Творецът е създал едно желание, изначално намиращо се в пълно единство със създалата го светлина – в сливане, което се задържа от властта на светлината.

Това е най-първото и от позиция на Твореца вече напълно съвършено състояние, но творението не го чувства! Защото това състояние е създадено от Твореца и не му достига осъзнаване от страна на творението. Всъщност, тук все още няма творение – има само нещо, създадено и съществуващо благодарние на създалата го сила.

Затова, творението трябва да измине дълъг път, за да стигне до осъзнаване на самото себе си – и по този път има няколко етапа. В началото, то сякаш и не съществува, като „създадено то нищото” (еш ми-аин). Но в края на пътя, на творението му предстои да стане „реално съществуващо” (еш ми-еш) – като Твореца.

Творението постепенно преодолява разликата от „еш ми-аин” до „еш ми-еш” чрез стъпаловидното си развитие и в края на краищата, придобива втора природа – природата на Твореца. Но за да се случи това, трябва да действа самостоятелно, за да постигне самото себе си: какво е творението „еш ми-аин”, какво е Твореца – „еш ми-еш” и каква е разликата между тях.

То, трябва постоянно да си изяснява тези две състояния, изразявайки чрез тях своето съгласие или несъгласие, т.е. да заявява какво иска, получавайки свободен избор. Така напредва творението, приближавайки се все по-близо до формата на Твореца и я приема не, защото е по-приятна и изгодна, т.е. не съгласно своя егоистичен стремеж, а действително придобива свойствата на Твореца, свойствата на чистото отдаване.

Цялото постижение е възможно само, благодарение на подобието на свойствата. Не можеш да постигнеш и разбереш Твореца, никое негово свойство, ако самият ти не го притежаваш. И за да може творението да постигне Твореца в неговата пълнота и да стане същото, Той разделя състоянието, в което се намират в единство с творението на множество части, на произлизащи едно от друг състояние, на различни желания и мисли.

Можем да си представим това като „лего” или „пъзел”, но не плосък или триизмерен, а с безкраен брой измерения. И всяка част на това лего има безкрайно количество страни, с които се включва във всички останали така, че всяка отделна част няма нищо сама по себе си, а винаги горната й част се отнася към висшия, а долната – към нисшия под него.

Всички те са така свързани, че никой няма нищо собствено, освен една – най-централна точка, на „табура” (пъпа). Именно в нея, всеки решава как може самостоятелно да участва със своето постижение и осъзнаване и да познае това съединение, в което е попаднал не по своя воля, за да отдаде силите и желанията си за поддържане на тези връзки!

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →