Съвременните кризи са катализатори на развитието. Неслучайно не ни оставят на мира. Бихме искали да се примирим с това, което е, да се успокоим, да затворим очи пред пустотата вътре, да се принизим до животинско ниво на съществуване, без да задаваме въпроси за висшите материи… Но не се получава.

Преди сто години се уповавахме на постиженията на културата, преди петдесет години – на техническия прогрес, а днес сме готови да се принизим до земята. Повече не ни е нужно високото изкуство, не ни трябва напредналата наука. Достатъчно – хайде просто да същестуваме.

Нашето желание се е издигнало над културното наследство и космическите полети, над всички постижения, които съществуват и които могат да се осъществят в бъдеще. Вече нямаме достатъчно нерви и стимули, за да влагаме в това пари и страдания. Спонтанно възниква простият въпрос: „Какво ще ни даде това?” – и  слага кръст на всички начинания.

Наистина, болката от опустошеното желание ни прави по-мъдри, а мъдрият вижда последствията. Ето, и ние виждаме, че предишните мечти  няма нищо да ни донесат. Вече сме минали през това, човекът отдавна е стъпил на Луната – и какво?

Спрели сме и вече не се стремим към материално развитите, защото е ясно, че то няма да ни донесе напълване. Всички ресурси на потребителската икономика няма да подсигурят растящите желания на всеки. По пътя, чрез страдания, ние стигаме до решението, за което пише Баал а-Сулам: в бъдеще ще трябва да ограничим потреблението си до приемливо ниво, което ще обезпечи на всеки необходимото за нормално съществуване – но не и повече.

Разбира се, само по себе си това няма да реши всички проблеми. Защото такъв подход отменя конкуренцията и лишава човека от мотивация. Но все пак ще получи онова, което му се полага. Като резултат, хората просто няма да искат да се трудят – както е било в СССР. Когато егоизмът не вижда възможност да печели повече от другите и да се издигне по-високо в сравнение с обкръжението – той отказва подкрепа.

Преди, селяните са били щастливи, виждайки, че имат две крави, а съседът – една. Днес, хората държат в гаража по две коли, купуват престижни апартаменти и т.н. И какво ще ме възбужда, стимулира в общество, основаващо се на равно разпределение?

Защото, то не ми предлага никаква материална перспектива. Съседската трева е със същия цвят като моята. Такъв начин на разпределяне не обещава никакво удоволствие на моя егоизъм, той просто няма за какво да живее.

Затова, трябва предварително, още преди разболяването да се вземят профилактични мерки. Трябва да се разбере: Природата специално създава всички външни обстоятелства, за да може духовното напълване да стане необходимост. То не трябва да бъде сурогатно – нещо, което вземаме по необходимост. Не, ние ще дадем на човека такова духовно възпитание и духовно напълване, че да поиска да се издигне над другите в отдаването.

Това ще му осигури безгранична, неограничена мотивация. Той ще може да се грижи за другите и благодарение на това, да се удостоява с всеобщо уважение, признание, почетни звания. Ще има с какво да се гордее и тази гордост ще бъде следствие от неговото отдаване на обществото.

А останалото ще направи силата, която се крие в единението – светлината, връщаща към Източника. Тя ще поправи човека и ще го доведе до истинското, алтруистично отдаване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 22.03.2011

[38828]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →