Зоар, глава Шемат, п.40: Ние отваряме очи и виждаме: колелата на свята колесница се отправят в своя път.

И звуците на песните са сладки за слуха, Бина, прекрасни за сърцето, Малхут, повдигат се и се отпускат и се разнасят и не си отиват…

А Хохма се постига само с движение към линиите, от една към друга, в три точки  – холам, шурук, хирик.

И тогава се раздават различни песни, свистене хохма, в ушите (ознаим), в Бина, главно благодарение на средната линия, Тиферет, наречен „звучене”. А от нея се предава Малхут.

Въпрос: Пеенето е високо духовно действие, извикващо свистене Хохма в „ушите”, то е в света хасадим, Бина. Как това е свързано с нашата музика?

Отговор: На мене много ми харесват песните, които пишат моите ученици, Мати Мар и Аркадий Духин.

Те се раждат от впечатлението на човек, който се намира в духовен път и се стреми към духовното, и не е важно, че той още не е достигнал високи степени.

Баал Сулам пише, че дори простият човек може интуитивно да дава правилни названия и да свързва материалните клони с техните духовни корени.

Когато някакъв човек видял Маслинена гора, помислил, че тя е добра за правене на масло. Нарекъл я Маслинена гора. А ние приемаме това название като свято.

Духовният корен въздейства на своите клони и те така „говорят” от корена, без да знаят защо – това става от само себе си.

Затова, при изучаването на Кабала, дори да не се намираме на висотата на съвършеното духовно усещане и постижение, и да не е постигната истинската природа на звуците и дълбокия смисъл на думите, се създават правилни произведения.

В тях има дълбочина и дълбоко впечатление – много повече от това, което човек създава от своята връзка с Източника вече носи вътрешна, духовна искра.

Откъс от урока по книгата Зоар, 12.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →