Въпрос: След преминалия Песах се чувствам ужасно от осъзнаване на злото. Как да се справя с това? Какво да правя?

Отговор: Ние сме длъжни да опознаем своята природа. Човек е поработил през празниците, приложил е усилия в стремежа си да разкрие Твореца в себе си, да излезе от егоизма и сега му се разкрива част от големия егоизъм – за това се чувства безсилен, уморен, липсва интерес към висшето… Какво да се прави?

Да се радва – за това, че му се е разкрило злото и може „да скърца със зъби”, да се обърне към групата, към ученето, към Твореца, – когато няма нито сили, нито желания, когато очите се затварят, мозъкът не работи, всички чувства са затъмнени – точно сега!

Това е прекрасно! Именно това е състоянието, в което трябва да бъде „работника на Твореца”. Точно тогава може да се помоли за милост свише.

Това не означава да плачеш и да умоляваш Твореца, за да те съжали. Това няма да помогне! Ние се намираме в система, в която всичко е стриктно премерено – мислите, усещанията, силата и слабостта, които ни трябват в даден момент.

Длъжни сме да съберем всичко в едно и да разберем, че за това ожесточение на сърцето е казано: „Аз ожесточих неговото сърце!”.

Творецът ни хваща за ръка, приближава ни до Фараона и ни показва колко е ожесточил сърцето ни. Сега изборът е наш. С кого сме ние – с Моше(точката в сърцето) или с Фараона(сърце)? Ако стенем: „Аз съм уморен, повече не мога, всичко ми дотегна…”, тогава сме под властта на Фараона, негови роби сме.

Ако все пак хванем Твореца за ръката, Той ни предлага: „Да отидем до Фараона”. Това означава, че Творецът е до нас и сме задължени да го разпознаем. Тогава ще имаме сила да се противопоставим на Фараона.

Постарай се да се хванеш за Твореца! Опитай! Ще видиш колко близо е Той до тебе! Казано е: „Творецът е близък до разбитото сърце!”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →