Необходимо е да обединим заедно Исраел, Тора и Твореца (човекът, стремящ се право към Твореца, светлината и Твореца).

Всяка част трябва да се стреми да се съедини с останалите, а всичко това е, за да отдава в крайна сметка светлината – точно, както от самото начало светлината е отдавала, давайки на Малхут усещане за своята любов и подтиквайки я към всички тези действия, които са започнали от Първото съкращаване (цимцум алеф) и са се развивали все по-нататък надолу.

Но когато, след всички тези дълги поправяния Малхут се върне обратно, към същото състояние на съвършенство, на цялостност и единство, в нейното отдаване и любов към светлината на Безкрайността, тогава виждаме, че всичко това е само едно, единствено творение – само че преминало през всякакви „перипети”.

Тези „трудни ситуации” се наричат за него „светове” – от думата „скривания”. Това са скривания на съвършеното състояние на света на Безкрайността, за да се отдели от усещането за напълване и да премине през всевъзможни вътрешни преживявания, впечатления, решения, войни. И във всички тези състояния на отделяне от света на Безкрайността, а после и на приближаване, връщайки се обратно към него да изгради в себе си еднакво отношение към светлината и така да стигне до прегръдката, до пълното сливане с нея.

В целия процес има безброй детайли, всеки от който е свързан с началото и с края на процеса. Защото, ние също участваме във всичкото това объркване на чувствата, което преживява Малхут от сблъскването на светлината със съсъда, на наслаждението и желанието, на силата на Твореца и силата на творението. Преминаваме през всички тези състояния лично – като част от Малхут, за да можем като резултат да почувстваме себе си като единна душа.

Защото, има само едно творение – тази, самата Малхут от света на Безкрайността. И всеки от нас трябва да се съедини с всички останали, като преодолее този страшен сън и привидното разделение между нас, това скриване на съвършеното безкрайно състояние. Тогава ще се разкрие, че се включва във всички останали – и със своите чувства и разум, и със своята любов и отдаване.

Затова, трябва да направим всичко, за да ускорим пробуждането си от този сън. Написано е, че Творецът ще ни върне „от Цион”, тоест от това излизане (еция) от реалността, от този сън и тогава ще разкрием, че сме били като в сън и всички ще се съединим в една душа.

Надявам се, че конгресът, който ни предстои след седмица ще ни помогне да направим голям скок напред, за да успеем да се пробудим и да усетим себе си като единна душа.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[38976]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →