е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду си свойството на светлината.

И в дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да „засияе тъмнината като светлина“ – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!

Затова даже „самоотмяната“, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и във връзка помежду си.

Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.

Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.

Това е като балансиране вертикалната стрелка на везните. „Везни“ (мознаим) произлизат от думата „ухо“ (озен), слух, Бина.

Аз съм задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.

А ако аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато човек преминава в духовното такива състояния като „Нова година”, той с всяко ново състояние се доближава до окончателното, поправено състояние.

Ние не можем да достигнем до края на поправянето изведнъж. Постигаме го на части, стъпка по стъпка.

За това всяка година се възвръща състоянието от началото, „Началото на годината”. Така поправянията се натрупват и настъпва общото, крайно поправяне.

През цялото време ние като, че ли се връщаме към едно и също поправяне, отново и отново, подобно на въртящо се колело.

Също както при велосипеда, когато ни се струва, че колелото се върти около себе си, а в същност, благодарение на неговото завъртане, защото се променят външните условия, велосипедът (ние) се придвижваме напред – до постигане на окончателно поправяне.

Откъс от вечерния урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Изследване (статия в «Калкалист», книгата «Connected») показва, че всички свои решения (относно брак, кариера, вкусове и др.) хората вземат, защото така са постъпили техните приятели.

Но, всеки е убеден, че взема решение, основаващо се на собственото му мнение – по свое желание, а не под влияние на приятелите.

Отслабване, увеличение на теглото, щастие, депресия, развод, пушене, щедрост, пиянство, честота на правене на секс, дали да се гласува на избори, вероятност да се извърши самоубийство, език на тялото, музикални предпочитания и начин на живот – всичко това са предаващи се свойства, които се разпространяват вътре в обкръжението.

Нашата свободна воля е илюзия и ние нямаме действителен контрол над нищо. Хората по нищо не се отличават от ято птици или стадо биволи, и променят посоката си заедно с цялото стадо.

Ние «се заразяваме» от разпространяващите се социални явления. И, ако можем да ги разберем правилно, можем да променим много неща в нашия живот, използвайки човешките отношения и връзките в социалните мрежи.

Реплика: Ето, че започва прозрението! – Виж статията на Баал Сулам «Свобода на волята».

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Както е известно, прогресът отделя хората от висшето, от Бога, от очистването. Ето и ново мнение на известния идеолог А. Дугин.

По моему Кабала, както и която и да е религия, е длъжна да се съгласи с такъв подход към прогреса?

Отговор: Развитието е закон на природата. Не трябва да го прекъсваме, то е следствие на развитието на егоизма в хората.

То трябва да доведе човечеството до застой, изходът от който е един – преход към общество на любовта и отдаването.

В глобалното общество, в условия на проявяваща се всеобща зависимост на всеки от всеки, друго решение няма.

Хората трябва да се уподобят на природата в своето поведение – да станат едно с нея и помежду си, въпреки нарастващия в тях егоизъм. Именно той и прогреса ще ни доведат до необходимостта да променим себе си.

Невъзможно е да извършим този преход по естествен път, тъй като трябва да изменим природата на човека. Опитите ще доведат до страдания (природни катаклизми, войни и прочие).

Преходът от егоизма към свойството отдаване е възможен чрез метода на кабала. Тя ни учи как да използваме силата, която е създал егоизма. Само тя може да го поправи, да го промени в свойство на отдаване и любов към ближния.

Ние нямаме възможност да спрем прогреса. Но можем да изведем света към по-добро състояние именно чрез нарастващите егоизъм и прогрес, което е възможно посредством прилагането на знанията по кабала. Затова нейното разпространение е толкова важно в наше време

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Творецът непрекъснато обърква човека, поставяйки пред него препятствия в духовния му път.

При това, радостните събития ни объркват още повече, отколкото неприятностите – изведнъж ни се откриват някакви необикновени възможности, успех в бизнеса, увлекателно пътешествие или разни дребни съблазни, сменящи се всяка секунда.

По такъв начин, започваме да разкриваме, че нямаме никаква възможност да управляваме своето състояние без поддръжката на обкръжението, която се нарича „поръчителство“ („взаимна гаранция“).

Ако аз нямам глобална, обща поддръжка, когато хиляди хора по целия свят също се стремят да разкрият Твореца, въпреки всички препятствия, които Той нарочно слага пред нас, то няма да мога да премина „49-те врати“ – препятствията, отделящи ме от Твореца и да стигна до последното – 50-тото, където ние, с Него, ще се съединим. (40 – разстояние от Малхут до Бина; 10 – това е моят строеж, общо 50).

Ако не се намирам във връзка с хора, които правят същото, аз съм пропаднал и никога няма да мога да достигна целта. Ще разтегна тази работа в продължението на няколко живота, а за съжаление, това е което в действителност се случва с хората.

Дори традиционната наука днес разкрива, че човешките мисли са свързани едни с други и по необикновен начин се предават от единия край на света до другия.

Учените обясняват, че нашата природа е такава, че ни заставя да мислим синхронно. И ние разбираме, че просто сме свързани един с друг в желанията ни, в една обща мрежа от души, и затова моите мисли и желания се предават на всички останали.

И още повече, ако се стремим към духовна цел, то тази мисъл започваме активно да влияем на всички – тя се разпространява в цялата тази система.

Именно това вътрешно намерение се нарича поръчителство, а не препращането на електронни съобщения един на друг.

Поръчителството е когато аз мисля за духовното, искам го, изгарям, за да могат другите да мислят за същата цел и тогава аз също ще се спася от ангела на смъртта!

А ако те не мислят за това, тогава нищо няма да ми помогне – аз никога няма да мога да направя правилна сметка.

През цялото време ще се отвличам, защото няма да имам основа, свързваща мрежа, която ме удържа в себе си, подобно на майка, държаща в ръцете си младенец. Без това е невъзможно да се достигне нашата цел!

От урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След преминалия Песах се чувствам ужасно от осъзнаване на злото. Как да се справя с това? Какво да правя?

Отговор: Ние сме длъжни да опознаем своята природа. Човек е поработил през празниците, приложил е усилия в стремежа си да разкрие Твореца в себе си, да излезе от егоизма и сега му се разкрива част от големия егоизъм – за това се чувства безсилен, уморен, липсва интерес към висшето… Какво да се прави?

Да се радва – за това, че му се е разкрило злото и може „да скърца със зъби”, да се обърне към групата, към ученето, към Твореца, – когато няма нито сили, нито желания, когато очите се затварят, мозъкът не работи, всички чувства са затъмнени – точно сега!

Това е прекрасно! Именно това е състоянието, в което трябва да бъде „работника на Твореца”. Точно тогава може да се помоли за милост свише.

Това не означава да плачеш и да умоляваш Твореца, за да те съжали. Това няма да помогне! Ние се намираме в система, в която всичко е стриктно премерено – мислите, усещанията, силата и слабостта, които ни трябват в даден момент.

Длъжни сме да съберем всичко в едно и да разберем, че за това ожесточение на сърцето е казано: „Аз ожесточих неговото сърце!”.

Творецът ни хваща за ръка, приближава ни до Фараона и ни показва колко е ожесточил сърцето ни. Сега изборът е наш. С кого сме ние – с Моше(точката в сърцето) или с Фараона(сърце)? Ако стенем: „Аз съм уморен, повече не мога, всичко ми дотегна…”, тогава сме под властта на Фараона, негови роби сме.

Ако все пак хванем Твореца за ръката, Той ни предлага: „Да отидем до Фараона”. Това означава, че Творецът е до нас и сме задължени да го разпознаем. Тогава ще имаме сила да се противопоставим на Фараона.

Постарай се да се хванеш за Твореца! Опитай! Ще видиш колко близо е Той до тебе! Казано е: „Творецът е близък до разбитото сърце!”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→