Въпрос на ядрен физик: Ако посоката към светлината се счита за положителна, а насочеността към духовната тъмнина, в нощ – отрицателна, и от този този минус трябва да започнем да работим, за да преминем в плюс, то къде се намира духовната нула? Що за състояние е това?

Отговор: В духовното не съществува нула, не можем да си я представим.

Но съществува състояние, което се нарича клипат нога (Сияеща) – когато не съм способен да реша накъде да тръгна: в тази посока или в другата, заради себе си или за да отдавам.

Това междинно, неуравновесено състояние, се нарича нула.

Намирам се между две сили на природата, трета сила няма и затова състоянието е неустойчиво, изискващо от мен незабавно да направя избор.

Тоест, нулевото състояние съществува само в моето лично възприятие и само в този миг, когато в края на краищата трябва да реша какво да правя!

И аз съм длъжен да почувствам тази нула като пропаст.. – та нали в мен няма нито едното, нито другото.

Това е много хубаво състояние, защото когато усещам пълната нула, няма за какво да се захвана.

През останалото време се намирам или в отдаване (святост) и няма за какво да се вълнувам, или в егоистично желание (клипа, нечистота), чувствайки себе си съучастник на Фараона.

Едно от двете – или се наслаждавам на духовния живот, или на материалния.

А човек, достигащ клипат Нога, чувства, че в него няма никакви основания за избор: нито плюс, нито минус.

Изведнъж се оказвам на кръстопът и няма накъде да вървя. Това е абсолютно неопределено състояние.

Струвало ми се е право в средата на някаква тясна пролука и изведнъж тя се разтваря, и виждам пропаст пред себе си!

Но именно тук е входът към висшите измерения, ако искам да се захвана за Твореца и да реша, че нямам избор, длъжен съм да се повдигна на нивото на висшите енергии.

Сякаш влизаме в духовен вакуум и там разкриваме Твореца. И в този миг, когато си готов да пристъпиш там, Той излиза срещу тебе…

В квантовата физика подобно явление се нарича ефект на Казимир: ако два незаредени проводника се поставят на близко разстояние един до друг във вакуум, то от вакуума към тях започва да тече енергия, създавайки сила, привличаща ги един към друг.

Направи такъв физичен опит и ще получиш нагледно доказателство за съществуването на Твореца!

Откъс от вечерен урок по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: С какво спомена (решимо) за минало наслаждение ми помага, ако сега аз не съм в състояние да получа любимото си блюдо от Хазяина, а трябва да се огранича с по-малко?

Отговор: От гледна точка на егоизма въпросът е справедлив! Но ти правиш разчет не доколко можеш да напълниш стомаха си, а доколко можеш да насладиш Хазяина. Споменът от миналото ще ти позволи да не сгрешиш сега и да извършиш действие по отдаване.

Аз идвам на гости при Него и знам, че мога да приема само толкова наслаждение, колкото мога да Му отвърна. Направил съм всичко, което съм могъл, и съм си тръгнал.

Следващият път идвам вече по-слаб, познал наслаждението и сега искам това наслаждение! Та нали апетитът идва с яденето!

Светлината ме е направила слаб и вече искам това наслаждение да продължи. По-леко би било изобщо да не започвам, отколкото да започна и да се спра.

Тоест, когато идваш при Хазяина за втори път, ти вече не можеш да получиш същото наслаждение с цел отдаване. Затова си принуден да получиш по-малко, за да не се наслаждаваш, а да дадеш наслаждение.

И това наслаждение, което си получил по-рано, ти оценяваш съгласно силите, които имаш сега – за да не сгрешиш!

Тази разликата между впечатлението от светлината и от желанието (решимо де-итлабшут и решимо де авиют) ми позволява да получа максимално възможното, само с цел отдаване.

Аз получавам по-малко светлина (например светлина хая вместо светлина ехида), но получавам това наслаждение от факта, че макар и да имам по-малко сили, аз отдавам всичките възможни 100%.

От гледна точка на егоизма има разлика в наслаждението, а от гледна точка на отдаването – няма! Та нали силата на анти-егоистичния екран не зависи от мен.

Правя максимално възможното в моето състояние, а в такова отдаване всички са равни: и малките и големите.

Откъс от урока по статията “Въвеждане в науката кабала”, 23.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Обкръжение и учител са единствените фактори определящи бъдещето на човек. Във всеки миг той е длъжен да цени състоянието, в което се намира сякаш вече има всичко, от което се нуждае, и единствената ми отговорност е да се свърже с правилното обкръжение. А такова обкръжение е винаги някъде наблизо. Трябва само да съумем да го изберем. В това се състои нашият единствен свободен избор, тъй като всичко останало е следствие от това.

Затова не ми е нужно да се грижа за нищо, освен откъде да получавам „препитание”, с кого да съм във връзка, кой да ми влияе. Тоест не да мислим за себе си, а с какво обкръжение сме свързани. Ако човек иска да управлява своето развитие, живот и съдба, то той е длъжен да мисли само с кого е свързан.

Но не е характерно човек да мисли за това! Тъй като постоянно мислим за самите себе си: кой съм аз, какво ще се ми се случи и защо? В какво е смисълът на моя живот? Ние насочваме тези въпроси към себе си и те всички са правилни. Но как да им отговорим? С какво обвързваме тяхното разрешаване?

Кабалистите обясняват, че решението зависи само от обкръжението. И затова трябва да обърнем поглед на външните сили, които ни въздействат, тъй като тяхното влияние върху нас определя бъдещето ни.

Всъщност те не са външни, а по-скоро обхващат единна система от души, която е интегрална част от моето духовно тяло. Тук е станало разбиването на съсъдите и това трябва да поправим. Само тук можем да променим нещо, тъй като не сме способни да изменим другите си желания.

Това е все едно да се заровим в архив и да четем за стари, предрешени събития. Само на обкръжението аз мога някакси да повлияя. И е жалко да обръщаме внимание на нещо друго, освен на това.

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода на волята”, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво да прави човек, ако е избрал обкръжение за своето духовно придвижване, но чувства, че то не го придвижва?

Отговор: Сега действат две условия, при които вече не е важно в каква физическа група се намираме.

Условие 1 – че целият свят е длъжен сега да се поправи!

Условие 2 – по тази причина между нас се развива виртуална връзка и всеки има възможност да контактува през интернет, книги, телевизия, да дойде при нас на стаж, на конгрес, заедно с нас да вземе участие в различни акции, да бъде в нашите учебни центрове и т.н.

Това не са старите времена, когато човек живееше в своя ъгъл и можеше да се свързва само с хората, които непосредствено го заобикаляха. Сега можем да се свързваме с целия свят! Можем да се виждаме, слушаме, да си гостуваме – всичко зависи от нас!

Днес, когато целият свят трябва да се поправи, мястото и разстоянието са без значение. Всичко се решава от нашето желание да открием кои сме ние, на кого принадлежим и под чие влияние се намираме.

На всеки е дадена свобода на волята и всичко зависи само от човека. А ние сега строим такава виртуална система в интернет за изучаващите Кабала, че всеки да разполага с много тясна връзка!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако човек се намира на по – високо ниво от своето обкръжение, може ли той да му повлияе и да го поправи?

Отговор: Човек не може да се издигне над своето обкръжение! Той изцяло зависи от него! Дори, ако това са съвсем прости хора, а той е голям кабалист – те, все едно, ще му влияят.

Представи си, че вземеш едно прекрасно дърво, отрупано с плодове, изкорениш го и го засадиш в центъра на пустиня. Какво ще се случи с него?! Ще превърне ли то пустинята в цветуща градина?!

По същия начин, нашата душа зависи от обкръжението…

Целта на творението и групата, и моята лична работа, и Творецът се намират вътре, в тази единствена точка. Представи си, че целият твой живот зависи от една точка, която трябва да си изясниш. От това сега зависи – дали ще живееш или не! И така – във всеки миг.

Да речем, че ти не можеш да дишаш, ако не натиснеш тази точка – тогава оттам получаваш кислород. Ако не си я натиснал, не си се присъединил – няма кислород.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Трябва ли работата над намерението, да започва много преди урока за четене на Зоар?

Отговор: Аз бих казал, че над намерението трябва да се работи през цялото време. В нашият свят всичко е устроено така, че за много кратко време се намираме в контакт с групата и учението.

Хиляди хора от целият свят присъстват на уроците заедно с нас. Много слушат урока в синхронен превод. Има и такива, които трудно разбират дори и с превод, колкото и да е близко до езика.

Но това не е важно за духовното. По отношение на текста на Зоар, ние всички сме равни. Ние идваме на урок като на захранваща станция, за да се заредим, за да живеем с това през следващите часове.

Нашият свят е устроен така, че една трета от деня – спим, една трета – работим, една трета – изразходваме за разни глупости. И ни остава някакъв час, два, които откъсваме от съня и идваме за да учим.

Но пристъпвайки към ученето, трябва да разберем, че целият ни живот е устроен от Твореца специално. Ние не ходим на работа от безизходица.

И ако сме на урок за един час, това трябва да е достатъчно, така, че останалите 23 часа да се сливаме с целите, да се подготвяме за този час, когато ще отидем на урок.

Преди повече от 2000 години, в пустинята Наил е живял един човек, който се наричал Бар Би Йома (ученик за един ден). Той бил селянин. Работел в полето. Когато прекъсвала сезонната работа, можел да напусне дома си и да отиде до Йерусалим. След дългият път му оставал само един час за учене на Тора, а на сутринта тръгвал обратно към своята работа.

В негова чест и сега има обичай да се учим един път в годината всички. Тогава мъдреците казват, че неговото учене в един ден е равно на целогодишно обучение, защото през цялата година той се е стремил към това.

За това, ако 23 часа ние очакваме този един час от нашия урок, означава, че сме учили 24 часа. От тук може да се разбере, колко много желание е необходимо, за да се подготвим за този един час обучение. Всичко зависи от подготовката и през всички останали часове трябва да се готвим за урока по Зоар.

От урока по книгата Зоар, 23.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Зоар, глава „Шемот”, п.368: Раби Елеезер, по време на поста, молейки се казва: „Открито е за тебе, Творец Всесилен, че принасям жертва за Тебе, която разпалвам със слабостта на тялото си”.

Има голяма разлика – четем ли тези думи по молитвеника или нещо в нас става и ние чувстваме порива към Твореца с тези думи. Вътре в мене се образуват такива чувства, образуват се думи и фрази. Може дори да не знаем езика, сам не зная как се получава, но това в следствие на усилията, ги уподобява на светлината и ни съединява с нея.

Тази реакция на светлината и желанията произлиза от душата, разбира се от мозъка и мозъкът я предава на органите на речта – и произнасяме без да знаем от къде идват думите!

Такава трябва да е истинската молитва, която идва отвътре – от съединяване на светлина и желание, от дълбочината на творението, цялата Танта (пълното кли – таамим, некудот, тагин, отийот), докато дойде до речево изражение.

Разбира се, Раби Елеезер не е чел молитвата от молитвеник, а се е намирал в такова състояние, за което говори Творецът.

До разрушението на Втория храм, народът на Израел се е намирал във връзка с Твореца, в свойства на отдаване и любов, молитвата е идвала от сърцето. Там е и казано: „Какво е това молитва? Работа в сърцето!”.

Но мъдреците на Великото събрание (Антей Кнесет Агдала), знаейки за скорошното падение в егоизма, т.е. скриване на Твореца от всеки, са събрали за нас сборник от молитви – състояние, в което човек трябва да дойде. Те са го нарекли „Сидур” – ред от духовни състояния, до които трябва да се извисим.

Но доколкото ние не сме способни на това, по време на изгнанието – отсъствието на връзка със светлината, Твореца, когато висшата сила се скрива – ние механически четем думите от молитвеника и се опитваме да разберем какво означава духовното.

И само светлината при изучаване на Кабала ще извиси чувства, мисли, усещания, думи, фрази в нашата молитва, ще ни покаже как да работим със сърцето, а не с речевия апарат.

От урока по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Казано е, че Творецът, висшата светлина, е добър и милосърден. Откъде следва това?

Отговор: За да се разкрие доброто отношение на Твореца, трябва да се приложи усилие и след тежка работа над твоето поправяне, при тебе идва свойството отдаване (бина).

Но това не значи, че ти ще поплачеш и Твореца, като добра майка ще те съжали и ще направи нещо за тебе. Не, тук действа твърд закон: “спрямо усилията – възнаграждение”.

Ако ние пожелаем – то ще тръгнем по правилния път, а ако не – очакват ни световни ядрени войни – Трета и Четвърта.

Цялата наша програма за развитие зависи от това, доколко се колебаем между двата пътя: беито (естествено, в своето време) и ахишена (ускорявайки времето).

Доколкото съответстваме на програмата за развитие – ние подслаждаме своето състояние, а доколкото не – тя ни догонва с удари.

На практика, ние не разбираме, какво значи живот без страдания. Ние сме свикнали със страданията, болестите, тежката работа и не разбираме, какво значи да съществуваме в духовния свят, като ангел, когато всичко е хубаво, всичко е съвършено, всичко е в хармония.

Ние никога не сме опитали този вкус: “Опитайте и ще се убедите, колко добър е Творецът!”

И затова за нас живот, в който страдаме по-малко, отколкото обикновено – вече се нарича добър! Но нима това е добро, когато сме длъжни постоянно да работим и да се борим за своето съществуване.

Ние не знаем, какво значи да се намираме в духовното поле, вътре в съвършената светлина. Затова ни се струва, че ако са по-малко нещастията и има малко облекчение – това вече е милосърдие.

Но трябва да разберем, че в света действа неотменим закон: “Аз своето АВАЯ явление не съм променял”. На нас ни се налага да работим и да изпълним цялата своя програма – с добро или с лошо.

И това определяш само ти самият, без никакво снисхождение свише.

Това е идолопоклонство – да считаш, че Творецът се мени. Защото това не е вярно – Творецът не се мени, той е Абсолют. Той е съвършен, а съвършеното не може да се измени – нито за лошо, нито за добро.

Той е добър и твори добро за лошите и добрите – т.е. за тези, които искат да дойдат при Него! Не е важно, в какво състояние са те сега: лошо или добро – на тях им се разкрива, че Творецът е добър.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам “Мир по света”, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - No Comments→