Въпрос: Аз съм изучавал Тора, зная пет езика, слушам Вашите уроци и долу горе съм запознат с кабалистическите термини.

Когато учиш някакъв език и знаеш думите, то четеш разказа и го разбираш.

Но на урока по ТАС, аз чета откъс от текста и нищо не разбирам, независимо, че зная всички термини. Той ми се струва някакъв си китайски език. Защо?

Отговор: Този език ти си длъжен още да го изучаваш. Думата „език” произлиза от понятието „езиче на везни”, намиращо се по средата.

По мярата на онова, как ти ще постигаш духовните определения, по средата между доброто и злото, – ще строиш твоя език.

Това е средната линия, която човек е длъжен да построи в себе си. Тогава ще започне да разбира и усеща градациите на свойствата.

До като човек, не достигне духовното усещане, колкото и да учи – у него, почти нищо, не остава от изученото. Подобно на онова, да му обясняваш хиляди пъти вкуса на ястие, което той никога не е опитвал.

Та нали всички наши възприятия – това са вкусовете. Всички определения, съществуващи в ТАС, кабалистите „опитали”(таамим) от светлината, влязла в желанието (тох кли) с намерение да отдават, съгласно закона за подобието на свойствата.

Първото съкращение действа и не ни дава възможност да получим светлина, ако не сме му подобни. Без екран, без намерение да отдаваме, ние не можем да усещаме светлината.

За това, до като нямаме екран, ние не разбираме за какво става дума. Та нали всичко се постига чрез усещанията.

За това се казва: „Опитайте – и ще се убедите, колко е хубав Творецът!”. Аз съм длъжен да Го „опитам”. Та нали всичко това го постигам в мен.

И затова, това се явява проблем. Колкото ти да учиш тук, този език постоянно се изпарява.

Но от друга страна, той те подготвя за онова, да започнеш да усещаш. А когато в теб се появят усещанията, ти ще разбереш, за какво става въпрос.

Тогава няма да ти се налага да учиш. Изведнъж ти ще започнеш да разбираш, кое, как се нарича. На тебе няма да ти бъде вече необходимо да четеш за това в книгите. 

Усещайки някакво духовно явление, ти ще знаеш, как то се нарича. Откъде? Кой ще ме обучи? Никой.

Светлината, се облича в твоите желания, предава им своето впечатление по четирите стадия – таамим (вкус), – некудот (точката под буквите), – тагин (короните над буквите), – отие (буква), и строи в теб гематрията (числовото значение на буквите).

Тази гематрия се превръща в слово. Ти го „четеш” и изведнъж започваш да разбираш: Това желание се нарича „дърво”, а това – „слънце”. Ти знаеш, че това е така. Даже ако живееш някъде на кравя на света и не знаеш езика, ти ще започнеш да разбираш.

От урока ( Въвеждане в науката кабала) 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - No Comments→

Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва да се настроим така, че да усетим себе си в групата.

Защото тогава ние се намираме в подобие на свойствата със самата група кабалисти, която е написала книгата Зоар и можем по – лесно да разберем, какво желаят те да ни предадат.

Разбирането идва в резултат от въздействие на светлината. Светлината ни действа от връзката между душите на десетте кабалисти, които всички заедно са се намирали в напълно поправено състояние, т.е. в изцяло поправени връзки помежду си.

Затова, когато те са поправили връзките помежду си до такава степен, че в нито един от тях не е останало непоправено желание да се наслади, тогава разкрили помежду си висшата светлина наречена “Зоар” – светлина излизаща от Рош (глава) на Арих Анпин, светлината на Безкрайността.

И затова, ако се стараем да достигнем също такова отношение между нас, както при авторите на Книгата Зоар, то привличаме светлина от това състояние, което те са достигнали.

Тази светлина може също така да създаде връзка между нас, както е казано: “Правещият света във висшето, ще направи света в нас”. Именно това трябва да очакваме от четенето на Книгата Зоар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

В науката Кабала ние действаме като учени. Откриваме нов свят, поправяме се, в процеса на това поправяне се учим и през цялото време растем.

Затова, никой не може да знае съществуващата степен предварително, преди да я достигне. Няма нищо такова, че пред нас всичко е открито – и ние вървим.

Нищо не е разкрито! Винаги идваме към нещо, което миг преди това е било непонятно и скрито.Така се придвижваме.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→