Entries in the '' Категория

Венчани (обречени) да бъдем заедно

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли конгресът да повлияе и да подобри общата обстановка в света, който днес преминава през толкова трудни времена?

Отговор: Трудните времена още не са настъпили.  Ще бъде още по-лошо, ако ни се наложи да се придвижваме по пътя на страданието към съединение, което днес предстои в целия свят.

Тъй като виждаме, че светът става глобален, пронизан от интегрални връзки и всеки влияе на всички, което се нарича „ефектът на пеперудата”. Няма да имаме никаква свобода – ние напълно зависим един от друг, от всички. Природата ни притиска като в менгеме и не ни позволява да избягаме.

Още не осъзнаваме доколко тази връзка ни задушава и не ни позволява и най-малкото действие. Страшно е да бъдеш в такава ситуация – в тези условия, когато всеки се намира в егоизма си, в ненавист към останалите, в егоистични разчети.

И изведнъж чувстваш себе си скован от хиляди вериги и зависещ от най-малкото дихание на хиляди хора, които са ти абсолютно безразлични. Как може да се съществува изобщо в такова състояние?!

Няма къде да избягаме – не можем да се разведем и да се отделим един от друг. Напротив, нашата връзка ще става още по-плътна и ще се превърне в тотална зависимост един от друг, буквално във всичко.

Когато средствата за масова информация ни разказват за това, което се случва в света, ние си мислим, че гледаме това просто като странични наблюдатели. А всъщност аз завися от всеки литър нефт, добиван в Либия, и от всичко, което се случва във Франция и в Турция и т.н. Тоест дори не от съседите, а от онова, което се случва на другия край на земята и няма как да се скрием от тази връзка.

Затова трябва най-накрая да разберем, че науката кабала дава метода за поправяне, без който светът ще пропадне и ще завърши своето съществуване.

Кабала ни учи в каква форма можем да привлечем висшата сила. Ние самите нямаме сили! И тя ни обяснява как да разкрием висшата сила, която ще вкара в ред нашите отношенията. Тъй като самите ние не знаем как да установим мир и ред и само се приближаваме все по-близо и по-близо към тотална война, за която също е написано в кабала, като възможен вариант за развитие на събитията – в случай, че не привлечем силата, която създава съединението.

На предстоящия конгрес имаме особена възможност да пренесем в света силата, която ще повлияе и на света, и на нас самите чрез добро. А без това ще гледаме само как светът се движи надолу с все по-голяма скорост и в много неприятна посока.

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37879]

За да няма повече зло по света

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата наша работа е не в поправяне на своите природни качества и не е свързана с по-доброто устройване на нашето съществуване в света.

Цялото зло, което се разкрива в нас трябва да се прояви по-бързо в нас, показвайки ни нашето истинско лице. Т.е. нашата задача е само в ускоряване на нашето развитие, за да преминем по-бързо „от един кадър в друг”, от една картина в друга.

Трябва да работя, за да може колкото се може по-бързо да се сменят вътрешните условия – да се обновяват желанията ми и мислите ми, сърцето и разума и така аз бих преминавал към все по-напреднало, истинско състояние. Всичко зависи от това, как подтиквам себе си към по-развита чувствителност, приближавайки своето възприятие към света.

Последователността на тези изменения е вече записана в заложената в мен програма и аз мога да влияя само на нейната скорост. В това е моята единствена свобода на избора и начин да изразя себе си – моето съгласие с крайното състояние, със сливането с Твореца, който искам да достигна.

Затова ни е нужно да получим допълнителни сили от обкръжението и да подтикнем себе си към вътрешно развитие, към осъзнаване на злото.

Силата на движението, силата на ускорение идва само от обкръжението. Както е казано: „Завистта, сладострастието и честолюбието ще изведат човек от този свят.“ Защото ако аз самият не желая тези изменения, те са против моята природа и аз не бих искал да се изменя по посока на отдаването. Но за сметка на това, че обкръжението ме стимулира и ми внушава, че това е много важно и си струва да се направи, аз всеки път се хвърлям в състоянието, което самият аз никога не бих пожелал.

Обкръжението ми дава сила да се съпротивлявам на своята природа и затова мога да издържа на такива изменения по отдаване и съм готов да отменя себе си и да жертвам егоизма си. То ми внушава да достигна такова желание за отдаване, което е по-силно от естествения ми инстинкт да търся наслаждение и така аз ускорявам своето развитие и напредвам.

И доколкото разкривам целенасочено цялото зло, то веднага се превръща в добро. За това е казано: „Само погледни на тях и веднага ще станат на прах”. Всичко зависи от нашето възприятие тези лоши качества, които ни се разкриват.

Ако възприемаме цялото зло в света, като недостатък на своите възприятия, то ни става ясно какво трябва да поправим, за да съединим двата свята в един. Затова трябва все повече да пробуждаме своето обкръжение, за да може с негова помощ да достигнем такова поправяне на своето състояние, когато няма да виждаме повече никакво зло в света!

От урока на тема „Няма зло в света, всяко нещо е нужно и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37899]

„Те са мои деца“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо една толкова мащабна катастрофа в Япония ми се струва така далечна? Какво трябва да направя, за да я почувствам като моя?

Отговор: Егоизмът ми ме отделя от „чуждите” беди. Колкото той е по-силен, толкова по-далечна ми се струва катастрофата на японските острови. И обратно, според степента си на поправяне аз бих я почувствал по-близка.

Веднъж при подобна ситуация попитали Рабаш, защо по време на урока той тича да слуша новините по радиото? „Да не би децата му да са там?” „Да, отговорил той – това са мои деца”.

Към бедата на ближния трябва да се отнасяме като към беда на децата ни.

От урока на тема „Екологичен проблем и път за неговото решаване“, 13.03.2011

[37943]

Вложи желание и ще получиш светлината

каббалист Михаэль Лайтман„613 заповеди” и изграждане на „Скинията на Завета”, означава поправяне на „613-те” желания в човека. Във всеки от нас има „613 желания”. За да изградим правилната, поправена връзка с другите е необходимо да се съединим с тях по 613 канала, подобно на съсъдите, които съединяват всички органи на нашето тяло.

Нужно е да поправим тези желания, променяйки тяхното егоистично намерение да използваме другите заради себе си, на намерение за отдаване. Тогава ще стигнем до състояние, в което сме свързани помежду си с глобална, интегрална връзка – както е в природата и както го изисква днес нашият свят от нас.

Представете си, че от всеки човек излизат 613 желания – като пипала, насочени към всички останали. Всички те се преплитат помежду си и създават свързващата ни мрежа. А освен това, всяко желание включва в себе си петте негови нива: 0-1-2-3-4, според дебелината. Всичко се преплита и съединява заедно в един голям и дебел пласт, пронизан от огромно количество всевъзможни видове връзки.

Това общо желание, състоящо се от всички наши желания се нарича „Шхина”, Скиния на Завета, Храм – вместилище, наш общ съсъд на отдаването, Кнесет Израел (Сбор от желанията към Твореца).

Хората, устремили се „право към Твореца” (яшар-ел) и желаещите да  постигнат Неговото разкриване, съединяват заедно всички свои желания (Кнесет – събрание) и изграждат общо желание, в което се разкрива Творецът.

Това е работа по строителството на Храма – „на дома”, на съсъда, който си построил от своите желания, за да се разкрие в него „светостта”, тоест духовното свойство за отдаване и любов, Творецът.

Така, получаваш онова, което изначално е било предназначено за теб и за всички нас – светлината, която напълва общото желание. И затова, тя се нарича залог, гаранция (пикадон – от думата „пкудин”, указания, заповеди). Ти жертваш (макрив) желанието си, като отменяш своя егоизъм и по този начин се приближаваш (мекарев) към разкриването на Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 03.03.2011

[37853]

На урок по „Зоар”: въпроси и отговори, ч.1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Четейки „Зоар”, чувствам напълване, което после изчезва. Старая се да намеря силата, която ми въздейства – отново се връща същото усещане, и пак изчезва. Така ли трябва да бъде?

Отговор: Точно така трябва да бъде! И всеки път, когато човек продължава, забравя, изчезва в своите мисли и се връща – всичко започва отначало. Това е много хубаво! Нищо не изчезва, а „грош по грош се натрупва голям капитал” – и тогава му се разкрива.

Въпрос: Какво показва, че моите намерения работят правилно?

Отговор: Колкото повече започна да усещам, че завися от групата и заедно с другарите постигам поправянето.

Въпрос: Какво да правя, ако не разбирам текста, който четем от „Зоар”и по време на четенето ме завладяват множество странични мисли?

Отговор: Преди всичко, неразбирането не е проблем. Не се безпокой за това. Човек не трябва да разбере, а да усети.

Когато дойде времето, когато неговите желания бъдат поправени до нивото на написаното в „Зоар”, тогава ще разбере – от усещанията. Първо ще усети, а после ще разбере – все повече и повече. Така бебето усеща света – не разбира какво става и постепенно придобива разум.

Така че, човек трябва да се безпокои за това, как да развие желанието до нивото, за което четем в „Зоар”. А ние четем за формите на отдаване, за отношенията между духовните парцуфим Малхут, Бина, З”А, Аба ве-Има, Ишсут. Нека човек се погрижи неговото желание да се подложи на обработка под влиянието на въздействията, които получаваме като четем за неизвестните ни духовни процеси.

И затова, по време на учебните занятия трябва да мисля как да се променя, къде е силата, която ме поправя. Сякаш, сега получавам мъничка като капчица инфузия – и чакам, докато накрая подейства лекарството, както е казано: „Когато моите действия постигнат деянията на Праотците”.

Въпрос: Как да очаквам поправяне от „Зоар”, ако не се чувствам „болен”?

Отговор: И това трябва да се усети по пътя. Но, какво означава „не се чувствам болен”? Нима се намираш в картината на духовния свят, за която говори „Зоар”?

Трябва да усетиш, че тези действия преминават през теб, че се намираш в този свят, че различаваш духовните парцуфим, техните спускания и подеми. Намираш ли се в тези подеми и падения, във всевъзможните изменения, усещаш ли ги или не?… Ако не, тогава има за какво да помислиш…

От урок по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37893]

Под наркоза

Въпрос: Човечеството не може да направи връзката между тези екологични катастрофи и поправянето на егоизма. Как да обясним на хората, че връзка има?

Отговор: Ние трябва да търсим начини, да се стараем точно по време на бедствия да пишем статии, да формулираме обясненията, за да доведем хората до същността: че всичко това става заради нашата непоправеност.

Външният свят е копие на нашето вътрешно състояние. И затова всъщност става въпрос за вътрешните катастрофи, които ние възприемаме като външни. Всички народи са – части на една душа, но в нашите усещания те се представят като отделени, сякаш чужди части.

Все едно са ми вкарали местна упойка, и аз не чувствам как гори собственият ми крак, или как отсичат моята ръка… И на мен все още ми е смешно, но това се случва.

И затова аз искам към мен постепенно да се завърне чувството за принадлежност, искам “външните“ части да почувствам като свои. И нека тогава ми дадат възможност да поправя своето състояние, своето отношение към ближните.

Защото ако външната реалност действително стане моя част, аз ще изпитам ужасно усещане. И затова, заедно с получената болест, аз се нуждая и от получаването на лекарство, възможност да подобря състоянието си. Ето за какво моля аз: за лекарство, заедно с проявяващият се недъг. Тогава ще успея да поправя недостатъците в мен – и като следствие ще утихнат “външните“ катаклизми.

Това е и, което ние трябва  да направим: да молим за вътрешно поправяне, което ще предизвика поправяне, струващо ни се на нас външно. Тогава ще видим всички проблеми в нас самите и ще ги изправим в себе си. Тези желания (келим) ще се обединят с нас, ще станат вътрешни, и всички стихийни бедствия, предизвикани от нашата вътрешна неизправност ще се прекратят.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото разрешаване“, 13.03.2011

[37934]

Да следваш мнозинството

Баал а-Сулам, статията „Свобода на волята„: „В обществото действа законът за подчинение на малцинството пред мнозинството. Само че, на какво основание мнозинството е присвоило правото да потъпква свободата на личността и да я лишава от най-скъпото в живота – свободата? На пръв поглед, тук няма нищо, освен принуждение със сила?“

Ние виждаме това навсякъде. От древни времена и до ден днешен, всяко социално устройство около човека представлява, по същество, система за подтисничество. Аз, може и да не искам да се подчинявам, но не мога. Обществото определя законите и ми обяснява, как трябва да се държа. Казват ми:“Ако излезеш извън рамките на позволеното, ще бъдеш осъден и наказан. При което наказанието ще бъде такова, че да почувстваш, колко е лошо да нарушаваш нашите закони“. По такъв начин, обществото просто прави с мен каквото поиска.

Правилно ли е това, от гледна точка на природата, в ракурса на духовното развитие? Защото околните ме ограничават и правят от мен, каквото поискат!

Да не говорим, че съм се родил не по собствено желание и не съм избирал родителите си, средата и възпитанието. Аз съм получавал всичко от обкръжението – да кажем, до 20-годишна възраст. Изпращали са ме на училище и в различни кръжоци, вразумявали са ме по различни начини, възпитавали са ме, привиквали са ме към едни или други навици, показвали са ми определени филми, оставяли са ме под въздействието на средствата за масова информация.

И след това няма къде да се дяна. Накратко, всичко наоколо е здраво хванато, и аз не правя нищо самостоятелно. Винаги се ръководя от чужди вкусове и ценности. Следователно, аз изобщо не съм свободен.

И при това, ми поставят точни граници: „Ако не искаш този вестник – купи друг. Ако не искаш футбол – превключи на екшън. Дотук може, но не по-нататък. Ако не си като нас – ще пострадаш от санкции“. И така е във всички общества в продължение на цялата история на човечеството. Правилно ли е това? И може ли то да се нарече свобода на личността?

Такива въпроси обикновено се прикриват с доводи за благополучие на обществото и грижа за общото благо. „Как можеш да тръгнеш против всички? Те са много, а ти си сам. Така че – кой е по-важен? Разбира се, масата от такива хора като теб. Техните интереси са на първо място“.

Но за човека всичко това не са доказателства.

А сега се издигаме нагоре: ако Творецът е добър и твори добро, ако Той е съвършен – задължава ли ме това да се подчинявам на обществото? Та какво представлява то – особено ако мислим в днешните глобални мащаби? Що за възпитание? Що за култура? Що за ценности? Нима съм длъжен да се намирам сред тези хора, да се подхранвам от тях и да им се подчинявам? Нима така действа общият закон? Напълно непонятно.

Защо Баал а-Сулам пише за закона за следване на мнозинството? Защо аз съм задължен да правя всичко за благото на другите? Кой представлява това мнозинство? Кой говори от негово име? Ако има хиляди хора крещят по улиците – това мнозинство ли е или управляеми маси?

Но главното даже не е в това. Нима висшето управление, добрият и творящ добро Творец посредством масите желае да ме доведе до съвършенство, да ме издигне в духовния свят? По какъв начин, включвайки се в мнозинството, аз излизам в духовното?

Отговорът виж в поста: “Да се следва личността“.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37818]

Да се следва личността

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, статия „Свобода на волята“: „Тъй като природата ни е задължила да живеем в общество, разбира се, че всеки е длъжен да се грижи за неговото благоденствие.

Това е възможно само ако е установен ред за следване на болшинството. А във всички случаи, когато не се засягат интересите на материалния живот на обществото, болшинството няма никакво оправдание и право да отнема и да ограничава в каквото и да било свободата на личността“.

Нашият живот се дели на две части: материална и духовна част. В материалния живот действа законът да се следва болшинството. С други думи, в плоскостта на този свят аз съм длъжен да спазвам всички закони, въведени от обществото.

То определя нормите на поведение в дома и на работата, постановява каква трябва да бъде системата на здравеопазването, банковата система, продоволственото осигуряване и т.н. Тук не се пуши, тук  не може да се седи, тук не се шуми, тук не се шофира – всичките тези закони трябва да се спазват.

За кабалиста това значи, че по този начин той изпълнява закона на природата – закона да се следва болшинството – в материалния живот. Не случайно Рабаш е бил против всякакви „задкулисни схеми”.

Но в духовния живот е обратно: никой не може да заповяда на душата ми, даже членове от семейството ми. Те могат да изискват от мен грижи и аз съм длъжен да им давам всичко прието в обществото. Никой в света, обаче, не може да ми указва как да постъпвам с душата си. Това го решавам сам.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37814]

Най-добрият подарък за детето

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Въпрос: Какво трябва да стане детето благодарение на кабалистичната методика на възпитание? С какво го прави тя по-особено?

Отговор: Преди всичко, в него ще се появи връзка с Висшата сила, с всеобхватната сила на природата – с други думи, с тази скрита сила, която отвътре управлява и дирижира всички, определя всичко.

Когато човек усеща тази Сила, той отвътре чувства кое е желателно, и кое не, кое е така, а кое иначе. Защото той става нейна част, и те работят заедно в единна система.

Творецът се разкрива в човека отвътре, а не някъде отвън. Въобще, цялата духовна реалност се разкрива вътре в нас. В резултат ние с Твореца ставаме едно цяло, не веднага, но постепенно.

Разкривайки по такъв начин Твореца, аз действително Го усещам, аз знам как правилно и безпогрешно да се задействам. Животното не греши, защото него го управлява природата. А човекът допуска грешки там, където не е получил от природата нужното „възпитание”, инстинкти.

Вместо това, него го е „научило” обкръжението, неразбиращо какво прави. Но ако човек стане в тази област подобен на природата, то той няма да бърка. В него ще действа Висшата сила, и затова той непременно, инстинктивно ще постига успехи във всичко.

Разбира се, заслужава си да осигурим тази основа на децата си. Какво може да е по-добро? Защото ти създаваш в детето особена „територия”, където то се намира заедно с Твореца. Какво може да се сравни с такъв подарък?

От 3-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37776]

Краят на ледниковия период на душата

Въпрос: Какво трябва да се случи с човек, за  да моли да усеща потребност към духовното?

Отговор: Човекът не е способен самостоятелно да започне да мисли за действията на отдаване, тоест за необходимостта от духовното. Той трябва да се включи в група и да получи от нея духовната потребност.

И в това е цялата трудност! Хората бягат, не успели да достигнат резултата. Ние видяхме, че някога големи групи, все повече оредяват. На човек му е по-спокойно да стои вкъщи и да се скрие пред екрана на компютъра.

Аз не говоря за тези, които просто нямат такава възможност и група наблизо. Но, често се случва, че човек има възможност да се включи във физическа група и да работи в нея, за да види доколко е неспособен да се съедини с някого. Ние трябва да съберем заедно всичките тези наши „нежелания за съединяване” – и от това наше общо: „Не искаме!” да извикаме към Твореца: „Нека ни поправи!”

Но хората побягват още преди да обединим това наше нежелание, пренебрежение, отблъскване, което всеки трябва да добави от себе си в общото, разбито, огромно желание/съсъд/кли, изискващо поправяне и да поискаме да ни поправи. Всеки държи при себе си своята разбита част, далеч от другите, защото му е неприятно да се съединява в такъв разбит съсъд. И се получава така, че хората се разотиват.

Но съгласно програмата на творението е необходимо да ги съединят. И затова, се налага да им изпращат зли сили, страдания, които ще ги бутат обратно. Налага се силата на страданията да стане по-голяма, отколкото силата на отблъскването, която е била между другарите. Това е проста механика – едното, срещу другото: силата на разделението и силата на единството.

Силата на обединението се създава за сметка на страданията, които винаги обединяват хората, като войните и общите нещастия. Така и им изпращат големи страдания, за да поискат да се сближат и обединят – тогава те ще направят крачка напред.

А след това ще им дадат още малко време за разсъждение, за да разберат своите намерения, желания, изискващи поправяне – с надеждата, че изведнъж този път ще се получи. И така отново и отново, а ако не – страданията ще нарастват все повече.

Няма избор, така работят силате на природата. Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето Земно кълбо, то е преминало период от 30 млн. години на нагряване и разширяване, а след това на охлаждане и свиване. И така е продължило дотогава, докато на него не се е образувала земнатата кора и е възникнал живота.

Същото е и с човешката душа – нея я загряват и охлаждат, докато накрая не оживее…

Затова, ако ние откриваме своето безсилие – трябва да се радваме, че сме разкрили това! Сега е необходима само атака – не трябва да се бяга от бойното поле. Аз съветвам всички групи да съберат всички останали отломки и хубаво да се замислят за своето бъдеще.

Защото именно на мястото на отчаянието – на нас ни се дава хубавата възможност да се съединим, да обединим нашите недостатъци – в един голям, общ, огромен недостатък, разбито желание – и да започнем да викаме. Това и ще бъде „обществената молитва”, на която винаги идва отговор.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37166]

Плодовете на духовната цивилизация

Въпрос: Аз съм още съвсем начинаещ ученик. Не трябва ли да уча малко повече, за да започна да идвам на конгресите?

Отговор: Не, не е необходимо да се чака. Това е точно както бебето, което се ражда в нашия свят в 21 век, и то не е необходимо да започва от нулата, от първото състояние, съществуващо хиляди години назад. То получава всичко, което има в нашия свят, сякаш съвършено незаслужено – нима е работило за това?

Но то се е родило в нашето време и значи, се отнася към него! Точно по същия начин е и човекът, който едва сега идва да учи. Той е дошъл сега, а не преди 20 години, когато започнахме този път – и получава всички плодове от това, което ние вече сме организирали и направили. Това е и в материален план, защото ние не сме стигнали веднага до такива добре организирани и наситени конгреси с всичко, което е включено тук.

А също и във вътрешен смисъл, той получава цялото това натрупване на потенциал, общата основа, която ние сме заложили – и ние я готвим въобще за цялото човечество! Всички, следвайки ни, ще се включват към това място, в което ние строим своето обединение. На всички останали ще им бъде доста по-лесно да се присъединят към него.

Защото всичко започва от групата, която се нарича „Праотци” – първите кабалисти, започвайки от Авраам и по-нататък. След това към това „ядро” се присъединява по-широка сфера – кабалистите от времето на Първия и Втория Храм. След разрушаването на Втория храм и изгнанието – това е вече нащата световна група, следващият етап на съединяването. А вече след това към нас ще се присъедини цялото човечество.

Така постепенно всички поколения кабалисти подготвят мястото за окончателното поправяне: и Праотците, които са били първи, и във времената на Храмовете, и ние – всеки действа в своето време и подготвя почвата за останалите.

По такъв начин в поправянето се въвличат все по-голям авиют (дълбочина) на желанието. Праотците се отнасят към коренното, нулевото ниво. След това Храмовете – 1-во ниво, ние – 2-ро, и цялото човечество – 3-то и 4-то. Така се поправят всички степени на авиют/желанията, от по-лекото към по-сложното, и цялото човечество напредва.

Затова няма никакви проблеми, ако човек току що е започнал да се занимава – нека се включва, колкото се може по-активно вътре, където всичко е приготвено за него. Всяко поколение подготвя почвата за бъдещото поколение, както и в обикновения живот, където ние сме получили по наследство от родителите си и от всички предходни поколения всички плодове на научно-техническия прогрес, промишлеността и технологиите.

А ние по нещо добавяме към това и го предаваме на следващото поколение. И точно така става духовното развитие.

Затова, няма какво да се стесняваме и да чакаме кога ще пораснеш и ще поучиш още няколко години… Това са празни уговорки. На вас ви се дава възможност, и е голяма грешка да не се възползвате от нея. Вземи от предшествениците си всичко, което има в тях – и ще скочиш веднага на това стъпало.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37788]