В процеса на прераждане единствено се променя външната форма, нашето отношение или „облекло”, но не и вътрешното, фундаментално състояние. Въобще е невъзможно да говорим за това състояние от гледище на загубата на живота, смъртта.

Светлината, която се разпростира от духовния парцуф, се нарича светлина на живота. Когато тя напуска парцуфа, настъпва смърт. Но в духовното нещата никога не преминават през живота и смъртта по начина, по който ние го разбираме, защото човек винаги се намира над своето напълване. Той е на стъпалото на екрана и отразената светлина, в състоянието хафец хесед, защото е придобил стъпалото на отдаване.

Добре е ако светлината дойде, защото човек може да я получи заради отдаване и това му дава повече живот. А ако светлината на живото напусне и остане светлината Хасадим, то това също е живот, но на по-малко стъпало, докато достигнем до най-тънкото светене, което дава най-минималното, състоянието на сън. Но по един или друг начин човек винаги е свързван със силата на живота.

Затова науката кабала не придава никаква значимост на телесните усещания, които съставляват нашия живот и смърт. В кабала това се напълно различни термини, които по нищо не съвпадат с нашите представи.

От урока на тема „Живот и смърт”, 10.03.2011

[37724]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →