Материалното развитие на човека спира и освобождава място за нов етап.

Днес всички сфери на нашия живот се пропиват с отчаяние. Работата е стигнала до там, че ние не знаем какво ще стане с децата ни. Нали сме ги родили за хубав живот, но на хоризонта нищо подобно не се наблюдава.

Защо му е на човек да се впряга в семейния впряг, ако той не обещава промени към по-добро? Няма да се обременим с толкова тежък товар просто така.

Привързаността към определено място и даже към определена страна също отива в миналото. На човек просто му се иска хубав живот. Където има такава възможност, там и се готви да отиде.

По такъв начин ние изтриваме всички граници, рушим всички ограничения, скриваме всички минали „обвивки”, в които сме се развивали хилядолетия.

По-рано на човека му е било ясно, че той принадлежи на отделен народ, отнася се към определено място, причастен е към определена култура, привързан е към семейството, към децата и родителите си – към всичко, което е съставлявало основа на живота в предишните времена. От поколение в поколение бащите са обучавали децата си на своите професии: синът на ковача с времето също е ставал ковач, а синът на пастира – пастир. Момъкът от самото начало е знаел, че ще се ожени за някое момиче от съседните дворове или от околните села. Целият живот е протичал по такива правила.

Но днес всичко се е изменило, и това не е временно явление. По целия свят хората се отказват от предишните канони. Нашият егоизъм, нашето вътрешно желание, нашето съзнание много бързо и рязко се трансформират. В какво? Ние самите не знаем.

Желанието за наслаждение ни указва курса, разрушавайки всички граници и прегради, които са ни удържали в общоприетите рамки. В наше време не е останало нищо общоприето, което се разбира само по себе си. Всичко е изменчиво и непостоянно. Което сега на мен ми е удобно, това е правилното.

Човекът се е издигнал над ограниченията, в които е живял в продължение на цялата история. В разгара на този процес ние не осъзнаваме мащаба на промените, които стават с нас. Границите се загубиха, хората са готови да се почувстват като у дома си във всяка страна. Искаме това или не, Земята става обща територия. И макар, че ние се намираме само в началото на тази „тенденция”, то тя вече е необратима.

И заедно с това на нас ни се разкрива пустотата – нова, която ние още не сме познали. Нея с нищо не можеш да я напълниш, където и да се преселим, каквато и работа да захванем. Подемът над остарелите ограничения и готовността към нови форми на развитие все едно няма да ни позволят да напълним нарасналото желание, което ни е и подхвърлило над стария свят право във вихъра на промените. То иска от нас такова огромно напълване, където няма никъде.

Човечеството е в беда. Или то ще намери нова форма за напълване, или ще му се наложи да се успокоява с алкохол, наркотици и антидепресанти. Което и става в нарастващи мащаби. Всъщност, това не е изход, и затова рано или късно (по-добре рано) ние ще разберем, че е дошло времето да сменим материалното напълване с духовно.

От урок на тема “Принципи на единното възпитание”, 22.03.2011

[38832]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →