Въпрос: С разума си разбирам това, което казвате, но в сърцето си чувствам, че изобщо не съм готов да отменя себе си, за да се съединя с другите. Как да пожелая това?

Отговор: Ние никога не ще пожелаем да се придвижим към по-висшите духовни състояния. И е добре, че сами го осъзнаваме! Човек разбира, че при никакви условия не ще пожелае истински духовния, а не  някакъв измислен от него приказен свят, където ще пърха между ангелите и ще прави всичко, което му се иска, и че ще получи нова власт и ще види всички светове от край до край.

И ако започнем да разбираме какво означава истинската духовна реалност, която е над всяка егоистична изгода, каквато можем да си представим то – разбира се, че не я искаме.

Но трябва да разберем, че всички изменения в нас се извършват от висшата светлина, възвръщаща към източника. Тя трябва да ни повлияе и да ни даде нови свойства. Само по пътя на осъзнаване на тези свойства – разбиране, усещане, власт над тях, ние ще можем да започнем да се отнасяме към света вече от тяхна страна. Така постепенно аз ще стана нов човек.

Аз започвам да усещам, че над това животинско тяло, с което днес отъждествявам себе си, в мен се заражда някакво подобие на висшето, нова форма, кли, което се нарича „човекът” в мен, т.е. „подобния на Твореца” (Адам, човек – от думата доме / подобен), на моите предишни желания.

И този човек, който е оседлал магарето – той разбира и чувства Твореца! А не самото магаре!

Това формиране на човека в нас се случва благодарение на светлината, възвръщаща към източника. А не от това, че ние сами сме го пожелали – разбира се че не! Нашето магаре (т.е. това което сме ние днес) не иска да постигне човека! Защото човека започва да властва над магарето.

А магарето иска да получи своето… Затова естествено е, че не желаем истинското духовно състояние. Колкото по-нататък напредваме, толкова повече започваме постепенно да разбираме какво е това духовен свят – той съвсем не е онова, което сме очаквали и повече от всичко ние не го искаме.

И по-нататъшното напредване е възможно само за сметка на влияние на групата, която да ни внуши духовното постижение. Само в тази степен ние можем да напредваме, а в себе си не можем да намерим сила за това.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →