След разбиването, искрите са паднали в разбитите съсъди, и светлината се намира вътре в желанието да получи тази светлина егоистично. Получава се, че аз се намирам вътре в това егоистично желание в разбития съсъд, тоест искам да използвам обществото, Твореца за получаване на духовно напълване – но заради себе си!

Аз искам да напредна духовно така, че повече да узная, да чувствам повече, да стана по-близо до другарите, за да получа нещо от тях – и всичко това, в посоката към духовната цел. Но с егоистично намерение.

С това аз активизирам духовните желания, разбитите съсъди, действам от разбитото сърце – и именно в него ще намеря Твореца сред всичките мои егоистични желания.

Трябва да се занимавам с тях, да не се плаша и да не се стеснявам! Да не избягам от ужас, когато откривам, че целият съм насочен към користно получаване, и да не се боя да се изцапам, докосвайки се до своите нечисти желания (и това е разликата от религиозния подход). Трябва да ги задействам, без да се плаша и срамувам от тях.

Да, аз съм разбит! Защото именно от дълбочината на това разбиване, което ми се разкрива, аз и мога да достигна целта – там се намира точката на моя контакт с Твореца. От там организирам своята работа относно обществото. И това общество също ми се струва егоистично – защото това е моето общо, разбито относно мен, кли.

Не трябва да се боим от никакви разкривания на злото! Главното е, че злото се разкрива заради целта! И тогава, това е точката на истината, от която аз вече ще бъда насочен към целта.

Така  ускорявам своето развитие и получавам точката на контакт с Твореца, от своите разбити желания, от целия този зловонен егоизъм. По такъв начин аз напредвам. И колкото повече „грешници” ми се разкриват, толкова по-добре, аз много се радвам, защото за сметка на тях ще мога още повече да напредна!

Само да ми стигнат силите да устоя пред страданията и да не избягам, и да не седя, скръстил ръце, и да не се тормозя. Защото хората започват да се занимават със самоизяждане и не мислят да използват тези състояния за своя напредък, когато им се разкриват толкова отрицателни свойства.

Тук ще помогне само устойчивостта, скоростта на изменение, силата на групата, която трябва да въздейства на човека и през цялото време да го пробужда, да не му дава да остава в униние и опустошеност. Всичко зависи от това как се готвим и помагаме на всички останали, намиращи се в тези разбити желания.

Защото ние всички разбираме в какъв егоизъм се намираме – и не се боим, поддържайки се помежду си и стараейки се да извадим всеки от неговото блато. Това ни позволява да напредваме.

Предстои още много работа, за да разкрием нашето общо състояние и личното състояние на всеки, и да излезем от тях.

Но е важно да се подчертае, че тези състояния се разкриват сами при устрема на човека към целта. Тоест, никога не се поставя цел да се разкрие злото! Моята цел е винаги да се старая да разкрия доброто, отдаването, любовта, съединението – а по пътя аз разкривам обратните свойства. В тази степен, в която се старая да открия доброто, по пътя, на мен ми се разкриват всякаквите „грешници” в мен.

И тогава аз се радвам на тяхното разкриване в мен, защото в това направление идва молитвата, поправянето, и аз отивам напред: първата половина на съсъда е разкриване на злото, а втората половина – поправяне в добро.

От урок на тема “Какво е молитвата”, 09.03.2011

[37659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →