Въпрос: В съвременния шовинистичен свят мъжът бива оценяван по парите или по ума, а жената – на конкурсите по красота. Какви критерии ще приеме обществото, когато се развие?

Отговор: Ако обществото започне да цени духовната цел – или защото не вижда изход от лошото състояние, или благодарение на предварителното осъзнаване на злото, тогава човек ще гледа и на себе си, и на другите, като на другари, като на партньори по пътя към тази цел.

Аз и сега преценявам всеки човек, предмет, всяко състояние според това, колко голяма е неговата помощ за моето егоистично съществуване. По същия начин и в бъдеще ще оценявам всичко в нашия свят, от неживото до човешкото ниво по това, доколко ефективно е за моето напредване към целта.

Ако се окаже, че кралицата на красотата е най-полезна в този смисъл, тогава ще я взема за жена. А ако най-полезна от всички, за мен се окаже продавачката на пазара – ще се оженя за нея. Целта определя всичко.

Освен това имаме пример как е постъпвал еврейският народ преди разрушаването на Храма, а в ортодоксалните форми – почти до ден днешен. Богатството никога не е било предмет на уважение. Оценявали са младия човек само по онова, което знае. По-добър е този, който е научил наизуст повече страници. И е нямало никакви други критерии – в продължение на цялата история.

А девойката е била оценявана по нейното семейство, по възпитанието, което е получила.

Като решението за това кой на кого подхожда, са вземали родителите, а не хормоните – след случайна среща в дискотеката. Защо? Според духовните закони. От Атик идва светене, подбуждащо Малхут на света Ацилут към единение със Зеир Анпин. С други думи, решението идва свише.

За това е казано, че Творецът обединява съпрузите, а не те самите. А в нашия свят, родителите на младите хора са тези, които решават какво е най-добре за тях.

Така са постъпвали винаги, за да неутрализират всяко влияние на външната красота. Както казваше Рабаш, младежът и девойката трябва да се срещнат, да поговорят и да се убедят, че не са си противни един на друг. Ако не изпитват природно отвращение един към друг – повече нищо не е нужно. Всичко останало се гради върху взаимни компромиси – и между тях ще има любов.

Между другото, същите обичаи са присъщи на културата на всички народи. Никой не е питал младите – по-възрастните са съчетавали по-младите.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37473]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment →