Трудността е в това, че човек трябва да постигне потребността да се обърне към обкръжението и да поиска величието на целта, иначе няма да я достигне. Това действие се нарича ”ло лишма” и от него започва всичко.

Той иска да достигне духовния свят и след като няма друг избор се обръща към обкръжението и търси в него величието на целта, иначе съвсем ще се откъсне от нея. И тогава той започва да получава разни впечатления от това величие.

Макар че в началото той се обръща към тях егоистично и самото обкръжение  не му трябва, ако я няма целта. Той иска само да използва обкръжението за да я достигне и засега още не свързва обкръжението с целта.

Но постепенно той започва да разбира, че в обкръжението се намират неговите келим, желания, в които той постига целта, напълнението. И доколкото той се учи и  светлината му въздейства, той започва да чувства, че именно в тези желания, които той е получил от обкръжението, съединявайки се с тях се намира целта. Тоест неговото съединение с останалите е мястото където се разкрива Твореца.

Тогава в неговите отношения с другите постепенно се пробужда силата на отдаването и той разбира, че те са същото онова кли, свойството на Твореца, благодарение на което човека става подобен на Него. Там вътре в тези отношения към другите, се срещат човека и Твореца и стават едно цяло, достигайки сливане.

А този егоизъм, който Твореца е създал, като свой обратен отпечатък вътре в това желание, трябва да остане! Защото над него, в противоположност на него, човек се удържа в подобие на Твореца.

А ако той не притежава тази противоположна форма, не би могъл да достигне свойството на отдаване и да се възсъздаде по образа на Твореца.

Затова, постигането на величието на Твореца – това е нашето кли, душата на всеки един от нас, която той получава от обкръжението и вътре в нея усеща своя духовен живот.

Из урока на тема “Въодушевление от величието на Твореца от обкръжението”, 16.03.2011

[38208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →