Entries in the '' Категория

Фата-моргана

Въпрос: Истина ли е, че любовта към ближния е възможна само по отношение на желанието към духовното, но не е необходимо да напълвам неговите материални желания?

Защото виждам, че сега не съм готов да разделя с него дори парчето месо, което е на масата.

Отговор: Засега, за нас е достатъчно да се обединим с ближния в неговото желание да постигне Твореца.

А след това, ти ще се чувстваш така, сякаш на масата, редом с теб седи твоят малък син – нима ще можеш да му вземеш късчето месо и да го изядеш сам? Така ще се отнасяш към целия свят.

Ти не разбираш, защо е нужно това и какво в крайна сметка ще получиш? Отговорът на този въпрос, тоест целта на отдаването, ние обикновено забравяме и по тази причина, това действие ни се струва изкуствено. Ти ще чувстваш, че си подобен на Твореца и че му доставяш удоволствие, постигайки такова поправяне!

Сега, изобщо не изпитваш такава потребност и затова, действието отдаване изглежда безпричинно, насилствено. Няма друга цел, освен подобието на Твореца.

Защото на теб само ти се струва, че целият свят страда и че има бедни и нещастни хора. Когато поправиш себе си ще видиш, че всички те са богати и щастливи, умни и здрави. (Виж статията на Баал Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”)

Ние не разбираме каква е тази илюзия – да виждаме страдания в света. На всеки човек специално му показват уродливия свят, за да му дадат усещане колко още трябва да се поправи, за да види съвършенството.

Ние виждаме, че всеки мисли по различен начин и има собствено мнение. Откъде произлиза това? От това, че всеки вижда различна картина на света. Защото в света няма никаква картина, няма форма – всичко се разкрива вътре в свойствата на човека!

И когато започна да разкривам истината, тогава разбирам, че зад всички картини на този свят, които възникват пред мен като миражи в пустиня, стои една Мисъл, проектираща ми такава реалност. И формата е неустойчива като фата-моргана, витаеща във въздуха и през цялото време – променяща се.

А да преминеш през всички тези призраци и неизвестност можеш само, ако се опираш на групата, която през цялото време изправя твоя фокус на виждане към истината.

Истината – това е постигането на силата, управляваща цялата фата-моргана, за да разберем как тази сила създава всички форми и защо. А ние  да се обединим със самата сила, от другата страна на видимата картина на този свят и да работим заедно.

Както е казано: „Всичко би дал човекът, за да намери истината”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[22930]

Защо трябва да работя за Твореца?!

Въпрос: Какво означава – да действам само заради Твореца? Това много силно ме дразни – сякаш съм длъжен да работя за някого…

Отговор: Този „някой” е абсолютния закон на природата, общата сила, включваща в себе си цялото мироздание и теб.

Освен този закон не съществува нищо повече! И, когато ти „отдаваш”, правиш това  „не заради някого”, а за да установиш този закон над всички творения, за да се разкрие за всички.

На Твореца това не му е нужно – Той не получава нищо. Той е желание за отдаване, което не може да получава. Самият Той не може да бъде усетен в теб, а ти усещаш само своите представи за Него.

Законът за отдаването е като стена – той не чувства нищо, можеш да го смяташ за нежив. Това е закон на природата – абсолютният закон на отдаването, от който чувстваш реакции в себе си.

Ти не Му правиш услуга! Не Му е необходимо да се прикрепиш към Него и да Го обичаш – Той не усеща нашата работа така, както ние я усещаме.

Дори не можем да говорим за Неговата същност – тя е непостижима. Всичко, което говорим за Него – това са нашите собствени усещания. Това, как Го усещаме в своите непоправени или поправени желания.

Затова, не може да се каже, че аз работя за Него. „Прилепи се към Твореца”, „Обикни Твореца Свой” – става дума за мен, за моето поправяне и тогава аз ще постигна доброто.

Затова са ни дали група, по отношение на която ние трябва да работим, вместо да работим с някакви абстрактни принципи – със сила, която е невъзможно да се почувства или с условие, което всеки нагажда както му се иска.

Вземи науката кабала. Това е програма, показваща ти как е необходимо да се отнасяш към човешкото общество. Построй според тази програма своето отношение към обществото и по този начин ще постигнеш пълното си поправяне.

Любовта към творенията, която ще разкриеш благодарение на светлината, връщаща към източника, ще бъде твоето отношение към Твореца.

Вместо да действа по отношение на не усещащата се светлина, душата се е разбила и нейните части действат вместо светлината – по отношение една на друга.

И затова, те имат възможност да се свързват, да действат заедно и да проверяват какво не могат да направят по отношение на абстрактната сила.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22836]

Къде се крие истинското зло

Въпрос: Какво се подразбира под сливане с Твореца?

Отговор: Сливането – това е голямо поправяне, съединяване за сметка на подобието на свойствата, на „формата”.

Не е необходимо да променяме самия материал на желанието за наслаждаване. Но той има егоистична форма (намерение), която се нарича „зло” и е противоположна на Твореца.

Самото желание за наслаждаване не се смята за лошо и противоположно на Твореца – както цялата нежива, растителна и животинска природа.

И докато човекът не почувства, че е противоположен на Твореца, също не се смята, че в него има „зло начало”.

Преди всичко трябва да разкриеш, че твоето намерение, „формата” на желанието е обратна на Твореца. Иначе в човека няма зло – той просто действа съгласно своята природа.

За зло, в кабала се смята свойството, което е противоположно на Твореца, на Доброто, на Светлината. Можеш да усетиш злото само, ако ти се разкрие свойството на доброто, на връзката, на любовта. Тогава човекът вижда себе си като противоположен на това свойство.

Тогава той става „човек”, макар и още да е лош. И това се случва само чрез изучаването на науката кабала. А до този момент, в човека, както и във всички егоисти по света, няма какво да се поправя. Това не е онази форма, която се нуждае от поправяне.

Необходимо е да се поправи само разрива между мен и Твореца. Именно тази, обратна на Твореца форма, аз трябва да обърна в добра, подобна на Него.

И когато, както е казано, ние станем подобни на Него във взаимното отдаване, тогава ще постигнем съединението, което се нарича „сливане” (двекут).

Тази вътрешна работа (разкриването на злото, разбиването и неговото поправяне) се извършва само за сметка на светлината, която бива привлечена по време на груповите занимания с кабала.

В един от своите кръговрати, човекът внезапно усеща „бодване в сърцето” – „искрата”, която го тегли към някакъв нов, нематериален живот.

Той иска да се издигне над обикновеното земно съществуване и стига до обучението в група. И с течение на времето започва да усеща доколко не съответства на отдаването.

От  този момент започва да  разбира, че неговата природа е противоположна на Твореца. Именно тогава може да се каже, че в него се е появило „осъзнаването на своето зло”.

А хората обикновено мислят, че „зло” означава да бъдеш лош в обществото, а не да си срещу единението на всички с Твореца.

Кабала не поправя земното зло изразяващо се в това, да не преведеш старицата през пътя или да не дадеш милостиня, защото то не може да бъде поправено, а непрекъснато ще расте, докато  не изкореним духовното зло.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22862]

Оправдай Твореца по факти

Въпрос: Ако аз оправдавам Твореца и приемам всичко като добро, то откъде мога да знам дали съм попаднал в илюзия или в самозаблуда?

Отговор: Оправдаването на Твореца не е някаква неоснователна декларация, а е резултат от цяла поредица от действия. В своя завършващ стадий, аз се обръщам с молба към Твореца и Той съединява всички детайли и причини от предишните събития.

Картината, която започвам да разкривам сред неяснотите и объркванията, най-накрая започва да се прояснява и да придобива яснота и взаимосвързаност. Аз разкривам себе си и целия свят като група и разкривам Твореца като изначалния източник.

И сега, когато съм постигнал това единство, аз виждам, че всички е било направено за мое добро и ме е предвижвало по пътя. Така аз оправдавам Твореца не изкуствено, а „по резултатите от проверката”, когато разкривам реалното положение.

От урока по статията на Рабаш, 07.10.2010

[22809]