На острието на стрелката на везните.

Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.

И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.

Именно  средната линия изразява нашата мярка  за подобие на светлината.

Това  е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду  си свойството на светлината.

И в  дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да ” засияе тъмнината  като светлина” – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!

Затова  даже “самоотмяната”, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и връзка помежду си.

Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.

Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от  Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.

Това  е като балансиране вертикалната стрелка на везните.  “Везни” (мознаим) произлизат от думата “ухо” (озен), слух, Бина.

Аз съм  задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.

А ако  аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010