От писмо №40 на Рабаш: „Всеки от подаръците, който се дарява на другар, е подобен на куршум, правещ отвор в камък.

И даже, ако първият куршум оставя само незабелязана драскотина, то вторият, удрящ по същото място, вече го нащърбява, а третият – пробива отвор.

С помощта на много куршуми, попадащи в целта, отворът се разширява и става кухина в каменното сърце на другаря, където се събират всички подаръци.

От всеки подарък излизат искри любов, докато не се съберат всички искри в кухината на каменното сърце, и от тях се образува пламък”.

За да приближим себе си до истинското, съвършеното състояние, е необходимо да действаме заради сближаването с другарите в групата. И макар че, сега аз не чувствам никаква потребност от такова сближаване, то какво обикновено правят за хората, които  обичат? – На тях им даряват подаръци!

Така става по естествен начин – ако аз обичам някого, то искам да го зарадвам и се наслаждавам от това даже и в материалния свят. Както ние подаряваме подаръци на малките деца и се наслаждаваме от тяхната радост.

Точно същото действие е необходимо да извършим в състояние на ненавист, отблъскване, пустота и безразличие – да подаряваме на другите подаръци, които ще започнат да действат. Така аз изразявам своето желание да поправя отношенията между нас – заради това, да достигна отдаването на Твореца, при което ще възненавидя още повече другаря си, ако то ми се разкрие.

Затова аз изпълнявам указанието на кабалистите: „Купи си другар” и умножавам подаръците. И това е духовно действие, а не материално, защото с това аз изразявам своята готовност да се приближа до другаря, знаейки, че това е средство за приближаване до Твореца. Затова тук няма какво да се стеснявам – аз изпълнявам „заповед” и действам за достигането на връзка с Твореца, тъй като нямам други средства за това.

Не се изискват някакви материални подаръци, и ценността на подаръка не се определя от неговата стойност – важното е как аз изразявам своето желание да се приближа, независимо от чувството на отблъскване. Тази разлика и определя размера на подаръка.

Защото понякога нищо не струва да купиш скъп подарък, но е трудно да присъединиш към него своето отношение – а това е най-важното.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →