Когато поемем по духовния път, цялата сложност се състои в това, че искаме да действаме по начина, по който сме го правили в материалния си живот, където сме разчитали на собствените сили, при постигане на някакви ценности. Всички наши сметки, съзнателно или несъзнателно, са били насочени към собствената изгода.

Важността на целта е служила като средство за нейното постигане и така е във всичко, което съм искал: почивка, пари, власт, уважение, знания. А желанията съм получавал от обкръжението, запалвайки се по това, което искат другите – и така, винаги съм могъл да увеличавам желанията си и да се развивам. Собствените ми желания не са стигали по-далеч от животинското тяло: храна, секс, семейство, а влечението към всичко останало: пари, власт, знания, съм пренасял само от външното обкръжение, от човешкото общество.

Понякога, в човек се пробужда ново желание – към духовния свят. То трябва да се развива по същия начин. Но тук възниква проблем, защото когато попадне в общество от хора, които учат заедно с него и трябва да се развива под влияние на техните впечатления тогава, човекът вижда отвън само материални свойства: кой от тях е по-умен, кой по-добре усвоява материала.

А желанието, с което трябва да напредва, егоистичната „точка в сърцето” – това е „обратната страна на святата душа”. Тя трябва да бъде развита и се развива само чрез величието на целта, величието на Твореца.

Но всички тези ценности: величието на целта, Творецът, духовното, висшият свят се основават на величието на отдаването, вместо на получаването. И на това място става спиране, както е казано: „На мястото, където грешниците падат, праведниците ще се издигнат и ще тръгнат напред”. При това и грешникът, и праведникът живеят в един човек.

Тук всичко зависи от това, как човек се отнася към обкръжението. А то действително започва да бъде за него духовно „обкръжение” само при условие, че разбира, че трябва да получи от тях впечатление за величието на отдаването, на любовта към ближния – т.е. новото желание за отдаване, духовното желание.

Излиза, че човек започва своя духовен път от една единствена „точка в сърцето”. Тя е много важна точка, основата на човека, но това е „обратната страна на святата душа” и той повече нищо няма да има. А към тази точка, трябва да прибави всички останали свои духовни келим, чак до Малхут на света на Безкрайността. И всички тези желания, той получава от обкръжението – в него самия вече няма да се развие нищо ново.

Духовното кли се получава от обкръжението и това се нарича величие на целта, което и служи като духовен съсъд, желание – онова място, където човекът ще разкрие Твореца, връзката и сливането с Него.

От урока на тема “Въодушевяване от обкръжението за величието на Твореца”, 16.03.2011

[38214]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →