Въпрос: Създадени сме за благо, за наслаждение. Тогава защо трябва да се пропиваме с болката на другите? А то, от страданието на цялото човечество аз ще получа сърдечен пристъп.

Отговор: Нима майката не иска да усети болката на дето си, да разбере какво не му е наред? Любовта я заставя да чувства какво не му достига.

А всеки недостатък – е болка. Може да ме боли, защото не съм жизнен или просто защото ми се иска нещо сладичко. Така или иначе, любящият иска да почувства какво не достига на любимия, за да му го даде и да изпита наслаждение.

Разбира се, че не става дума за катастрофите, към които ако се присъединим, действително ще си спечелим сърдечен пристъп. Представи си: хиляди твои деца са загинали, стотици хиляди са в бедствено положение. Нереално е да издържим такова нещо. И затова ни разкриват това усещане постепенно.

А в действителност, макар това все още да не трябва да се обяснява, но ако можеш сега да проявиш истинска любов, ти би видял, че с тях всичко е наред. Разкривайки любовта, ти си изменил реалността съобразно своите нови, духовни желания.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 18.03.2011

[38464]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →