Въпрос: Как мога да отдавам на другите, ако съм длъжен да усещам техните желания като свои собствени? Получава се, че аз ще отдавам на самия себе си?

Отговор: Не, аз все пак ще ги усещам именно като свои, но разликата между мен и тях си остава. Остава ненавистта, а над ненавистта – аз строя мост на любовта! Вътре в мен съществува желание към себе си и против тях. Върху него има екран и отразена светлина, желание да напълня тях, а не себе си.

И когато аз  напълня тези желания ще бъде с намерението за отдаване. Усещането към себе си  и тях против себе си, а също и желанията им като свои, се превръщат в духовен парцуф на моята душа.

Всички желания, намиращи се извън мен, сега влизат в „тялото” на моята душа, тъй като ги напълвам, за да ги отдам. И само тях мога да напълня, защото сам аз участвам в това като напълващ, като глава – ”рош на парцуфа”! А цялото ми тяло са чуждите желания. Ако трябва да нарисувам духовния парцуф, то неговата глава това съм аз в оригинал, а тялото са желанията на всички останали хора.

А иначе кого трябва да напълвам, за да отдам – самият себе си?! Аз привличам светлината, за да отдам чрез себе си на всички тях, тоест аз съм главата, която решава така да направи. И когато ги напълвам, аз ставам спрямо тях като Твореца. Затова усещам  как вътре в това тяло на душата, в техните желания, които са станали мои, се проявява Творецът! Този Творец съм аз! Това означава, че аз се сливам с Твореца. Разбира се тези желания принадлежат на другите хора, а аз ги напълвам, значи аз ставам подобен на Твореца.

Така именно е устроен духовният парцуф: в главата са неговите мисли, неговите желания и желанията на другите и решенията как да постъпим, но в тялото са желанията на другите, които са станали собствени („обичай ближния като себе си”). Затова той усеща в това тяло сливането с Твореца и своя нов свят.

От урока по статията на Баал Сулам  „Даряването на Тора”, 27.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво се състои тази методика, която искате да предадете на целия свят?

Отговор: Това е методика, която ни обяснява как правилно да бъде организирано човешкото общество. Сега то е разбито и чувства необходимост да се съедини. Но няма методика, чрез която може да се постигне това съединение.

Всички разбират, че нашият егоизъм ни разрушава, няма къде да отидем и не са останали никакви методи. В крайна сметка през целия изминат път в нашата история сме разбрали, че нищо не можем да направим с човешката природа. Всички изследвания доказват, че ние сме съвършени егоисти и всеки мисли само за себе си. Така не можем да се придвижим далеч. Егото непрекъснато расте, но ние живеем в свят, където всички сме длъжни да бъдем взаимосвързани. Природата ни притиска като в менгеме, а ние се стремим към обратното – максимално да се отделим от нея.

И няма никаква възможност да балансираме тези две сили, противоположни една на друга: нашето его, което ни отделя и природната сила, която ни притиска и спира всички заедно като в затвор. Ние се оказваме в ситуация на хора ненавиждащи се един друг, но стоящи в една стая. Ситуацията става непоносима и непонятна, какво да правим по-нататък?!

Човечеството постепенно разкрива това. А от другата страна се разкрива науката Кабала – методика, която предлага да се разреши това противоречие и да го доведе до съвършенство.

Това е възможно само с помощта на висшата сила, която не се намира в плоскостта на нашата реалност. Ще ви се стори нереално, защото силата за поправка на нашето състояние не е от този свят, но ние можем да я разкрием и използваме, както други природни сили, които не са ни били известни, но сме ги усвоили и ги използваме!

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 28.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Творецът ни е създал с желание да се насладим, и напълването, което усещаме ( или вътре в него – егоистично, или в другите – заради отдаване) се нарича наш живот, или по – точно «книга на нашия живот», защото през цялото време се нуждае от обновяване.

Тази «книга» се обновява съгласно заложените в нас информационни данни (решимот) и, ако те се разкриват сами, по естествен начин, тогава се казва, че напредваме в живота « в своето време» (беито).

А, ако ние, сами събуждаме силата, която ускорява разкриването на нови събития (решимо) – това означава, че напредваме в живота, «ускорявайки времето» (ахишена).

Дали искаме да преуспеем в този свят или в духовното развитие – във всеки от случаите, трябва да ускорим разкриването на съответните събития (решимот).

Духовното развитие започва с това, че в нас се пробужда «точката в сърцето», духовното решимо.

И постепенно, благодарение на помощ свише, човек преминава от естественото развитие на това решимо, към това, че сам започва да ускорява развитието му, с помощта на външна сила – влиянието на обкръжението. Така, той преминава към пътя «ахишена», пътя на светлината.

Ние не отваряме «нова книга». Тя вече съществува и включва целия свят на Безкрайността – желание, напълнено безкрайно със светлина.

Но всичко зависи от скоростта, с която я «четем» – в каква степен разкриваме решимо на тази безкрайна реалност, която се нарича «книга».

А, аз ставам неин «автор», защото, за да я разкрия, трябва да «напиша» «разказа на живота» в своето сърце, т.е. на своите желания.

«Разказ» означава разкриване. И затова, аз искам обкръжаваща светлина, която да пробуди в мен следващото решимо, и сам се придвижвам към целта.

Затова, аз виждам всичко в светлината на развитието, а не като принудителни стъпки поради липсата на избор, през тъмнина.

Откъс от урока по статия от книгата «Шамати», 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

«Зоар», глава «Беаалотха», п.10: Действие означава жертвоприношение…

п.11: Когато свещенникът възнамерява да запали свещите долу и донася благовонната смес за прекадяване, в този час светят висшите свещи, т.е. сфирот, и се свързва всичко в едно, и радост и ликуване изпълват всички светове, както е казано: «маслото и благовонията радват сърцето»

Главната духовна работа е жертвоприношението. Думата «жертвоприношение» (курбан) означава «приближаване» (каров).

Ние вземаме своето желание да се насладим, измерваме го, проверяваме каква част от него можем да «принесем в жертва», тоест да го приближим до свойството отдаване като го «убиваме», освобождавайки го от предишната му егоистична форма, когато е било «животно», живеещо само заради себе си.

Искаме да го повдигнем на стъпало, където ще бъде използвано от човека – от животинско ниво да го повдигнем на човешко.

В този смисъл всички жертвоприношения от неживо (сол и вода), растително (зърнени храни) и животинско ниво (птици и животни), принасяни в Храма, тоест в поправената Малхут, са за съединяването на Малхут и Зеир Анпин.

Но, става дума за желанията вътре в човека, в техните всевъзможни форми, които ние от егоистични поправяме на отдаващи.

Затова ни се струва, че жертвоприношението е убиване, при което се лее кръв и вода – тежка, мръсна и жестока работа.

И наистина е така – поправянето на нашето егоистично желание е мръсна работа. Както е казано: «Ще дойде майката (Бина) и ще пречисти сина». Така и ние трябва да привлечем висшата светлина, за да извърши тази работа над нас.

И тогава, започва работата чрез силите Коен, Леви, Исраел: песнопения, тръбене на рог и запалване на свещите – сфирот, които ще засветят от Зеир Анпин в Малхут.

Не е необходимо човек сега да знае всички подробности на тази работа. Когато получи тези свойства, поправени от обкръжаващата светлина – ще види как работи всичко това.

Трябва само да наблюдаваме работата на Твореца! Той ще води заради нас тази война с Фараона – ние трябва само да пожелаем това да се случи…

Откъс от урока по книгата «Зоар», 16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→