Животното действа инстинктивно и не греши. Може да се провери, ако искаш да пиеш и се съмняваш дали водата е добра или не – даваш я на куче или котка. Ако е лоша животното не я пие. Но човек няма такава способност, неговите изяснявания са много сложни и объркани.

Колкото по-развито е съществото, толкова повече грешки то прави определяйки доброто и злото. Защото човек бърка доброто и злото със сладкия и горчивия вкус, а това често не съвпада.

За животното сладкото и полезното са едно и също, то няма да обича вредна храна. Животното иска да получи онзи вид „гориво”, което му се полага според природата му – кравата няма да се съблазни от еклери и няма да яде друго освен трева. Човека, обаче, много се обърква и може да обича много вредни за него неща.

И още по-сложно стоят нещата с радостта. Животните не преживяват такива спадове в настроението и даже хората, докото не са достатъчно развити живеят по-спокойно, водейки обикновен ежедневен живот.

Но колкото повече се развива, човек започва много да зависи от своето настроение, когато в него изведнъж съвсем внезапно се сменят усещанията: радост/печал, опустошеност/напълване. Всичко това се случва, за да му се даде свобода на избора и да се изясни на какъв принцип той ще избира: сладко/горчиво или правда/лъжа.

Защото ако му е тъжно, ще се наложи да търси: защо иска да се наслади и с какво и дали си струва да го прави въобще? Що за живот е това без радост? – Нека изяснява!

Но за да се изясни някакво свойство в положителен или отрицателен смисъл, трябва да се разбере неговата същност, за сметка на изясняване на другите „плюсове” и „минуси”. Като например, не просто сладко/горчиво – а какво значи това съотнесено към правда/лъжа и не просто радост/печал – а съотнесено към някаква цел.

Затова, само в човека и особено в развития, започват проблемите с усещането на напълнение и неудовлетвореност, радост и тъга. А ако човек чувства празнота и не вижда радост, тогава няма жизнена сила. Ние виждаме, че съвременното човечество потъва в депресия – но всичко това е за да започнем да търсим как да излезем от нея!

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[38421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →