Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.

Не храним децата си, само за да укрепват и не ги оценяваме само по добавянето на килограми. Най-важно е в каква степен детето става човек – разбиращ, чувстващ, откликващ, привлечен и стремящ се към качествени, а не към количествени постижения. Именно това показва, че расте. Проблем е, ако е лишено от това.

И в духовното е същото. Нима можем да проверим себе си по количеството часове, прекарани в учене? Не. Защото искаме качествено израстване, за да могат нашите желания и мисли всеки път все повече да се фокусират върху принципа „Исраел, Тора и Творецът са единни” – върху целта на нашето израстване.

От Природата получаваме целенасочения характер на развитието и това ни задължава да възпитаваме себе си така, че целенасочено да се отнасяме към всичко, което правим в живота. Което означава, че е необходимо да определим за себе си, какъв трябва да бъде човек. Защото мъдрият гледа далеч напред. Ако се развиваме целенасочено, тогава трябва да разберем, какво иска природата.

Природата ни демонстрира цялостност, взаимовръзка, интегралност на всички части, непрекъснато развитие. Така че и ние трябва да различаваме в своето развитие съответните етапи, приемайки ги като желателни.

Днес от правилно възпитание се нуждаят и бащите, и децата. Трябва да доведем до всеки основните принципи: постоянно самоусъвършенстване, курс към обединяване,  доброто, което ще донесат количествените и качествени връзки между нас, естествено произтичащи от асоциирането, единението, хармонията, хомеостазиса с Природата.

Ако самите ние се държим по този начин и започнем да учим на това младото поколение, ако норма станат постоянните стъпки към обединяване, сближаване, взаимно разбиране, включително до любовта към ближния като към себе си – тогава ще напредваме все по-напред към целта. Нашето възпитание ще бъде целенасочено.

И макар че по време на развитието ще преминаваме през състояния, противоречащи на нашия егоизъм, трябва да разберем, че краят на действието е заложен в изначалния замисъл. Природата е определила крайната цел – длъжни сме да се обединим помежду си. Затова друг изход няма – необходимо е да обучаваме себе си и подрастващото поколение на методиката за постигане на обединение.

В противен случай вместо да се устремим към сладкия плод, все повече ще се потапяме в горчивината на предшестващите го стадии на узряване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 24.03.2011

[39003]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →