Въпрос: Какъв вид самосъзнание остава в кабалиста при прехода от един материален кръговрат към друг?

Отговор: Кабалист е този, който е придобил свойството отдаване. В този случай, дори когато всички светлини напуснат получаващото желание, той се намира в това свойство. Освободил се е от ангела на смъртта, издигнал се е по-високо, към свойството на Бина, която се намира над Малхут.

И затова, дори при изчезването на всички светлини под Бина, кабалистът усеща себе си в нея – както преди. Това свойство, тази форма не изчезва.

Ако в живота си не осъзнаваме нищо, то нашият кръговрат е като при животните. Нашите вътрешни решимот не се променят – сменя се само външната биологична форма и ние сме движени от нарстващия егоизъм.

А след това, в него се пробужда първото духовно решимо, точката в сърцето. Сега вече можем сами да съдействаме за своето развитите, а после ни водят в групата, към книгите и при наставника. Тук, в зависимост от степента на вложените усилия, сами добавяме сили към своето решимо. Вече зависим не толкова от времето, колкото от своите усещания – в зависимост от това как си изясняваме, какви сили са необходими, за да развиваме решимо.

Аз мисля само за това – с всичко останало в този живот нямам работа. Решавам само един въпрос: какво е полезно за моето решимо? Има го моето желание и има точка. И аз се грижа за нея: „Как е тя? Какво ще е полезно за нея?”

На това кабалистите отговарят: за твоята точка ще е полезно, ако се намираш в обкръжение, включващо първоизточници и учител. Именно така напредваш – отново и отново избирайки това обкръжение вместо желанието си, което те тласка в различни посоки.

И ето, ако благодарение на това отгледам от точката духовен съсъд, в който усещам свойството отдаване, Бина – тогава, дори материалното желание да изтънее и изчезне, аз въпреки това съществувам в своето кли. Защото в духовното няма празнини.

Умирайки в материалния смисъл, кабалистът губи възприятието за реалността на този свят. Но от своето решимо, от точката в съцето, той вече е придобил духовната реалност и се намира в своето кли.

От урока на тема „Живот и смърт”, 10.03.2011

[37714]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →