Всички наши молитви могат да бъдат единствено за желание за отдаване. Но когато желанието дълго не се осъществи, то човек достига до отчаяние, защото той все още съществува в желание за наслаждение.

Ако имах отдаващи желания, аз не бих се отчаял. Аз бих се напълнил от своите очаквания. Но след като моите желания са егоистични, то и моите очаквания за отдаване не ме напълват.

Тогава и човек пада. Казано е: злощастие на този, който изоставя своите усилия преди да ги е приключил. Тогава групата трябва да помогне на човека, за да може той да добави още една капка над границата на отчаяние, която е достигнал, без значение доколко повече той не може. Имено това е мястото, в което той трябва да добави още малко усилие – в същото място, в което му изглежда, че е достигнал пълно отчаяние – и да използва допълнителната сила, получена от обкръжението.

Тези добавки изграждат прехода в духовния свят. В крайна сметка, те ни пробуждат към допълнителна молитва, на която отговаря светлината, която идва и превръща желанието в отдаващо.

Тогава започваме да се наслаждаваме от отдаването, в което никога не може да има разочарование! Няма никакво ограничение в света на отдаването. Целият свят е пред теб – давай, напълни себе си без никакви ограничения, безкрайно! Направи всичко, което поискаш!

В крайна сметка, ако твоето намерение е да отдаваш на ближния, тогава няма никакви ограничения за теб.

От урока по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →