Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, а ние сме противоположни на нея”.

Първата част е: Изследването на природата и обществото показва, че всички сме свързани един с друг. Хората са единен организъм, единна система вътре в системата на природата.

Като частите на живото тяло, трябва да се обединим помежду си, над всички различия – за благото на общото тяло.

Днес постепенно откриваме това и по тази причина наричаме сегашното състояние на човечеството глобално и интегрално. Глобално е, защото в наши дни принудително се проявява взаимната връзка между цялото население на света. Сред всички негови части, във всичките му различия, във всичко възможно – връзката се разкрива като задължителен фактор.

Това идва от страна на природата – работата тук не е в нашето желание да бъдем или да не бъдем свързани помежду си. Просто такъв е фактът – ден след ден разкриваме все повече връзката между нас.

Възниква въпросът: съществувала ли е тази връзка и по-рано? Или преди сме били разединени, а чак сега тази връзка се формира и проявява?

Този въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, ние винаги сме взаимосвързани и се намираме в пълно, съвършено единение. Такова е нашето състояние по отношение на Твореца и то се явява критерий за измерванията. Това единство се нарича „безкрайност” (Ейн Соф): състояние на Безкрайността, свят на Безкрайността, Малхут на Безкрайността. Все още ни предстои да стигнем до него в усещанията си.

Но сега се намираме на стъпалата на развитието – цялото човечество. И всеки миг трябва да модернизираме взаимната си връзка. През цялата история сме се развивали на неживото, растително и животинско ниво, стигнали сме до човешкото, а след това отново сме преминали през същите под-нива: неживо, растително, животинско – докато в съвременната епоха не сме стигнали до човешкото стъпало на човешкото ниво, на „човека в човека”.

По този начин сме преминали през целия процес на човешката подготовка и сме започнали да развиваме човека в себе си.

 „Човек в човека” – това е подобието на Твореца, което днес трябва да придобием. Подобие на Твореца или глобална, интегрална взаимовръзка между всички нас – това е едно и също. Днес се намираме в началото на етапите на обединяване, което е осъзнато, осмислено и желано. Такова трябва да бъде то от наша страна.

Затова разчетът с нас сега се прави не по отношение на света на Безкрайността, а спрямо това, доколко разбираме, съзнаваме и сме готови да приемем формата на единството, която природата или Творецът поставят пред нас.

Не се опитвай да бъдеш праведник, независимо от това какъв си го представяш. Трябва да бъдеш поправен съобразно условията, в които се намираш. И „поправен” означава обединен. Предписали са ни само едно – да се обединим един с друг. По пътя към единството ще преминем през етапа отдаване заради отдаването („не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”), а след това – през получаване заради отдаването („възлюби ближния като себе си”). Но принципът е неизменен: цялото възпитание на човека се състои в обединяването с ближните.

Природата разкрива себе си като все по-глобална и затова, ние също трябва да бъдем глобални и да се обединяваме с нея.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 16.03.201

[38252]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" | Add Comment →