Докато изследваме природата, ние изучаваме много явления, които се случват пред и вътре в нас. За да ги приведем към общ знаменател, ние виждаме, че всеки вид и всяка част в природата се грижат за собственото си съществуване. И колкото повече се грижат за себе си, толкова по-високо е нивото на тяхното развитие. Така растителното ниво произлиза от неживото, животинското от растителното, а човешкото от животинското.

Ние разбираме от науката кабала, че това не се случва от само себе си, а благодарение на решимот, „развиващите гени”, които успешно са реализирани едно след друго в рамките на изначално зададения модел.

Всичко това съществува вътре в стремежа за собствено благо. Програмата, заложена във всички природни елементи, поставя пред нас една задача: какво трябва да направя, за да се чувствам добре? Било то осъзнаване на злото, съзнателно придвижване към добро, сила, скорост, съединение, чувство или разум – в зависимост от своя потенциал, всеки вид се стреми към доброто и се отделя от злото. Това е нашата природа.

На неживото, растителното и животинското ниво тази природа е „еднопосочна улица” – подтиквайки ни да действаме за свое благо. Но на човешкото ниво има още едно особено действие. Човекът е способен да чувства своя ближен и затова той е готов да му даде нещо, очаквайки по-късно да получи възнаграждение и наслаждение. Ние сме научили различни начини, по които да използваме своя ближен, които не съществуват на по-ниските нива.

На неживото, растителното и животинското ниво съществува само получаване. Но човекът знае също как да отдава на своя ближен, за да получи изгода за себе си. Нещо повече, взаимодействието с ближния трябва да му даде много по-голяма изгода, отколкото обикновеното получаване. Иначе той просто е неспособен да получи нещо директно. Но по единия или другия начин – и в двата случая той действа за себе си.

По принцип, директното получаване е примитивен метод за човека. Пораствайки, детето получава възпитание, където го учим как да взаимодейства със света и обикновено това означава как да използваме ближния, така че да избегнем вреда и и да извлечем собствена изгода накрая. Това е човешкото възпитание. Ако нещата са по такъв начин, тогава е най-добре да включим в разчета и ближния. В крайна сметка, често ние искаме просто да вземем, да завладеем и да откраднем без да оставяме следа.

Такъв е нашият свят и затова само възприемаме това, което получаваме вътре в нас. Нашето желание е ограничено и накрая то ни довежда до пустота и отчаяние.

Но съществува също и друга, противоположна възможност – отдаване: от мен нагоре към ближния, а също и извън себе си, надолу към себе си, а след това нагоре към ближния. В първия случай аз отдавам заради отдаване. (Бина, хафец хесед), а във втория случай аз получавам заради отдаване (степента на любовта). Това се нарича точно обратен разчет и съществува само в човека.

Така ние имаме две възможности: получаване с помощта на отдаване или отдаване с помощта на получаване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 23.03.2011

[38902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →