Въпрос: Как работи информационният ген в процеса на развитието (решимо)?

Отговор: В мен се разкрива следващият информационен ген (решимо), и аз започвам да усещам неговия потенциал – отношението на светлината (решимо де-итлабшут) и желанията (решимо де-авиют).

Решимо напълно съответства на духовното състояние, в него е цялата негова светлина и желания – не стига само екранът, който би свързал едното с другото, т.е. не стига реализацията!

Аз започвам да усещам някакво духовно състояние, само че нереализирано. И затова усещам с всичка сила горчивината от противостоенето между светлината и желанията, които не могат да се съединят и да влязат едно в друго. Това се усеща или като духовно страдание, или като материално – епидемии, катастрофи, болести, нещастни случаи, войни, всичко, по всякакъв начин.

По този модел става, ако аз не съм готов за идването на решимо. Ако аз сам предизвиквах неговото идване, бих се радвал на разкриването му, възнамерявайки да го реализирам. Но ако то идва към мен неочаквано, без аз да съм подготвен, когато аз не възнамерявам да получа екран и да превърна това решимо в духовно състояние, тогава то ми се разкрива като огромно страдание – това е противопоставянето на светлината от желанието, където светлината и тъмнината стоят една срещу друга, а аз се оказвам по средата между тях.

Защото се получава, че аз съм този същия недостатък на екрана, който е трябвало да ги свърже! В това и се състоят всичките разлики между пътя на светлината и пътя на страданията.

На пътя на светлината аз сам приготвям себе си и желая идването на новото решимо:  дано само да се разкрие! Приготвям си обкръжение, уча се, подготвям себе си, така че да мога да използвам това решимо – и чакам, къде се бави то! Аз припирам това развитие и разкриването на решимо. И в мигът, в който аз съм вече готов – решимо се разкрива.

Но ако не го припирам, то ще се разкрие съгласно неговата собствена скорост – в този момент, когато аз ще съм готов да приема това страдание, решимо ще се разкрие и ще ми добави тази болка. И с това то ще ме застави да бягам в тази или онази страна, само да се разкрие.

Но е възможно това страдание все още да не ми помогне да достигна до кабала и в групата, до методиката за поправяне, и аз само ще се мъча от него – ще боледувам, воювам, умирам и отново ще се раждам. Но през това време страданията ще ме “прекопават“ и окопават почвата ми, което се нарича “страданията смекчават егоизма“. Аз неосъзнато ще плащам със своите страдания и ще смекчавам разликата между светлината и желанията в решимо.

Така се осъществява неосъзнатото развитие в началните степени, но след това на мен все пак ще ми се наложи да застана на пътя на светлината.

А и на пътя на светлината понякога аз сам вървя и припирам решимо, както е казано: “Стремящият се към Твореца (Исраел) ускорява времето“. Но, понякога се случва така, че аз не съм в състояние да припирам времето и по този начин също встъпвам на пътя на страданията. И затова този среден път се нарича “пътят на земята“.

От урока по статията “Предисловие към Паним Меирот”, 28.02.2011

[36590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →