Първоначално З”А и Малхут са 6 сфирот З”А и точката Малхут. А всички светове и парцуфим, от света на Безкрайността и до З”А, са предназначени само за Малхут!

Малхут, това е творение, което засега е само точка – “точката в сърцето”. Трябва да го израстем!

Как расте творението, и какво за това трябва да направи висшият? З”А пробужда в Малхут, в тази точка, която се е прилепила към неговото Хазе (гърди), усещане на съд и ограничения (диним), тоест желания, изискващи напълнение, така че тя да се събуди и да започне да расте!

Тези ограничения идват до Малхут от майката-Бина. Чрез горните сфирот, ГА”Р де-З”А, те попадат в Кетер на Малхут. Той се нарича Рош Ашана – начало/глава на годината, началото на Малхут, която се нарича “година”. С това започва нейното пробуждане.

Всичкия останал неин растеж произтича за сметка на низшите сфирот на З”А, неговия НЕХ”И. За това той трябва да достигне състояние на голям, което му се дава от майката-Бина, благодарение на “тръбенето в Шофар”.

От това в него се пробуждат собствени желания, сфирот НЕХ”И, това произтича в “10 дни (сфирот) на разкайването” между Рош Ашана и Йом Кипур.

В тези “10 дни” Малхут всеки път получава от НЕХ”И на З”А възбуждания, за сметка на които укрепва така, че стига до състоянието “Йом Кипур”.

Да ни пробудят към голямото състояние може само посредством ограниченията, защото само благодарение на тях, светлината Хохма, чувстваме колко още ни е необходимо да изправим в себе си, за да подготвим своите духовни съсъди. Защото ние ги притежаваме, но те са разбити!

Отначало те се пробуждат чрез ограничения без всякакво “подслаждане”, но след това идва светлината Хасадим и ги подслажда (страдания от любов).

Именно подслаждането означава изправление… Казано е, че Твореца е “Създал злото начало и Тора като негова подправка”. Да се добави подправката към егоистичното желание, означава то да се подслади така, че да е възможно да бъде изправено и използвано. Преди това желанието е било “горчиво”, но ако към него се добави намерение заради отдаване, тогава то се подслажда, и то вече може да бъде използвано и напълнено.

Това е смисъла на “подслаждането” на съда. Съд, това е желанието за получаване на наслада заради себе си, а подслаждането – същото желание, но с намерение за отдаване. Трябва само да се смени намерението – и това е всичко!

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 06.10.2010

[22727]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →