Статията на Баал Сулам „Свобода на волята” започва с думите: „На скрижалите на завета е изсечено” – чети не „изсечено” (харут), а ”свобода” (херут), което означава – „освободили се от ангела на смъртта”

Какво е нужно на човека в този свят, когато все още не усеща висшите духовни светове, а просто, както всяко животно, се грижи за своя живот? В този случай най-важният въпрос за него е въпросът за живота и смъртта.

Не случайно е написано, че свобода означава освобождение от ангела на смъртта. А науката Кабала е средството за достигане на вечността и това е принципно важното за всеки.

В края на краищата цялото човечество подсъзнателно крие от себе си проблема за смъртта – тя няма решение, но принизява всички нас на ниво нисши същества.

А всичко, с което се занимаваме в този свят (култура, образование, работа), е за да се скрие неизбежността на смъртта. Ние с всички средства се стремим да я отделим, да не мислим за нея, все едно не съществува.

Но ако този въпрос застава пред човека той усеща своето пълно безсилие, та нали против смъртта нищо не може да се направи.

Ние можем да се справим с всичко, да постигнем всичко, освен едно – да станем вечни!

Затова всичко, с което се занимава човечеството подсъзнателно произлиза от тази мисъл. Ние сами не разбираме доколко по-различно бихме гледали на живота, ако не сме смъртни.

Цялото ни отношение към нашето съществуване, към реалността, към другите хора, към самите нас би било съвършено различно…

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода  на волята”, 15.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Ако по времето на Първия и Втория Храм целият народ е бил в духовно постижение, не е ли могло да се премине през разбиване само в духовното, без материалното му въплъщение, и веднага да се постигне Третия Храм?

Отговор: Цялото слизане и издигане на душите трябва да се отрази и на най – низшето неживо ниво – в нашия свят.

До самия край на поправянето, то трябва да премине през всички слоеве на желанието за наслаждение, в цялата негова дълбочина, завършвайки в материалния свят.

Затова, нямаме никаква възможност да избегнем събитията, които се случват в този свят – тоест в нашето егоистично желание, което усещаме като «този свят».

Ние винаги ще ги усещаме като следствие от нашите големи или по – малки успехи в духовния свят, от нашите отношения с Твореца.

Невъзможно е да се раздели онова, което става в духовния, от това в материалния свят – то е едно и също.

Има едно и също желание, в цялата дълбочина – от този свят, до света на Безкрайността, само че, то е с различен авиют (грубост) на пластовете.

И човекът долу, със своята молитва (МАН), издигаща се в Безкрайността, определя цялата светлина, спускаща се от самия връх, по всички нива на желанието, през всички светове до неговата степен, а след това и по- надолу.

Защото, намирайки се някъде по средата на духовната стълба, ти включваш в своя МАН целия авиют на желанието, намиращо се по –долу, под теб.

И тогава светлината, идваща в отговор на тази молитва, преминава през теб и се разпространява по – нататък, надолу, до самия край!

Затова, всеки човек влияе на плътността на Малхут в света на Безкрайността.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 15.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→