”Бейт Шаар аКаванот”: Духовното поправяне наречено „гръб в гръб” е поправка на получаващите желания, скрита от светлината Хасадим, което ги лишава от силата да привличат светлината Хохма, от която те се нуждаят съгласно своята природа.

С какво могат да се успокоят получаващите желания, които искат да се напълнят със светлината Хохма и не разбират нищо повече? Какво да направим, за да не ни пречат в работата? Не можем да унищожим желанията. Можем само да поправим начина на използването им като измененим нашето намерение. В това произтича духовното поправяне, което се нарича ”гръб в гръб” или „от обратната страна”.

Аз съм длъжен да покажа на получаващите желания, че в мен има възможност само да отдавам! И тогава те веднага ме оставят, като че изчезват, съкращавайки се. Обаче когато започнем да получаваме с намерение за отдаване, тези желания мигновено се появяват и започват да желаят за собствена изгода. Затова при прехода от Катнут („малко състояние”), Хафец Хесед, към Гадлут („голямо състояние”) е необходимо да се запасим със сили да се съпротивим на своя егоизъм.

От урока по книгата ”Бейт Шаар аКаванот”, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има лично намерение в човека, има и групово намерение. Какво трябва да бъде груповото намерение по време на четене на книгата Зоар?

Отговор: Едно и също. Намерението на групата не може да бъде друго. Група е съвкупността от личности, която само усилва личното намерение на всеки човек.

Доколкото в моето намерение няма достатъчни сили, за да привлека светлината възвръщаща ни към източника, която ще ми разкрие всичко, което чета сега в Зоар, аз съм длъжен да се съединя с другите. Ако приятелите ми предаваха своите намерения и тези намерения се съединяваха в мен, в този момент щях да разкрия вътрешната същност на разказа, който се чете в книгата Зоар. На момента!

Целият проблем е в това, че те не желаят да обезпечат мен чрез своите намерения, както и аз не съм способен да им предам моите. Може би на думи е така, но в действителност това не ме вълнува толкова.

В това е цялата същност на обединението. Затова сам не мога нищо да разкрия, а във връзката с другите получавам тяхните намерения. В края на краищата ние не получаваме един от друг нищо друго освен намерения. Аз мога да се свържа с друг човек само в мрежата от намерения, когато съм готов да обезпеча всички с жизнена енергия, за да могат всички да заживеят в духовното. Мислейки по този начин, аз предавам намерението си на останалите. Съединявам се с другите в мрежата на един жив организъм, и тогава той започва да живее. Аз го оживявам. Тогава във всеки от моите другари има жизнена сила, защото в тях съществува възможност да предава по-нататък светлината.

Жизнената сила, светлината, се намира между нас. Ние можем да я разкрием според нашето намерение, отношението ни един към друг. Това е подобно на електромагнитно поле. Ти не можеш да го усетиш, ако в теб няма електрическа верига от проводници. Тогава вътре в тази верига, която се движи и върши работа в магнитното поле, започва да протича електрически ток. Металният проводник, преместен в магнитно поле провежда електрически ток и в него става движение на свободни електрони. Това са едни и същи явления.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Отначало се случи земетресение в Китай, след това падна самолет, а в последните два дни всички говорят само за вулканичното изригване в Исландия, закрил с облак вулканична пепел цяла Европа. Съществува усещане все едно се намираме на границата на глобална катастрофа?

Отговор: Цунамито, земетресението, изригването на вулкан са естествени природни явления. Но всичко, което се случва зависи от човека или по-точно от нашето подобие с Твореца. Тоест от равновесието ни с природата. Колкото по-егоистични ставаме, в толкова по-голяма степен нарушаваме равновесието на силите в света. Затова и усещаме лошото им въздействие в себе си и върху себе си.

Последствията от духовния дисбаланс, който създаваме е неизвестен. Нашата противоположност с природата, с Твореца, се разкрива на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко. Изригване може да се случи навсякъде. Ние живеем върху горящ вулкан! Цялата планета е огнено кълбо, покрито само с тънка земна кора, а вътре е пламтящ вулкан.

Тези явления са малък намек за това, че не се грижим за своя дом – Земята. Човекът трябва да приведе силите на природата в равновесие. Как да направим това ни разкрива науката Кабала.

Но все още не желаем да осъзнаем, че произтичащото се явява следствие на нашите свойства и зависи от нас. Ако нашият дисбаланс с природата се усили ще възникнат по-големи и по-сериозни проблеми.

От урока по статията на Баал Сулам “Свобода на волята”, 19.09.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Криза, глобализация - 10 коментара →

Въпрос: Какво означава закона: “Нищо не изчезва в духовното”? Означава ли, че колкото и ние да се отделяме от нечистите желания, клипотите, то те си остават с нас?

Отговор: Относно казаното, че няма изчезвания? Този закон означава, че всички изправяния направени от нас, се съхраняват и натрупват. Независимо, че изчезват от нашето зрение. Сякаш у мен, не остава нищо от онова, което съм направил вчера.

Аз съм изнесъл от съкровищницата пълно канче със злато, а са го взели от мен. Нищо не са ми оставили! Но казват: “Идвай отново и започвай пак”!

Но нищо не изчезва в духовното – за това аз ще разкрия, че всичко изнесено от мен, се натрупва на моята сметка. Нищо не изчезва – означава, че не изчезват изправените действия на отдаване.

Но защо трябва да се говори за това? – Защото на човек му се струва, че всичко постигнато пропада!

Вчера аз постигнах успех, бях на висота, чувствах привличаща ме сила, обичах другарите си, а днес аз съм опустошен, обезсилен. Но трябва да вярвам, че нищо няма да изчезне в духовното, всичко остава!

Тъй като, всичкият този свят, всичките ни успехи в него – всъщност, не съществуват, а само ми се представят на мен като съществуващи, за да мога аз да узная от противоположните свойства, какво е това отдаване и любов.

От урока от книга „”Бейт Шаар Каванот’’, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Авторите на Зоар написали тази книга за нашето поколение. Аз се намирам в самото начало на духовния път. Защо те така скрупульозно описват толкова високи стъпала? Какъв е смисълът в тези коментари за мен?

Отговор: Стъпалата и състоянията, които ни описват авторите на Зоар – това са състояния на света Ацилут, имащ отношение към всяко стъпало, даже най-малкото на което се намира човек, просто четейки тази книга и още нищо не разбирайки от нея.

Не е важно, за какво четем в книгата Зоар. Човек, за пръв път отварящ тази книга, може да чете за най-отдалечени от него системи на висшия свят.

Но главното е, че неговото желание го свързва с неговият висш корен. Понеже му е необходимо – да притегли от там светлина към се бе си, за да може тази светлина да го издигне към своя източник.

За това Баал Сулам, не се удовлетворил с една книга по Кабала, която човек може да чете няколко пъти, да я препрочита и пак да се връща към нея, а написал 2000 страници на Талмуда за десетте сфироти, за да изрази всичко необходимо за издигането ни във висшите корени. Но това, не означава, че аз съм длъжен да прочета всичките книги!

По-нататък свързан с текста, човек с това пробужда въздействието върху себе си и своите висши корени и за това си струва да четем който и да е текст, независимо от това дали го разбираме.

И за това, приготвяйки се за издаване книгата “Зоар за народа”, ние преподнасяме на човека цялата книга Зоар, очиствайки текста от някои части, свързани с изследвания и сравнения на източниците, понеже това интересува само изследователите, а не устремените към Твореца.

Преди всичко ние се грижим за това, хората да влязат в духовното, да разкрият висшия свят и да осъществят контакт с Твореца.

За това подготвяме книга Зоар в няколко по-леки варианта, достатъчни за влизане в духовното.

От урока по книга Зоар. 21.042010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→