Книгата «Зоар». Глава “Итро”, п.199: Той има голямо чело, но не много голямо, на челото има пет линии: три минават от единия до другия край, а две – не минават. Той е скандалджия, особено в дома си.

Всички свои работи върши набързо. Изглежда добър, но не е. Той се хвали с това, което няма (не притежава). …

Той е щедър на думи, но не повече от това. Той се пъха там, където не е достоен. Този, който започва съвместна работа с него, трябва да се пази от неговата алчност, но с него ще постигне успех.

«Зоар» разказва за това, колко сложно сме устроени отвътре. И всеки път, разкривайки нови свойства в себе си – добри и лоши, постоянно сменящи се едно с друго, ние трябва да разпознаем по тях всички свои възможности да реализираме себе си в сегашното състояние, да научим всички свои слабости и ограничения. И така, всеки път, човек все повече опознава себе си. Да опознае себе си означава да опознае Твореца, както е казано: “От действията Твои ще Те позная”.

В крайна сметка, целият наш път е път към себепознанието. Тъй като всъщност, науката кабала обяснява на човека, кой е той – деяние на ръцете на Твореца. И затова не ти трябва нищо повече, доколкото ти вече разбираш как те е създал Творецът, какво е създал Той в тебе, за какво и в каква форма, – дотолкова ти Го опознаваш.

Затова, четейки описанията на всичките тези образи на човека, трябва да разберем, че нито един от тях не изчезва, а всички те, допълвайки се един друг със своите свойства, подобни или противоположни на светлината, – в резултат достигат образа на Твореца.

Освен това, трябва да се разбере, че става дума за човек, който напредва в духовното и по такъв начин, засега, вижда себе си – своите положителни и отрицателни свойства, в сравнение със светлината, с Твореца. Но тук човек сам преценява себе си и сам разпознава тези свойства. Друг човек би ги видял иначе, тъй като “всеки съди според своята изкривеност”.

И ако сега пред него се вижда една или друга картина, – то тя само му се струва, а иначе – тя изобщо не съществува. Всъщност съществува само една картина – образът на Твореца. Но в човека неговите вътрешни свойства му рисуват тези образи.

От урока по книгата «Зоар», 16.03.2011

[38217]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment →