Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 Comments →

Въпрос: Смята ли се за разпространение създаването на „Жив Журнал” и други подобни на него?

Отговор: Разпространяването в интернет се явява най-важния вид разпространение (на всички езици). На това може да се научи всеки – безплатно и достъпно е. Разбира се, трябва да се знае какви материали и в какъв вид да се поставят на различни места – във форуми, обществени, научни, семейни сайтове и пр. Трябва да се установи връзка с центъра за разпространение, за да бъде получено обяснение и задача. Необходимо е системно, заедно с другите, общувайки, всеки да изпълнява своята част от общото разпространение. По този начин вие се включвате в общото кли.

Целта на разпространението е:

– да даде на всеки участник от световната група ББ възможност да участва в общата работа и по такъв начин да се включи в общата душа (Адам), тоест да получава ОМ от общата душа. Ако не получава от нея, занимаващият се с Кабала няма да има достатъчно желание и сили да постигне целта, разкриването на Твореца.

– да даде възможност на всеки човек в света, на неговия роден език да научи „Какво е Кабала?” – като отговор на въпроса за смисъла на живота и постигането на този смисъл.

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката - No Comments→

Егоизмът, лежащ в основата на нашата природа, се явява причина за всичките ни страдания.

Но тъй като не могат да избягат от  природата, хората се опитват да ограничат неговото използване – да стигнат до споразумение, разбирайки, че в противен случай егоизмът ще ги доведе до сблъсък, до война.

Страните се опитват да подпишат помежду си някакви споразумения, знаейки, че ситуацията не може да бъде променена кардинално, може само да и се противостои с властта на силата.   

Но ако човек знаеше, че нашата природа може да се поправи, че злото в нас се разкрива специално за да го поправим, за да достигнем нещо велико и възвишено!

Че ние можем не просто да се спасим от неприятности, а да се издигнем над нивото на смъртта, до степента на вечният и съвършен живот!

Това знание ние се опитваме да направим достояние за  хората, и когато те започнат да го разбират, то ще донесе на всеки един огромно облекчение. 

Никой не знае колко време ще отнеме това, та нали нашето време се ускорява по експонентата, почти вертикално нагоре. Затова трябва да работим и да не се отчайваме, и в най-скоро време ще видим плодовете.   

Трябва да обясним на човека причината за произтичащото ( за нашето поправяне ), целта ( вечен и съвършен живот ) и пътя към нея, а също така как да го реализираме с помощта на светлината. 

И тогава на човек ще му се разкрие какво е истински живот. Да му се обясни, че истинския живот не е това, което той възприема сега в своите ограничени егоистични желания.   

Преходът от един парцуф в друг той възприема като смърт, като загуба на всичко.   

Но ако възприемаме света в желание за отдаване, то тази смяна няма да се усеща като загуба, защото ще усещаме общата система.

И ако човек загуби своят парцуф, остава да съществува в нея, влизайки в нов парцуф.

Ако поне в нещо присъединявам към своето желание други хора, аз вече усещам вечното течение в целия този процес, през който преминавам.  

Днес ние не усещаме тази вечност и за нас сега да загубим този свой парцуф, тези 10 сфирот, които си представяме като сегашният ни  живот – това за нас е всичко! Нали освен това ние нямаме нищо друго?! 

Аз не мисля, че е толкова трудно да се обясни. Та нали човек получава от това такава голяма печалба, че той ще иска да слуша – кой не мечтае за вечността, за съвършенство… 

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Мир в света” 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

“Изгнание” – това е състоянието, когато човек няма анти-егоистически екран, контакт със светлината и затова той не е способен да поправи себе си и да извърши действието жертвопринасяне.

Жертва – това е поправяне на желания. Всеки път човек е длъжен да взема част от своето желание от неживото, растителното и животинското , и да го издига до нивото на човека.

Но в изгнание той няма възможност да поправи никакви желания, той е изцяло лишен от духовни сили, докато към него не дойде обкръжаващата светлина и не го изведе от оттам.

Когато той излезе от изгнание и получи сили да устои на своите желания, да се издигне над тях и да работи заради отдаването – това ще означава, че той вече се намира или в пустинята (засега неговите желания са малки, както в пустинята), или на земята Израел (по – високи желания, работа на най висока ниво).

Мястото, в което човек се оказва, излизайки от изгнание, зависи само от големината на желанието, над което той може да се издигне, за да работи заради отдаването.

Същото това желание, което преди е било пустиня, след 40 години поправяне на отдаване заради отдаването, се превръща в желание, което се нарича земята на Израел – т. е. с него започва да се работи, получавайки заради отдаването.

А докато ние още нямаме сили за поправяне и се намираме “извън земята Израел” (земя, “арец” – от думата “рацон”, желание), извън силата да работим със своето желание заради отдаване, то ние само си представяме, какво е това правилна духовна работа. Това означава, че вместо жертвоприношение – в нас има молитва.

Вместо действителна работа със своите желания – ние можем само да молим да ни дадат сила да работим за истинско поправяне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Аз мога да поискам да се поправя към отдаване, само, ако получа в това поддръжка от обкръжението.

Та нали, това желание се проявява и действа само във връзката с другите, и от тях съм длъжен да получа помощ, която се нарича “взаимно поръчителство”.

В тази връзка, доколкото аз поддържам тях – те поддържат мене. Това е система! Колкото я активирам, толкова и ще получа от нея.

С това, че се пробуждам и искам да се включа в група и да се присъединя към нея, пробуждам и насрещното отношение към мен и ние осъществяваме правилните връзки, дори и сами да не знаем за това.

Това ми показва с каква връзка сме съединени – ние сме в мрежа.

И когато те ми предадат поръчителство по моя молба, това не е просто тяхно желание, а конкретна форма на нашата връзка. 

Сега се обръщам към тях с вече готови съсъди (кли), с готова система за връзка, състояща се от 613 (ТАРЯГ) елементи. Без да осъзнавам, аз пускам цялата тази система.

Получава се, че свързвайки се един с друг, ние оживяваме цялата система съществуваща между нас.

Поръчителството – това е много дълбоко понятие. Това означава, че животът и приведените в действие системи на връзки съществуват вътре. Ние трябва да ги извлечем от дълбочината и да започнем да ги ползваме.

А иначе, мога да крещя, че искам да съм свързан с останалите, но от къде да зная как да го направя?

Нима аз разбирам, как да се свържа с всеки и с всички? Но за сметка на това, че започвам да се пробуждам, те започват да ми действат, да ми предават формата на нашата връзка.

Те може и да не знаят затова, но това не е важно. Независимо от всичко, ние оживяваме тази система от връзки.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - No Comments→

МНЕНИЕ НА ДИРЕКТОРА (на израелското радио-телевизионно министерство М. Шкляр)

Ние станахме общество, което унищожава всички ценности – общество на разделените, по отделно, личности – където, в центъра, стои индивидуалността. Няма място за колективни ценности. Комерсиалната телевизия възпитава общество на низши, първични емоции, а такова общество няма бъдеще, няма право на съществуване.

Днес вече се усеща обратната реакция: все повече хора търсят смисъл в живота си и желаят, заедно с развлекателните програми, да видят телевизионни канали с допълнително, смислово съдържание.

Необходим е канал, който да бъде алтернатива на комерсиалната телевизия.

Възможно е, съдържанието на тези програми да не е подходящо за младежта, но ще се хареса на зрелите хора, над 40 г.

По такъв начин, в първия етап, е необходимо да се завоюва аудиторията над 40 годишна възраст, а в края на краищата и младежта ще започне да търси различни алтернативи.

Реплика: Г-н Генералният Директор., очевидно, не знае за 66-ти канал.Иначе би заменил, с него, своя 1-ви канал!

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Всичко се състои само от два компонента – желание и напълване.

Напълването, наричано в Кабала светлина, се намира, както наоколо, така и в нас, в неограничена степен. Ние се намираме в него, както в океан.

Промяната на възприятието ни – усещането на себе си и това което ни обкръжава – зависи от измененията на желанието ни.

То се модифицира под въздействието на светлината или в зависимост от усилията ни.

Желанието се нарича съсъд, а усещаното напълване – светлина. Светлината е постоянна.Променя се само желанието (съсъдът) и така се видоизменя усещането на тази постоянна светлина.

Кабала ни учи как да изменим желанието, за да почувстваме в него също и духовния свят: “своя свят ще видиш, докато си жив”. Това зависи само от създаването на още едно желание, в нас. Ако човек го създаде, усеща в него висшия свят. А дори и изчезването на желанието, чрез което чувства този свят, не влияе на новото желание и усещането на висшия свят – то остава във вътрешното му възприятие.

Но ако не е могъл да създаде това непознато желание, то парцуфът (духовната степен), от нашия свят, изчезва и вместо него възниква следващият, т.е. човек отново се “ражда”, чувствайки този свят.

Всяко усещане в желанието има свой срок на съществуване. После тази степен (парцуф), след като е отработила своето, изчезва и вместо нея се появява следващата степен, но на нивото на същия този свят, докато не създадем, в себе си, желание (парцуф) от висшия свят, т.е. желание за отдаване и любов.

Всички поколения, всъщност са парцуфим на нивото на нашия свят, в свойството на получаване и затова са ограничени в своето вътрешно възприятие и усещане.

Това е развитие в една плоскост, в която се връщаме на същото това ниво, в същия този свят, чрез всеки живот или кръгооборот. И по този начин виждаме нашата реалност в други образи , но на същото ниво на този свят.

Във висшия свят съществува усещането в свойството на отдаване. Това е усещане извън себе си, т.е. развитие нагоре. В този смисъл е и призивът: (“Ще видиш своя свят, докато си жив”)

От подготовката към урока по книгата “Шамати”, 25.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво представлява истинския духовен съсъд (кли)?

Отговор: Истинското «кли» – това е желание, готово за поправяне.

Длъжен съм напълно да си изясня какво мога да поправя в него, за да го насоча към отдаване, а това, което не мога да поправя, съм длъжен да съкратя.

Да предположим, че ми е дадено желание, изяснил съм си, че 20% от него мога да поправя за да отдавам, а 80% съм длъжен да съкратя и да направя от него «соф», край на працуфа.

Това ще означава, че съм поправил цялото това желание. Винаги има и такива желания и други – но аз съм длъжен да разбирам какво да правя с тях.

Но в мен могат да се пробуждат и желания, които не са ми понятни. Идващата до мен светлина може да не е достатъчна, за да освети всички желания, във всички подробности.

Затова в мен остават непрояснени желания, които се наричат «Хаш» и «Мал», «Нога».

Сякаш се намирам в мъгла и не трябва да се докосвам до частите на тези желания. Трябва само да ги оживявам, като клипот, за да поддържам в тях някакъв живот.

Длъжен съм да направя такива компромиси от безсилие и неспособност да ги поправя.

Затова за разлика от изяснените желания, които се наричат «корен», «душа», «тяло» – тези желания се наричат «одеяния» и «дворци», т.е. сякаш не са истински мои желания.

След това, в самият край на поправянето, това желание ще се превърне в истинско мое желание.

То ще се присъедени към това, което се нарича «мозък», «кости», «жили», и ще стане мой единен духовен съсъд, ще се окаже, че цялата реалност се намира вътре в мен самия.

А не както сега, когато ми се струва, че съществувам аз и външен за мен свят.

Из урока по книгата “Бейт Шаар Каванот”, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→