Въпрос: Казвате, че Кабала дава възможност на човека да постигне вечен живот. Но ние виждаме, че кабалистите също умират. Как така?

Отговор: Кабалистът умира в твоите очи, защото не виждаш неговия живот на кабалист. Ти виждаш само част от него – животинското тяло, което, разбира се, умира, както всяко животно.

Вечно остава да живее неговата божествена, духовна част, която той е развил в себе си. В мига, в който я открие, тя става негова и му дава чувството за вечно съществуване. Вечно е свойството на отдаване, което е придобил, желанието за отдаване.

Ние започваме постепенно да долавяме това с приближаването до махсома, когато в нас се появява предчувствието за отдаване.

Светлината, която започва да достига до човека, му дава усещане за това, какво значи малко да се издигнеш над материята и да мислиш по – различно, да се отнасяш към другите от гледна точка на отдаването.

Той все още не се намира в отдаване, но вече може някак си да се докосне до нея. И тогава, в него се появява предчувствие, че може да се включи в това свойство – усещане, което принадлежи на вечността.

А дотогава, той не възприема. Светлината не се е приближила достатъчно до човека и всичко това ще бъдат празни приказки за него. Той ще поиска да хапне, да си почине, а вечността – тя е много далеч от мен, аз не я чувствам.

Само, когато започне да усеща отдалеч дъха на светлината, като полъх на вятър, той започва да разбира,че в Кабала е заключено освобождението от ангела на смъртта. Когато светлината се приближи към човека, тя му носи чувството за вечно съществуване.

Това е начално условие за единственото свободно действие, което можем да изпълним. А иначе – за какво ти е свобода? Какво още имаш да правиш в своя живот, в животинското тяло?

Всичко останало правиш не ти, а отгоре го извършват над теб. Единственото, което можеш да направиш сам, е да достигнеш вечността.

Отдаването е вечно, а получаването – временно. Светлината Хохма не идва при нас завинаги, а само, ако бъде възприета вътре в светлината Хасадим.

Затова, за да постигнем вечността, преди всичко трябва да придобием желания за отдаване, и тогава, в тях, можем да почувстваме своя живот – вечен.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята», 15.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът е създал творението от желанието за получаване на наслаждение, но трябва да се внесат в него искри на отдаване, за да съществува творението и да се развива.

То трябва не само да получава, но и да отдава, та нали силата на живота се състои от две части: поглъщане и отдаване.

Животът се заключава в изясняването, какво за теб е лошо, и какво е добро, в отхвърлянето на вредното и притеглянето на полезното.

Така действа всяко живо същество, съгласно своето състояние и степени: растително, животинско или духовно, т.е. човешко ниво.

За това, във всеки елемент на творението, освен неговият изходен материал – желанието да се насладиш, трябва още да се добави и желание за отдаване, за да не бъде то мъртво, безжизнен прах – а да оживява.

За да се направи от прах живо същество, е нужно да се внесе искра светлина, свойството на отдаване, вътре в желанието за получаване.

Това смесване на свойствата на получаване и отдаване във всеки „атом” на творението се случва в процеса на разбиването на душите.

До разбиването на душите, в Първото състояние на съкращаване (цинцум алеф), Малхут получава светлина, защото Творецът и дава такава сила, а не защото тя сама я притежава.

Започвайки от света Ацилут и по- нататък, Малхут се смесва с Бина и започва да действа сама, желае да се съедини с нея, да се издигне в Бина и да стане като нея. Това вече е работа на самото творение. А до това всичко се изпълнява от силата свише.

За това, само след разбиването на келим (желанията), когато искрите на отдаването проникнали в желанието за наслаждаване, това получаващо желание станало способно да извършва действия на отдаване. А също така, то разкрива, до колко е противоположно на светлината!

Разбиването всъщност – това е истинската природа на творението, желанието за наслаждаване, относно светлината.

Разкрива се тяхната противоположност, свойството на егоистичното желание да усеща и да се грижи само за себе си.

Редом с него се разкрива светлината на отдаването и любовта, – и тогава творението осъзнава своята противоположност относно Твореца, и какво желае да бъде.

То придърпва светлина свише, за да се уподоби на Твореца – започва работата на творението.

Откъс от урока Зоар 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Въпрос: Защо за процеса на изправяне е било необходимо да се мине през разрушаването на двата Храма?

Отговор: Изправеният духовен съсъд е длъжен „да получава за да отдава”. Но като начало трябва да се достигне до изправяне на намерението, да се отдава, а след това  „да получава за да отдава”.

