Ние започваме днес да разпространяваме науката кабала сред масите, за да разберат хората, че трябва да следват личността, с други думи,Твореца.

До сега ние извършвахме разпространение за отделни хора –  само за тези, които имат точка в сърцето. Ние се обръщахме към тези, в които се е пробудило духовното желание. Те са почувствали вътрешен призив и са дошли при нас, попълвайки групите и образувайки нови. Ако точката в сърцето на човек се е проявила в някаква степен, то той е с нас.

Доколкото виждам и чувствам, днес тези точки в сърцата са вече милиони. Например, при последното ми посещение в Торонто, срещайки случайни хора, виждах, че те не само знаят за нас, но и гледат нашия телевизионен канал в интернет.

Това, обаче, все още са единици, а не маси. Масите на земята са няколко милиарда. Как да се обърнем към тях? Ние можем да се обърнем към тяхната „утроба”, към тяхното материално желание. Не бива да им се разказва за Твореца и високата цел.

– Творецът? – ще кажат те – Много добре, дайте Го насам.

Такова е желанието на човек и другояче той просто не разбира. И затова с масите говорим за глобалната криза, за възпитанието и здравеопазването, за екологията, за причините за катастрофите, за това, защо светът стана толкова непредсказуем, за това, какво ще се случи утре. Ние се обръщаме към техните желания, изискващи увереност и напълване.

При това говорим не за науката кабала, а за системата, подхода, методиката, която може да ни спаси. В какво се състои тя? В обединение, което довежда хората до съответствие с природата.

За нас природата и Твореца са едно и също, но масите не желаят да знаят това. За тях всичко възвишено е мистика, трябва им рационален подход. Природата е глобална и интегрална, казваме ние и има програма. Тя ни е развивала досега и продължава да ни развива напред. В каква посока? Тя ни води към това ние също да станем глобални и интегрални, като нея.

Какво трябва да правим? Само едно – да се обединяваме. Ние сме длъжни да се обединим, цялото човечество трябва да стане едно цяло. Да започнем да действаме, нека започнем да се сплотяваме, нека започнем да се сливаме в едно.

Тук ние достигаме момента, за който говори Баал Сулам, описвайки възгледите на Маркс и неудачите на социализма в Росия. Започвайки да се обединяваме, ние ще почувстваме, че за реализацията на замисъла не ни достига вътрешна, същностната сила на природата – висшата сила. И тогава ние ще поискаме тя да ни разкрие нашето единство, което не сме в състояние да достигнем сами.

Засега ние говорим на масите за кабала, без да употребяваме тази дума, ограничавайки се с научния подход и обяснение на текущата ситуация в света. Ние говорим за причините и следствията на ставащото, за да подготвим отрано лекарството за болестта. Това е първата „доза”, първото средство от комплексното лечение, което в началния етап ще позволи на хората да разберат какво ги чака. Благодарение на това те ще започнот да напредват, придобивайки с всяка крачка друго разбиране и друго чувство.

Ние доближаваме човека към целта поетапно – защото за това той трябва да скъса с предишното състояние. А това не е просто.

От урока по статията “Свободата на волята”, 08.04.2011

[40107]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Ако не виждам величието на другарите, откъде да черпя сили?

Отговор: Преди всичко, човек е длъжен да си изготви стегнат дневен ред и да не си позволява нито един ден без урок. Три часа, или два часа, или поне час – в зависимост от обстоятелствата – но непременно. По този начин той вече действа по график, независимо дали го иска или не.

Освен това, обезателно трябва да се участва в разпространението. Това също помага да станеш част от системата и да се удържаш в нея. Ако човек не е свързан нито с обучението, нито с разпространението, той е духовно мъртъв. Излизането от системата причинява непоправима загуба. Оттук можеш да разбереш цялата сериозност на ситуацията.

Необходимо е да имаш стриктно разписание – иначе увисваш неизвестно къде и не е ясно кога ще се събудиш.

И разбира се, необходимо е колкото се може по-здраво да се привържеш към групата, да поемаш ангажименти заедно с другарите, да участваш в определени, подготвени от по-рано мероприятия, като в никакъв случай не нарушаваш поетите ангажименти.

Като краен резултат животът ти е изграден и ти вървиш напред, в съответствие с „механичния” график, който спазваш, като неотменен закон, като армейски устав. Това се нарича, – нежива основа, от която можеш да прорастнеш.

Как? Ти търсиш възможности да добавиш намерение, чувство, вътрешно усилие. Това също зависи от твоята взаимовръзка с другарите и съвместните действия.

Въобще, във всяко действие трябва да се залага тази връзка. Мнозина седят зад екраните на компютрите и не чувстват другите. Те се учат, просто за да се учат, а след това разказват, колко много са допринесли за разпространението. Всъщност, за това не знае никой, но даже ако приноса действително е велик, човек въпреки това е изключен от въздействието на групата и неговите усилия носят твърде малко полза.

И затова първия ни въпрос към човека е: доколко той може да удържа връзкат с другите? Нека да е виртуално – няма значение, но връзката е необходима. И тогава чрез тези свързващи нишки нека човек намери за себе си пътя към обединението и участието.

Не е възможно по друг начин. Ежедневното разпространение, ежедневното обучение и връзката с някоя от групите – това е задължителен набор, без който не виждам човек да има какъвто и да било шанс.

От урока по статията Рабаш, 15.04.2011

[40799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Кабала е наука за подобието на човека с Твореца. Във всичко! В хармонията с Него, във вечността и съвършенството. При това, земното ни съществуване не ни пречи да усетим такова „неземно“ състояние.

Нашето потребление също така трябва да бъде в хармония с природата – т.е. трябва да консумираме толкова, колкото е нужно, за да съществуваме. При това, независимо от населението на земята, ще обновяваме природата в спокоен, хармоничен цикъл.

Препоръчвам ви филма „История на вещите“ в 3 части: I част, II част, III част.

Но причината не е в неправилната консумация и не е в самия егоизъм, а в това, че егоистичната ни природа е създадена нарочно такава, за нашето поправяне, както е казано: „Аз създадох егоизма и създадох Тора (светлината, която предизвикваме при изучаване на кабала) за неговото поправяне“.

Човечеството не разбира капана, който Творецът ни е подготвил – егоизмът е създаден специално и само в човека, за да пожелаем да го поправим, за да станем подобни на Твореца – точно това е целта, а останалото са само причини!

Предлаганите решения няма да помогнат да установим здрав живот, защото егоизмът ни се изменя и няма да ни позволи да изменим каквото и да е. Докато не го поставим за поправяне под висшата светлина, която го е създала.

[41032]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

„Коментар на Пасхалната Агада” от Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): „През тази година – тук, през следващата година – свободни хора”. Ние изпълняваме тази заповед при вкусването на маца, както са правели нашите бащи в Египет, възнамерявайки по този начин да пробудят спасението, което безусловно ни очаква в бъдеще.

С това показваме своята увереност, че непременно ще излезем на свобода – ще се освободим от чуждата власт на своето его, което преднамерено ни угнетява. Когато поискаме да излезем от нея и сме готови да се издигнем над егоизма, тогава ще се освободим от него.

Фараонът затруднява нашето сърце, сякаш добавя тежест върху щангата, с която човек прави физически упражнения. Всеки път се налага да повдигаме все по-голяма тежест и все повече пъти, за да постигнем някакъв резултат. Фараонът се нарича „помощ, стояща срещу Него” – срещу Твореца. Творецът нарочно настройва жестокия Фараон против нас, за да бъдем принудени да се обединим срещу него.

А при нас обединението не се получава, независимо от всичките ни поредни опити. Колкото повече усилия полагаме, толкова по-силен става Фараонът и само ни добавя товар. И ни се струва, че отслабваме и губим сили по пътя, но това не е така. Напротив, ставаме все по-силни – просто работата става все по-тежка: и по количество, и по качество.

Но ако не я отхвърляме и продължим по този път, то постепенно изграждаме за себе си обкръжение и ставаме готови за излизането от Египет. Всичко зависи от нашата подготовка.

Силите ни трябва да нараснат до такава степен, че при Фараона да не остане повече товар, който да добави, за да затрудни нашето сърце! И тогава ще се освободим от Египет.

Не знаем предварително кога най-накрая ще дойде състоянието, при което силата на нашето единство и стремежът да се обединим ще стане по-голяма от тежката ръка на Фараона и той няма да има какво да добави. Обратно, колкото повече напредваме, толкова повече за нас се сгъстява тъмнината, започваме да строим „бедните градове”, които не ни донасят никакво напълване, и стенем от тази тежка работа.

Тоест ние преминаваме през тежки състояния, а в края и през „10-те наказания”, и през черната египетска тъмнина, и през всевъзможни проблеми, които трябва да преодолеем, заради създаването на връзката помежду ни. Колкото и тежко да ни е било това, колкото и разделени да сме се чувствали, ако се съединим, ще се откъснем  нагоре от своята природа.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Трябва ли да се накарам да се обединявам с другарите си ако нямам желание за това?

Отговор: Разбира се, че трябва да се накарам. Как, тогава, ще разкрием Фараона, ако не проявим своето желание да се освободим от него?

Ако аз не оказвам натиск върху себе си, за да се обединя с другите, значи не показвам желанието си да изляза от егоизма. Излиза, че ми е добре и в Египет – тоест аз напредвам по пътя на страданията /беито/, а не „ускорявам времето” /ахишена/.

„Да ускориш времето” значи да положиш усилия свръх желанието си, тоест против него. Аз нямам никакво желание да се съединявам с другите, никакво желание да отменям себе си, никаква необходимост от Твореца – аз просто искам за себе си добър живот. Но да открия духовния свят, както си го представям – също е примамливо, за да се издигна над целия този свят и да витая между ангелите.

Разбира се, аз още не си представям, че духовното е принизяване на себе си и съединение с другите. И ако аз си оставам в своето обичайно „човешко” желание – идвам да се уча, занимавам се с разпространение, но не те притискам, за да се съединяваш с останалите и да се отмениш по отношение на другарите, тогава не извършвам духовна работа. Това не се нарича напредване за сметка на „ускоряване на времето” /ахишена/.

Аз мога да свърша хиляди неща в групата, всеки ден да присъствам на урока, да разпространявам, красиво да говоря – но всичко това още не означава, че духовно напредвам, изучавам кабала и вървя по пътя на светлината /ахишена/.

Само когато аз против своето желание оказвам натиск върху себе си и се заставям да се съединя с групата, за да може поне в някаква форма да се обединя с всички в едно сърце, и дори искуствено, с някакви вътрешни мисли и желания да бъда заедно с останалите – то всичките тези усилия се наричат „ахишена” и вътрешна работа. А всичко останало – не.

Затова има хора, които вече години учат в групата, но не са направили нито една крачка напред. А ако човек започва да прави такива крачки напред, полагайки вътрешни усилия, за да се съедини с другите във вътрешните им желания, много бързо достига изхода от Египет. Главното е да се вкопчиш в тази точка и да и въздействаш.

Няколко такива добри удара в една точка – и излизаме.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 14.04.2011

[40705]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес “We!”, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Защо в религията няма духовна ценност, а само традиции и обичаи?

Отговор: В Древен Вавилон неголяма група жители, ръководима от Авраам, се отделила от останалото население и образувала първата кабалистична група. Всички останали, които не поискали да се присъединят към тях се разселили на различни континенти.

Авраам е бил известен вавилонски жрец. Той се покланял на създадени от него дървени и каменни изваяния и продавал тези божества, докато не установил, че хората са станали глобално свързани в своя егоизъм, дотолкова, че престанали да се разбират един друг. Това, всъщност, е вавилонското смесване на езиците.

Авраам търсел отговор на това ново състояние на обществото и разкрил плана на Природата, в това, че нейната единна сила води всичко към пълно обединение и подобие на Себе си. Така той постигнал методиката на обединението – как може да се преодолее егоизма – с помощта на същата тази единна сила, Светлината. Групата, която го последвала, се нарекла кабалистична група – от думата кабала /получаване/, тоест овладяване на новото свойство на природата – свойството на отдаване и любов, което означава разкриване на Твореца.

Как се разкрива Твореца? – С помощта на обединението! Затова изведеното от Авраам правило, общият закон на природата гласи:”Възлюби ближния, като самия себе си”. Това е главното правило на Тора. Тора идва от думата Ораа – инструкция за поправянето на човека.

Тези, които във Вавилон са приели това правило, както и тези от човечеството, които го приемат днес, се обединяват. А който не поискал да го приеме, все още не разбирайки, че това е план за развиване на човечеството, продължили обикновенния живот, защото в духовния живот е невъзможно насилствено да се променяш – това трябва да произлиза от желанието на самия човек. Ако човек не иска, не можеш да го задължиш – всичко зависи от желанието на сърцето.

В резултат на това човечеството се разделило: част последвала методиката на Авраам и се отделила от онези, които се заели с „издигането на Вавилонската кула” – чрез по-нататъшно развитие на егоизма си. Издигайки егоизма си до небето, хората дотолкова започнали да се ненавиждат, че престанали да разбират своя език, както е казано, „и се смесили езиците им”.

Този егоизъм ние виждаме в света и днес. Огромен като планина, той ни изключва един от друг и предизвиква взаимна ненавист. Ние се наслаждаваме на своето превъзходство над ближния – колкото е той по-ниско, толкова ми е по-добре на мен, толкова повече печеля. И никой никого не разбира – само себе си.

Авраам също започнал с това. Преуспяващ свещеннослужител на вавилонския култ, той използвал егоизма по най-жесток начин, докато не разбрал, че порастването на егоизма и отчуждаването между хората си имат обяснение. Това се случва, за да задължи човечеството – чрез добро или зло – да достигне единството, съществуващо в цялата природа. Именно това значи, че Творецът му се е открил.

Както пише великият философ и кабалист на 12 век РАМБАМ, Авраам увлича след себе си хиляди хора и преследван от цар Нимрод, напуснал Вавилон, буквално спасявайки се от смърт. Тази група започнала да живее по духовния закон на любов към ближния, като едно семейство.

Те се развивали духовно, докато в тях не се появило следващото ниво на егоизъм. Падението в него се нарича „египетско изгнание”. Те го преодоляли и се повдигнали на духовно стъпало, наречено получаване на Тора /Светлина, Висша сила на Природата, Творец/. Така им се разкрила науката за общия строеж и план на природата – кабала, в пълен и съвършен вид.

При кое условие? – Намирайки се в подножието на планината Синай, което в превод означава планината на Ненавистта, те трябва да се обединят, да станат като един човек с едно сърце, тоест да достигнат обединение при пълно поръчителство помежду си.

Успели да го направят,- и в резултат на огромна работа, наречена „четиридесетгодишно блуждаене в пустинята”, те достигнали отначало стъпалото Бина, и „влезли в земята на Израел”- разкриването на Твореца. “Исра – ел” означава „право към Твореца”: съединявайки своите желания за любов и отдаване, хората разкриват в тази връзка висшата сила.

Те построили помежду си общо желание за отдаване и любов, което се нарича Храм, място на разкриване на това висше свойство, Твореца, – но не успели да се задържат на това ниво, защото егоизмът им постоянно нараствал. Духовното им ниво паднало /разрушаване на първия Храм/, от стъпалото Хохма, до нивото на 2 – рия Храм, стъпалото Бина.

Във времената на Раби Акива егоизмът отново нахлул в отношенията между нас. Раби Акива учил своите 24000 ученици:”Възлюби ближния си, като себе си – главното правило на Тора. Друго освен това не съществува!” – Но те се провалили в безпричинна ненавист и духовното обединение на ниво Бина се разбило. С това падане в егоизма те напълно изгубили усещането за висшия свят/състояние/, Твореца. От тогава се изчислява изгнанието /галут/ – не от физическо място, а от духовно. Останали външните действия, обичаи, но не вътрешното поправяне на сърцето: няма ли любов към ближния, няма поправяне на желанията.

Във всеки от нас има 613 желания, поправянето на които от ненавист в любов към ближния се наричат извършването на заповед. Така е написано в книгата Зоар и другите източници. Изпълнението на 613 заповеди означава, че човек е поправил общото желание на душата си и тя се напълва със светлината на Безкрайността.

Затова ние искаме да се обединим, за да поправим желанията, намиращи се в точката на сърцето ни, в капката духовно семе, в душата, – на любов към ближния. За това ни е необходима Тора: не текст, написан на пергамент и намиращ се в синагога, а светлина връщаща ни към доброто.

Идвайки в групата, ние започваме да разкриваме във връзката помежду си ненавистта си един към друг. Така се проявява условие, за което е казано:” Аз създадох злото начало”. Тогава ние се нуждаем от висшата поправяща сила, която се нарича Тора:”И създадох Тора за неговото поправяне.”.

Хората, поправящи своя егоизъм от ненавист към ближния на любов към него, се наричат „изучаващи Тора и изпълняващи я”, защото Тора се нарича светлината, възвръщаща към Източника.

А който просто чете книга – няма лошо, но само по време на изгнанието. 2000 години сме били длъжни да съществуваме откъснати от науката кабала, за да се обединим с онези вавилонци, които са се пръснали по всички континенти. Ние се смесихме с всички народи, с целия Вавилон и днес се връщаме към него.

Днес целият свят е кръгъл – ние все едно се намираме в едно място. Отново се проявява взаимната ненавист: ужасни отношения, крайна зависимост. Но сега няма как да тръгнем и сме длъжни да реализираме поправянето тук и сега!

А тези, които се молят и изпълняват различни външни действия, спазват обичаи, те не поправят желанията си на любов към ближния. За съжаление точно те ненавиждат другите и техния егоизъм расте именно от това, защото им се струва, че се занимават със свети неща. Нищо не може да се направи – това е резултат от изгнанието. Ще се надяваме, че и те ще достигнат до разбиране.

От 3-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39846]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Защо пътят към любовта е толкова труден и объркан?

Отговор: Обърканите сме ние.

В мен царува егоистично желание и всичко, което чувствам и мисля го чувствам и мисля в него- заради собствената изгода.

Представи си, че се въплътяваш в някой друг и започваш да разсъждаваш като него. Едва преди сто години хората са достигнали до разбирането на подобни неща.Неслучайно този период се олицетворява от Фройд и Айнщайн, които не само паралелно са правили епохални разкрития, но и са поддържали приятелски отношения.

След стотици хиляди години развитие, едва столетие назад великите умове на човечеството са изобретили най-после психоанализата- с други думи са пристъпили към вътрешния анализ на човека на материалното ниво. Едва тогава започва изследване на човешкото възприемане:”Аз и заобикалящият свят, аз и ближния”.

Това не е лесно.Огромен срок е бил необходим, за да се приближим поне към животинската душа на човека.Какво да говорим за духовното.Цялата работа е в това,че не можем, не искаме да се въплътим в другите.Обществото е длъжно да се погрижи всеки да направи това, да пробва, да започне да си изяснява как изглежда в очите на ближния си и какво иска този ближен.

Това е много трудно, а става въпрос за психологически упражнения в плоскостта на нашия свят, които още не се отнасят към духовното. Искаш повече? Заповядай. Организирай си обкръжение, което ще започне, в крайна сметка, да ти въздейства.

Пътят е дълъг именно поради това, че никой не ти въздейства. А без въздействие няма напредване. Откъде човек ще вземе духовните детайли на възприятието? Само от обкръжението.

От урока по статията на Рабаш, 13.04.2011

[40585]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вече Ви питаха на лекцията в Ню-Йорк дали кабала може да се изучава от всички или само от обрязани евреи? Отговора Ви тогава предизвика раздразнението на част от присъстващите. Моля да го прокоментирате.

Отговор: Кабала се нарича “Пнимиют Тора” (вътрешна Тора) и “Тора-Емет” (истинската Тора), защото говори за истинското изпълняване на заповедите – поправянето на 613 егоистични желания на човека, а не за тяхното формално (не поправяйки eгоизма си) физическо изпълнение.

С това изискванията на кабала към човека се отличават от изискванията на религиите към човека, както е казано:”Мнението на Тора е обратно на мнението на еснафите.”

А Тора изисква поправянето на всички наши желания от егоистично използване към любов към ближния. И затова говори за обрязване на сърцето, където под сърце се подразбират всички наши желания, както е казано в Тора:

– “И ти ще обрежеш крайната плът на сърцето”. (Дварим 10:15).

– “И Богът Всевишен твой ще обреже твоето сърце”. (Дварим 30:6).

Може ли необрязаният да изучава кабала? – Разбира се, че не! Забранено означава невъзможно. Защото да изучаваш означава не просто да четеш, а да постигнеш висшия свят, за който говори кабала. А той се разкрива на човека само след обрязване на крайната му плът.

Какво е това? Нашата душа се състои от 10 сфирот или от 613 желания. Но често ги групират в 320. От 320 желания 1/10 част ние не можем да поправим сами и затова тези 32 желания е забранено да се използват при разкриването на висшия свят. На иврит числото 32 се обозначава от буквите ЛБ /ламед-бет/, което се чете като една дума „сърце” /лев/. И затова е казано да се обреже „сърцето”.

[40836]

Ясно е, че не става дума за операция на сърцето. Но защо мъжкия детероден орган заменя сърцето?- Защото връзката между духовните обекти се извършва чрез обрязването на малхут, крайната плът на желанието и съединението със сфира есод, която в тялото на човека се символизира с поправения за раждане и развитие на следващото духовно състояние мъжки орган на зачатието.

За съжаление не е просто да се обясни това за една лекция. Но кабала не претендира за простота – тя претендира за истина!

[40836]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Заповеди - No Comments→

В нашия свят ние умеем само да получаваме. И затова без науката кабала светът би се самоунищожил.

Ако не съществуваше представата за Твореца и творението, взето от кабала, ако нямаше възможност да привлечем висшата светлина – силата, която ни поправя, ако пред нас стоеше само този свят, само Земята, въртяща се в космическото пространство и ние на повърхността й, движени от своята природа, тогава в близките десетилетия  бихме унищожили живота тук.

Това се подтвърждава от научните изследвания, на които, безусловно може да се вярва. Ресурсите на Земята са ограничени и ако ги изконсумираме бихме умрели от глад.

В нашия свят няма решение на този процес. Водени сме преднамерено до необратимо състояние, в което няма да остане никакво средство за спасение. Целта е да разкрием своя Фараон, своя егоизъм, който ни разрушава и не ни позволява да направим нищо. В края на този процес цялото човечество трябва да почувства необходимостта от Твореца.

Изследванията показват, че в близките години светът ще се изправи пред най – жесток недостиг на прясна вода и други необходими ресурси. Теоретично, към края на това столетие ние ще привършим, каквото е останало и ще успеем няколко пъти да умрем. И няма решение . Най-добрите умове на света не могат да го намерят. Те са достатъчно умни за да видят, че пътят е без изход.

И наистина, как да излезем от него? Ние не можем да ограничим  своето лошо начало. Не може да се предложи на хората да консумират по-малко поради безисходицата. Ако всички започнат да получават единствено минимална месечна заплата , то от утре никой няма да може да се мръдне от мястото си. А защо? Именно така се е случило в Русия след революцията. Изчезне ли стимулът – светът ще застине. Дори да се раздават медали за безкористен труд – това няма да помогне.

Необходимо ми е  да чувствам, че другият  е по-долу от мен в  нещо, че аз съм спечелил повече, че съм постигнал повече. А ако нямам това – каква компенсация можеш да ми предложиш? Ако съседът ми получава 5000, то аз трябва да получа поне 5001. Но ако всичко е по равно, човек просто не може да живее.

И затова стоим пред проблем, който в нашия свят няма решение. Не е по силите ни да достигнем равновесие с природата. В крайна сметка всички ще разберат, какво означава глобален, интегрален свят, какво е хомеостаза. Има много филми и изследвания на тази тема. Всичко ни говори, че трябва да проявяваме умереност, но бедата е, че нямаме сили да се спрем.

От сянката в нас излиза Фараонът и пресича всеки опит да ограничим апетитите си. Скоро това ще се прояви: хората безсилно ще наблюдават самите себе си, крачещи към смъртта, без  да могат да се спрат. Баал а-Сулам описва това с алегория: ангелът на смъртта ти поднася капка отрова на върха на меча си, а ти отваряш уста, за да я погълнеш и да умреш. Безсилен да се пребориш със себе си, ти чакаш тази последна капка.

Ето защо е необходимо разпространението на науката кабала, необходим е образец за група, способна да продемонстрира на света истинско решение, необходимо е да бъдем „светлина за народите” и да излеем свише върху тях духовния разум и духовното чувство. Иначе светът няма шанс.

Така и в нашия частен случай също няма шанс, но ние самите искаме да усетим това безизходно състояние, защото знаем, че след това ще ни се открие висшата светлина, новата сила, силата на отдаване, която ще ни издигне на друго стъпало.

Същото трябва да направим и за света, макар хората да не са способни предварително  да се устремят към това.

От урока на тема “Подготовка към изхода от Египет”, 11.04.2011

[40379]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Десетте египетски наказания- това наказание срещу египтяните ли е или срещу Израел?

Отговор: Разбира се че е срещу моите „египтяни”- моя егоизъм.За да поискам да изляза от Египет съм длъжен да почувствам, че ми е лошо в Египет, т.е. в моето сегашно желание.

Докато десет удара не поразят десетте основни желания, аз не усещам готовност за излизане. Все още ми се струва, че тук в мен има нещо хубаво.

Човек е така устроен,че не може да се откъсне от егоизма си. Баал а-Сулам пише, че сме длъжни да оставаме на всяко стъпало дотогава, докато не разкрием цялото негово зло. И тогава разкриващото се зло ни изтласква на по-високото стъпало. Така протича човешкото развитие-така се случва и в духовното. Докато не разкрия цялото зло, не мога да изляза от него.Откъде да взема сили за това? Едва когато злото се прояви в цялата си мощ, то самото ще стане силата, развиваща ме към доброто.

Ние говорим за общата природа на нещата, част от която се явява и духовния свят. За да излезем в него ние разкриваме в своята реалност още една сила – силата на отдаването, Твореца. Тя е скрита от желанието, в което се намираме, – и в това желание я разкриваме. И я разкриваме все повече и повече, докато не се изясни, че освен нея няма нищо. Оказва се, че силата на получаването въобще не съществува, като изключим само една точка.

От урока на тема “Подготовка към изхода от Египет”, 10.04.2011

[40274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Не е лесно да се отговори на въпроса, къде е точката, от която човек може да определи дали ще получава наслаждение от егоизма или от отдаването. Човекът иска да бъде роб на Фараона или на Твореца?

Нашата главна задача е да достигнем точка, където ще помолим да променим нашия владетел, така че силата на отдаване да властва над нас вместо тази на получаване. Ние учим кабала, за да изпълним всички препоръки на кабалистите, за да можем да направим този избор.

Можем да достигнем до този избор или по пътя на страданията чрез естественото с времето развитие (Беито), или по пътя на светлината (Ахишена). По пътя на естествено развитие ни очакват само удари. Тук Творецът отнася всички възможни наслаждения от Фараона – нашия егоизъм или желанието за получаване за себе си – и затова ние усещаме страдание. Затова сме готови да излезем от властта на Фараона и да се отдалечим от него. В крайна сметка, самата природа ни принуждава да избягваме това, което ни кара да страдаме.

Но има и път на светлината – „ускоряване на времето (Ахишена)”. Това е, когато нашето егоистично желание все още ни позволява на получаваме наслаждение, но ние изпълняваме различни действия, за да изградим ново отношение към желанието за отдаване. И въпреки че получавам егоистично наслаждение и съм под властта на Фараона, не чувствам, че това е нещо отрицателно: аз се наслаждавам на живота. Но започвам да търся начин да се издигна над него и да не завися повече от него, да започна да ценя свойството отдаване.

Това означава, че аз се опитвам да вървя по пътя на светлината, така че свойството отдаване да ми повлияе и да ми даде разбирането, че Фараонът е зъл владетел. Неговото зло не е в наслажденията, които ми дава, а в това, че аз получавам тези наслаждения заради себе си. Този напълно нов критерий се базира не на наслаждения, а на тяхната посока, на това който получава: аз или другите (или Творецът заедно с другите).

И тогава вместо да преценявам пътя по усещанията, по наслаждение или страдание, аз преминавам на логично пресмятане какво е добро и зло, какво е истинно и грешно. Идвам до осъзнаването, че истина е отдаването, висшата сила, Творецът и аз искам тази истина! И дори ако се чувствам добре под властта на Фараона, все пак искам да се прилепя към отдаване.

Ако човек достигне до това осъзнаване, той се издига над естествената или животинска еволюция (Беито), прави решения на нивото „Ахишена”, и по този начин тласка себе си към излизане от властта на Фараона. И тогава той няма нужда да преминава физическо страдание и да получава удари върху желанието за получаване чрез различни кризи, които усещаме днес в света, и които само ще се увеличават в бъдеще, ако продължаваме да напредваме чрез естествения поток на събитията (Беито).

Неговото страдание става страданието на пътя „Ахишана”, страданието на любовта. В крайна сметка, той се стреми към отдаване – нещо противоположно на любов към себе си. Той моли Твореца или висшата светлина да промени неговото егоистично наслаждение на наслаждение от отдаване. Така човек напредва.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40773]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→