Баал Сулам.  Предисловие към книгата ‘’Паним Меирот’’:

Нашето освобождение от страданията и идването на Машиаха означава постигане на Твореца, както е казано: „И няма повече  да учи човек човека за Бога, защото всички ще ме познаят Мене, от малък да голям”.

А когато придобият синовете на Израел съвършен разум и се препълнят с него, ще се плисне през границите на Израел към всички народи на света, както е казано: ,,И ще се напълни земята  със знанието на Твореца, и ще се притекат към Твореца и към благото негово”.

Затова е казано в книгата Зоар: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнанието”. Че само чрез разпространяване на науката Кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение. Както е казано от мъдреците: „Светлината и ни връща към Извора”. Че само светлината, съдържаща се в нея, се явява средство, способно да завърне човека към неговия Извор.

Затова първо ни е необходимо разпространяване на науката Кабала сред масите, за да се удостоим с идването на Машиаха – избавителя. А разпространяването на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго. По тази причина ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката сред народа.

Действията на Твореца са закони на природата и не могат да бъдат измама.

Затова, както са казали мъдреците: „Няма да достигнат сами – ще им помогнат страданията”, а което не свърши разумът, ще направи времето. Тоест, има път на страданията, които помагат да се откъснем от животинската хранилка, за да се изкачим по стълбата на съвършенството.

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако аз дори и пет минути не мога да се съсредоточа върху урока по Зоар? Не знам къде да търся, всичко това, в себе си?

Отговор: Необходимо е, въпреки всичко, да търся къде в мен се намират всички тези свойства, за които разказва книгата Зоар.

Ако на болния биха му казали, че този текст разказва как да оздравее, как да се спаси от беди, от банкрут, проблеми, тогава той жадно би поглъщал този текст, стараейки се да разбере всяка дума.

Той би се старал да го разбере, дори на непознат език, ако се намираше в страх и търсеше в този текст спасение.

Но ние не чувстваме страх от липса на духовното… – и само обкръжението може да породи в нас тази необходимост.

И не е важно, че ти не знаеш къде, в себе си, да търсиш това. И въпреки всичко – търси! Все едно, че влизаш в някакво ново, тъмно, непознато място и нищо не виждаш.

Но у теб има фенерче, и всеки път, когато ти казват нещо, ти започваш да осветяваш около себе си с фенерчето …- и изведнъж ще намериш?!

Като възрастни, ние се учим, напълвайки разума си. Но чрез разума, не се развиват усещанията. А когато сме били деца, ние сме се развивали, слушайки и гледайки, без да разбираме, че чуваме и виждаме. Но именно поради това, в нас, са се развивали усещанията и разумът.

Разказвали са ми, казвали са ми „Виж!“ – а аз не съм разбирал. Посочвали са ми връзката между нещата, а аз не съм забелязвал тази връзка! Но именно поради усилията ми да разбера, аз съм се развивал от животно в човек.

Затова и сега, когато желая да развия, в себе си, нови органи на осезание и разум, аз по същиш начин чета и не разбирам за какво става въпрос. Но усилията ми развиват, в мен, нови способности и аз започвам да усещам, и да разбирам скритото от моито осезания и разбирания.

Висшият свят е сред нас. Tрябва само да продължим развитието си от човек в този свят към Него.

Старай се да рагледаш! Така се развиват органите на осезанието. А когато достигнеш усещанията, ще заработи и разума ти.

От урока по книгата Зоар, 11.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Участвал съм във виртуални конгреси и почувствах съединение, така че защо да оставям удобния си диван и да полагам усилие да дойда на конгреса, който ще бъде в началото на май в Ню Йорк?

Отговор: Невъзможно е да се съединя с другите «без да ставам от дивана». Живеем не във виртуален, а в материален свят, и този, който идва на материалните ни срещи разбира колко нужно е това за духовното ни придвижване.

Човек, който никога не се отделя от екрана на компютъра, не е в състояние да си представи какво означава съединение с другите хора.

В науката кабала има закон: духовния корен е длъжен да докосне материалните клони. Затова сме длъжни да реализираме връзка между тях – и във виртуална и в реална форма. Това е изискване в нашия свят.

Затова човек, който не идва на такава среща, то той и не участва в нея. На него само му се струва, че той е с всички, седейки пред екрана на телевизора, но това е заблуждение.

Веднъж в седмицата ние провеждаме виртуално събрание на приятелите, а веднъж на половин година провеждаме събрание «на живо», всички заедно на някой континент и тогава обезателно трябва да участваме в него.

Човек не може да се предвижва без да участва в конгреса, без да получи впечатление от него (решимо). Там става неговото присъединяване към останалите, и тази връзка остава. Сякаш той включва своя щепсел към духовната мрежа и остава включен!

Това не сме го измислили ние, така са практикували векове наред нашите велики Учители, и ако искаме да постигнем същото, ще трябва да ги следваме.

От урок по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение”, 11.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Зоар, глава Шемат, п.40: Ние отваряме очи и виждаме: колелата на свята колесница се отправят в своя път.

И звуците на песните са сладки за слуха, Бина, прекрасни за сърцето, Малхут, повдигат се и се отпускат и се разнасят и не си отиват…

А Хохма се постига само с движение към линиите, от една към друга, в три точки  – холам, шурук, хирик.

И тогава се раздават различни песни, свистене хохма, в ушите (ознаим), в Бина, главно благодарение на средната линия, Тиферет, наречен „звучене”. А от нея се предава Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно действие, извикващо свистене Хохма в „ушите”, то е в света хасадим, Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мене много ми харесват песните, които пишат моите ученици, Мати Мар и Аркадий Духин.

Те се раждат от впечатлението на човек, който се намира в духовен път и се стреми към духовното, и не е важно, че той още не е достигнал високи степени.

Баал Сулам пише, че дори простият човек може интуитивно да дава правилни названия и да свързва материалните клони с техните духовни корени.

Когато някакъв човек видял Маслинена гора, помислил, че тя е добра за правене на масло. Нарекъл я Маслинена гора. А ние приемаме това название като свято.

Духовният корен въздейства на своите клони и те така „говорят” от корена, без да знаят защо – това става от само себе си.

Затова, при изучаването на Кабала, дори да не се намираме на висотата на съвършеното духовно усещане и постижение, и да не е постигната истинската природа на звуците и дълбокия смисъл на думите, се създават правилни произведения.

В тях има дълбочина и дълбоко впечатление – много повече от това, което човек създава от своята връзка с Източника вече носи вътрешна, духовна искра.

Откъс от урока по книгата Зоар, 12.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Кабала говори с познати на всички ни думи, но те имат и материално, и духовно тълкуване.

Когато започнем да изучаваме науката Кабала, ние си представяме всичко, за което тя ни разказва чрез образите на този свят.

След това започваме да си мислим, че тя разказва за духовното по начина, по който си го представяме. Но това, все още не е духовното, а само моите фантазии за него. Аз си представям чертежи и различни образи.

Защото, не е лесно човек да премине към възприемане на духовното само чрез качества и свойства, за които не съществуват време, движение и пространство.

Той не може изведнъж да си го представи по този начин и затова рисува в съзнанието си различни картини и образи. Така преминава от един екран на друг, като на компютър, докато не поправи своето възприятие.

Но терминологията си остава същата. Аз имам хиляда сменящи се екрана, като в «Windows», които се описват със същите думи, но картината се сменя през цялото време.

Отначало си представяш всеки термин като нещо материално, а след това все повече и повече по духовен начин.

Вместо «ръце», «нозе», «прекръдка отляво», «прегръдка отдясно», рош (глава), тох (торс) – ти започваш да си представяш свойства, които нямат материална форма.

Дори в материалния свят, квантовата физика открива, че няма «твърди» частици: електрони, протони, миони – всичко е размазано, това са някакви изчезващи електронни облаци, по – близки до понятието за свойства.

Но наименованията си остават същите, защото няма откъде да вземем други, освен от нашия свят.

Защо трябва да сме дотолкова педантични и да не променяме нито една дума? Защото думата, със своя материален клон обозначава висш духовен корен.

Ако променим думите, ще объркаме връзките между корени и клони. А това вече няма да е наука.

Представете си, че в химията променим наименованията на веществата, а след това ги смесим според дадена формула и направим реакция – в резултат ще получим съвсем друго вещество.

Затова запазваме същия език, но през цялото време се опитваме да приближим възприемането му към по – издигната, истинска духовна форма.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 12.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→