Затова е и разрушаването на съвършеното състояние „светът на безкрайността’’, създадено от Твореца, станало на два етапа : от „получаване за да се отдава” към „отдаване заради отдаване” – крушението на Първия Храм, загубили сме светлината Хая, а след това от „отдаване заради отдаване” в „получаване заради себе си” (нечисти желания, клипот) – крушението на Втория Храм, загубили сме светлината Нешама. Така ние сме се озовали в нашия свят.   

С това за нас се създало поле за работа – да възстановим Храма. А доколкото това правим ние самите, то разкриваме себе си в най-съвършената светлина Ехида.   

Същото се отнася и за земното строителство на Храма, затова отначало, както с предходните Храмове, на нас ни е нужно да достигнем духовна степен в себе си, а после да построим външния Храм.  

Остава въпросът – ще ни се наложи ли да го строим в материалния свят? Та нали е казано, че когато нашия свят достигне пълно изправяне, този въображаем свят (олам амедуме) ще изчезне от въображението ни, и ние ще възприемем в своите изправени свойства само духовният свят

При всички случаи, ако Третият Храм бъде построен от камък, то това ще стане само след като го построим в нашите сърца, както това е било с Първи и Втори Храм. Затова ние трябва да съсредоточим цялото си внимание в изправянето на нашите сърца.  

Откъс от урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: С какво Зоар се отличава от другите книги по отношение на въздействието си върху нас?

Отговор: Другите произведения действат върху нас по-открито и въздействат на нашите материални чувства и разум.

Затова по време на четене сме способни да си представим себе си така, сякаш се намираме в подобни състояния.

Например книгата „Шамати” се обръща към чувствата ни, а други статии на Баал Сулам – към разума.

Но Зоар не се обръща към нашия външен, земен разум и чувства, и ние сме длъжни да разкрием вътрешния смисъл в него – тоест към какво сочи тази книга вътре в душата ни, във вътрешните ни свойства, вътрешните усещания.

А докато не съумееш да направиш това, ти ще чувстваш, че не се съединяваш с тази книга и че тя съществува съвършено отделно от тебе.

Кабалистичните книги и особено книгата Зоар, са много лични, интимни. Та нали когато влизаш в тях те разкриват душата ти.

Започваш да чувстваш, че тази книга те познава в детайли, а ти сам себе си не познаваш!

Книгата разказва за теб самият. Тя все повече ти разкрива и обяснява кой си ти отвътре.

Откъс от урока по книгата „Зоар”, 13.04.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Главното при четене на «Зоар» е да се слеем с текста. Достатъчно е да помним, че светлината ни въздейства.

Малкото дете се намира сред възрастните. Какво разбира то от техните разговори, от тяхното поведение? Нима знае какъв е техния свят? За него това е тайна.

Ние сме устроени от природата така, че детето, намирайки се сред възрастни, без да е подготвено, не разбирайки нищо, възприема чрез така нареченото «обкръжаващо сияние».

Такъв е начинът на развитие – постепенно , косвено, отвън, то започва да поема всичко от възрастните, включва се в тях, без предварително да разбира какво става. И от това проникване в тях чрез своето желание, то започва да усеща, а после – и да разбира. Това развива в него сетивните органи, желанията (келим), а след това и разума.

Вече възрастни, ние не се развиваме, а само допълваме в себе си знания и усещания. Но сетивните органи повече не се развиват.

Тяхното развитие е възможно само, когато човек влезе в «пространство», където не разбира и не усеща нищо, но желае да стане подобен на него.

Тогава, благодарение на своето желание и стремеж, без да разбира и знае, той започва да поема от това пространство сили и това го развива.

При възрастните няма такова вътрешно развитие, както при децата. Те само напълват свои стари желания. Нови желания, както в нашия, така и в духовния свят могат да растат само благодарение на това, че аз искам да усетя и да науча, къде се намирам.

Чета «Зоар» и не знам за какво се говори там. Но тъй като желая да разкрия тази картина, аз развивам сетивните органи на своята душа. Затова се казва: «Учи се не чрез ума» (ло хахам ломед).

Нашето духовно развитие се извършва по същия начин като развитието на детето в нашия свят. Само чрез пълно заличаване на себе си, на низшата степен пред висшата. Нали ще усвояваме нов свят!

Кабалистите пишат за това в много статии. В статията «Завършване на Книгата «Зоар» Баал Сулам пише, че ученикът трябва да анулира себе си пред Рава, както децата – пред възрастните. Само по този начин ти постигаш по – висше състояние.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→